/Поглед.инфо/ Британските киберучени разкриха дългогодишна хакерска атака от Русия. Разбира се няма никакви предявени доказателства, но традиционно Лондон си има проблеми с доказателствата. Нашият проблем е друг: това подмятане на информация е сериозен повод за тези, които отговарят за информационната сигурност на Русия да проверят проверка на техниката и софтуера.

Истинската химическа атака не се нуждае от доказателства: след нея остават трупове, всеки патоанатом ще определи причината за смъртта на тези хора с висока степен за достоверност. Ако, разбира се остане жив – патоанатомът, който дисектира тялото на банкера Иван Кивендели (убит през 1995 г. с невротоксин), няма късмет в този смисъл.

С имитацията на химическата атака, както се случва в сирийската Източна Гута или в британския Солсбъри, нещата са малко по-сложни. Нужни са хора, които да се представят за пострадали, а също така и доказателства, че все пак те са пострадали именно от отрова. В Гута „пострадалите“ са вербувани на място. Постоянният представител на Русия при ОЗХО Александър Шулгин обеща да доведе в щаб-квартирата на тази организация в Хага хора, които „волно или неволно“ са се оказали съучастници в „грандиозната провокация“ в Дума през 2018 г. и в Хан Шейхун през 2017 г.

В случая със Скрипал британците трябваше да скрият пострадалите (няма сериозни съмнения, че бащата и дъщерята все пак са отровени с нещо), а след това методично да се унищожат всички възможни улики под лозунга, че „Русия не иска сътрудничество“.

Но основното при имитацията на химическата атака е да убедиш съмняващите се да подкрепят гледната ти точка. Засега на Великобритания това най-добре ѝ се отдава: въпреки това, че Скрипал са оздравели, а заслужаващи доверие доказателства за участието на Русия в тяхното отравяне така и да не се появиха, ръководителите на МВнР на Г7 приеха заявление, в което се говори за високата вероятност, че отговорността за случилото се носи Москва. Според министрите тази версия „няма алтернативно обяснение“.

Разбира се, химическата атака е нещо наистина страшно. Това е наистина сериозно престъпление срещу човечеството, именно и затова Великобритания се опитва да го имитира.

Но има и друг ирационален страх, който активно се пропагандира от масовата култура – хакерите. Руските хакери, стоящи на служба в КГБ – или както там се нарича самата най-страшна руска специална служба (широката публика не се интересува толкова от детайлите). Всеки организатор на масови обществени кампании знае, че когато започва да спада интересът към предишния информационен повод, трябва да се въведе нов. Затова и на фона на снижаването на интереса към Скрипал бе взето решение в медиите да се пусне съобщението за нова „агресия от страна на Русия“.

На сайта на британския Център за национална компютърна сигурност (ЦНКБ – „дъщеря“ на Центъра за правителствените връзки – британската специална служба, която е отговорна за радиоелектронното разузнаване) бяха публикувани три текста, в заглавието на всеки от който присъства думата „Русия“ или „руски“. В първия, озаглавен „Съвместно американско-британско заявление за злонамерената киберактивност, осъществявана от руското правителство“ се говори, че „насочваните от руските власти хакери се опитват активно да пробият ключовите обекти на интернет-инфраструктурата“. Освен ЦНКБ под заявлението са се подписали и ФБР и министерството на вътрешната сигурност на САЩ. Наистина по някаква странна причина американските спецслужби решиха да не публикуват това заявление на собствената си интернет страница.

Разбира се, не са представени никакви доказателства за вината на Русия – показват се единствено обичайните формулировки от типа „с висока вероятност“. Отделно внимание заслужава заявлението на ръководителя на ЦНКБ Киарън Мартин: „Центърът за правителствени връзки вече повече от 20 години следи водещите руски хакерски групи (!) и настоящето съвместно заявление потвърждава, че заплахата не ни е отминала“.

За да си представим опасните за Великобритания руски хакерски групировки от средата на 90-те, трябва да имаме фантазия, отгледана на „Алиса в страната на чудесата“ и на „Хари Потър“. Предвид, че последният път фамилията Мартин се спомена в медиите във връзка с друга фантастична кибератака на Русия – по британските електростанции и газопроводи, талантът на този компютърен приказник не отстъпват по никакъв начин пред тези на съфамилника му – авторът на книгите от серията „Игра на тронове“.

Вторият документ на ЦНКБ е озаглавен „Препоръки: руските правителствени хакери атакуват мрежовото оборудване“ – 21 страници, в които се дават примери за атаки, но не се обяснява защо хакерите са именно руски и защо именно правителствени.

Третият текст носи заглавието „Допълнителна информация: злонамерената киберактивност на Русия“. Той се състои от въпроси и отговори, в частност такива като: „ Каква е степента на вашата увереност? – Нашата степен на увереност е висока“. Представя се описание на заплахите, възможните последствия от заплахите, целта на атаката и множество други въпроси и отговори, освен най-нужният: „Какви са вашите доказателства? – Нашите доказателства са такива и такива“.

Голословните обвинения на Центъра по национална компютърна сигурност, разбира се, бяха моментално тиражирани от „правилните“ западни медии. „Ню Йорк Таймс“ препечата откъси от горепосочените текстове, съпровождайки ги с коментари за руските хакери, които уж са проникнали в сървърите на Демократическата партия през 2016 г. „Гардиън“ отбелязва, че подобни съвместни заявления на британските и американските специални служби са рядкост. И разказва за това, че в САЩ активността на руските хакери се наричат „СТЪПКА НА ГРиЗЛИ“ (Именно така, с малко „и“). Но отново, авторът на статията дори и не задава въпроса какви са доказателствата, че „злонамерената дейност“ е инициирана и направлявана от руското правителство.

Разбира се, в двете статии няма дори и намек за позицията на другата страна, тоест на Русия. Посолството на Русия във Великобритания още снощи разпространи заявление, в което в частност, се говори: „Ние смятаме тези обвинения и спекулации за ярък пример за безразсъдна, провокативна и необоснована политика по отношение на Русия. Ние сме разочаровани, че подобни сериозни утвърждения са направени публично и без каквито и да е доказателства“.

Според руските дипломати, „налага се впечатление, че британската общественост се готви за масирана кибератака на Великобритания срещу Русия“.

Отбелязваме, че дори и все пак да бъдат представени някакви подобия на доказателства, повечето хора няма да разберат нищо от тях и биха били принудени да се задоволят единствено с мнението на експертите.

Видимо опарили се с „Новичок“ , когато швейцарските експерти изведнъж разкриха, че използвания при отравянето на Скрипал газ е („с висока вероятност“, разбира се) друг тип, произведен единствено във Великобритания и в САЩ, британските киберучени решиха да не рискуват. „Ние така смятаме“ - това е достатъчно, че да обвиниш Русия и да готвиш ответни мерки.

При условия, когато преобладаващото мнозинство компютри и използваното програмно осигуряване са произведени зад граница, ние не знаем какви „великденски яйца“ може да са заложени в тях. Затова и безпочвените (но от пропагандна гледна точка ефективни) обвинения на американците и британците по адрес на „руските хакери“ са сериозен повод за тези, които всъщност отговарят за информационната сигурност на Русия, да проведат проверка на цялата техника и софтуер.

Съдейки се по не напълно очевидните успехи на „Роскомнадзор“ в борбата срещу „Телеграм“ това направление на работата изисква сериозно внимание и може би кадрово засилване.

Дори е леко тъжно, че „руските правителствени хакерски групировки, които още преди 20 години са се внедрявали в чуждестранните компютърни мрежи“ са просто фантазия на британските киберучени.

Превод: Поглед.инфо