/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп предложи Русия да се върне в „Голямата осмица“, тоест във възобновения формат Г-8. Това стана допълнително свидетелство изобщо не на Русия, а на САЩ, защото всички останали водещи страни на Запада се изказаха срещу стремежите на американския президент. Но важното е друго. На самата Русия повече не ѝ е нужен този клуб на великите държави. Защо?

Преди да замине на срещата на „Голямата седмица“ в канадския Квебек, президентът на САЩ взриви политическа бомба.

„Това бе Г-8, защото и Русия бе там. А сега я няма. Обичам нашата страна, бях най-големия нощен кошмар на Русия. Харесва ли ви или не – и това е може би политически некоректно да го казвам, но трябва да управляваме света. Има Г-7, която по-рано бе Г-8, която изгони Русия и която трябва да върне Русия, защото Русия ни е нужна на преговорната маса. Русия трябва да бъде на тази среща. Защо да провеждаме среща без участието на Русия на нея. Бих препоръчал, от тях зависи, но Русия трябва да бъде на срещата, да бъде участник“.

Заявлението на Тръмп веднага бе подкрепено от новия министър-председател на Италия Джузепе Конте:

„Съгласен съм с президента Доналд Тръмп. Русия трябва да се върне в Г-8. Това е във всеобщ интерес“.

На тема участие на Русия в „голямата осмица“ преди дни се изказа и германският канцлер Ангела Меркел, заявила, че не вижда в обозримо бъдеще възможности за възстановяване на формата с участието на Русия:

„Анексията на Крим бе явно нарушение на международното право, затова изключването на Русия от „осмицата“ бе правилното решение. За преговори с Русия съм, но с отчитане на нашите налични разногласия.“

Темата за връщането към взаимодействие с Русия във формата „голяма осмица“ изплува често на европейската политика – същата Меркел на практика отговаряше на призивите на много германски политици, при това и от управляващата партия, и от опозицията, да направи така. Не бе тайна и позицията на новото италианско правителство, застъпващо края на войната на санкциите и възобновяването на нормалните отношения между Европа и Русия.

Но заявлението на Тръмп беше изненада. Американският президент, поради кампанията срещу него в страната за „руските връзки“, е принуден да действа изключително предпазливо в руската посока. Тръмп за година и половина от президентството си не може дори да си позволи да организира отделна среща на високо равнище с Путин - и изведнъж това радикално предложение към Запада като възобновяване на Г-8. Каква е причината?

Всичко е доста просто – в навечерието на канадската среща на голямата среща на „голямата седмица“ отношенията между САЩ и съюзниците им се изостриха докрай. Цяла редица действия на Тръмп, от провала на иранската ядрена сделка до заплахите за начало на търговска война с Европейския съюз – приклещиха европейците в ъгъла, принудиха ги да се защитават. В навечерието на срещата френският президент с открит текст заплаши САЩ с изолация:

„Президентът на САЩ може да не е против изолацията - и ние също не сме против подписването на споразумение между шестте страни. Шест страни от Г-7 без САЩ съвместно представляват по-голям пазар от американския. Световната хегемония няма да има, ако знаем как да се организираме. А ние не искаме такава да има“.

В отговор Тръмп реши просто да не участва в подписването на обобщаващото комюнике – той напусна срещата в събота през деня, още преди края на всички мероприятия. Но и това му се стори малко и Тръмп реши да разиграе „руската карта“ срещу европейците.

С предложението си за връщане към „Голямата осмица“ с участието на Русия Тръмп разрушава цялата схема на конфронтация в Запада. В края на краищата политиката за изолиране на Русия, включително отказът да се работи с нея във формат Г-8, бе именно американската инициатива - Европа се присъедини към нея основно под натиска на САЩ. През 2014 г. поредната среща на „осмицата“ трябваше да се проведе в Русия, но след Крим западните лидери се отказаха от нейното провеждане. Възстановиха тези на „Г-7“.

И макар Тръмп да не е Обама, неговата администрация е принудена да продължи същата линия в отношенията с Русия – под натиска както на американския Конгрес и американските атлантически елити, така и от проатлантическите части на европейската политическа класа.

Тръмп се оказа при това за глобалистките елити не по-слаб противник от Путин. Атлантистите справедливо подозираха Тръмп, че иска да отслаби както и Европейския съюз, така и атлантическата солидарност. Но тъй като е невъзможно да си представим каквито и да било заместители на САЩ като център на Западния свят, те бяха принудени да се примирят с неправилния американски президент, надявайки се да върнат всичко на нормални релси, след като Тръмп напусне Белия дом.

И сега Тръмп казва – „а къде е Русия? Защо я изритахте? Нека я върнем в клуба и да решаваме проблемите заедно“. Това означава, че той кани ЕС, Великобритания, Канада и Япония да и имат работа не само с него, но и с Путин, когото атлантическите стратези наричат основната заплаха за световния ред. Не ме харесвате, все едно Тръмп пита европейците - затова нека добавим Путин и ще видим как ще се чувствате в такава компания. Всъщност Тръмп предлага на глобалистите да съставят нова конфигурация на клуба на великите държави – Европа като ново ядро на Запада, САЩ и Русия. Плюс Япония и стоящите настрани Китай и Индия, с които всички ще изграждат отношенията самостоятелно.

В резултат на това европейските страни се изправиха срещу Тръмп – обявиха се против връщането на Русия в Г-8. Но не това е най-важното. Дори и ако се бяха съгласили с предложението на САЩ, за връщането на Русия в „голямата осмица“ има едно, но съвършено непреодолимо препятствие. Това е позицията на самата Русия. Никога няма да се върнем в този формат на взаимоотношения със Запада. Не защото сме се обидили, че са ни изгонили, а просто защото това категорично не ни е нужно и не ни е изгодно.

Конфликтът със Запада през 2014 г. назряваше в продължение на много години – още през 2013 г., всичко тръгна надолу, официално заради Сноудън и Украйна. Основната причина обаче беше провалът на усилията на Запада да впише Русия в своя клуб като младши партньор. Първоначално се опита да направи това през 90-те, опирайки се на прозападния руски елит, готов да впише страната в „Златния милиард“ почти при всякакви условия, а след това в началото на века, надявайки се на митичното желание на Путин „да стане член на клуба“ на по-почетни основания. Но работата е там, че Русия никога не можеше да е част от Запада – както изхождайки от собствените си национални интереси, така и заради геополитическите представи на атлантистите. Този, максимум, който те бяха готови да ни дадат, не бе дори нашият минимум – твърде различни и несъвместими интереси и цели имат атлантическият и руският проекти.

Така че крахът на „голямата осмица“ през 2014 г. беше повече от естествен - и печеливш за Русия. Нашият завой на изток и на юг се засили – но в това няма опит да се смени едното с другото, а именно Атлантическият проект с Тихоокеанския, да станем младши партньор не на САЩ, а на Китай - тук има движение към напълно различен модел на световния ред. Русия изгражда нов световен ред заедно с онези, които са готови да го направят. На първо място, разбира се, с Китай, защото нашите идеи за бъдещия световен ред като цяло съвпадат.

Повече от символично бе това, че с предложението на Тръмп, както и със срещата на „Голямата седмица“, съвпадна друга среща на високо равнище – откритата в Циндао среща на високо равнище на ШОС. Русия не се нуждае от никакви атлантически „осмици“ – защото тя вече участва в „осмица“. Китай, Индия, Русия и приближилите се към тях страни от Централна Азия, за разлика от събиращите се в Квебек страни, не се смятат за „господари на света“, но именно те ще пишат историята на XXI век.

Не ни трябва да ни викат обратно в чужд клуб с неизгодни за нас правила – ние сами определяме своето място на света.

Превод: Поглед.инфо