/Поглед.инфо/ Каня ви на нов рунд дискурсно кунг-фу. Темата е в заглавието. Прихванах този ловък прийом от майстора на спорта Владимир Владимирович Путин. Не, не. :) От Познер. Това бе едно интервю със Захар Прилепин.

Познер не се стара да интервюира, той нападаше: нахвърляше обилни обвинения и чакаше оправдания. За стоте милиарда лично разстреляни от Сталин. И тук той използва такъв финт: все едно спусна ръка, откри се и прикани да бъде ударен по брадичката:

  • Вие патриотите не обичате Запада… А защо?

Прилепин налапа стръвта:

  • Ама как така. Но именно Западът сам не ни обича!

Обърнете внимание, Познер хвана тук противника си в клещи. Той добре знае, че Прилепин по убеждения се смята за патриот, но много иска да остане приемлив и да остане в групата, която се нарича либерална. Затова и не радикалства. Затова от него не последва висок ритник и юмрук. Той даде единствено очаквания банален удар. Такова едно неоскърбяващо, примирително изказване с прехвърлянето на вината върху „тях“ и изразено съжаление от това.

И Познер с доволна усмивчица се наведе, хвана летящата към него ръка и я дръпна. Използвайки енергията на противника.

  • А защо Западът не обича руснаците?

Ипон. Това е Ипон. Познер просто преобърна ситуацията, използвайки това, че противникът се е навел и му е позволил да направи това. Следете внимателно. Можеше да се отговори пряко на първия въпрос. Със серия от собствени удари. Да започне да се изброява защо Западът не се харесва. Да се изброят престъпленията, обвинителен акт. Познер нямаше да може да осъди, той щеше да загуби без съмнение този епизод.

Можеше да не стъпва в двойния капан. Впрочем, той стана двоен по собствена вина на Прилепин. И още по-яко щеше да е да го обвинят, че лепи етикети, да се използват термини и да се застави да се оправдава сам-себе си. Но това вече е кунг-фу висока класа.

Та така. Излиза следното. Общо казано безопасната позиция (ако не се опитваш да оставаш приемлив) „вие не обичате Запада“ бе преобърната от Захар Прилепин в „Западът не обича руснаците“. И му дадоха правото (задължението –хехе) да се оправдава за това. Ако Западът не обича руснаците, то това става обективен факт в дискусията, трябва самите руснаци да започнат да се оправдават. А ако възнамеряваш да се оправдаваш, то вече започваш от позицията, че си говедо.

Красиво? Две кратки фрази и Прилепин пада на тепиха, още миг, жалки оправдания и той е победен.

А сега за правилното кунг-фу в подобен дискурс. Хммм… Може би трябваше да се направи алгоритмична блок-схема, но ме мързи.

И така. Категорията „обичат“ може да я има единствено между равни и близки. Обичате ли сестра ми? „Човек, ние дори и не я познаваме“, ще отговорите вие и ще сте прави. Тя не ви е близка. Дори и да видите нейни снимки, то вие максимум да кажете, че ви е симпатична. Не може да става дума за никаква любов или нелюбов. За равни не трябва и да обяснявам.

Но, при добавяне на още няколко категории в единното неразривно може да се разпространи употребата на „обича-не обича“. А именно „бои ли се или не се бои“. Ето тук вместо блок-схема ще изчисля вариантите на съчетанията с векторите, които произтичат.

  1. Не обича + не се страхува = презира.

  2. Обича + страхува се = боготвори.

  3. Обича + не се страхува = или обича наистина, или е готов на партньорски отношения, или е готов да прощава пропуските, или още нещо, но като цяло няма против.

  4. Не обича + страхува се = ненавижда.

Такъв е изводът. Западът не обича Русия и се страхува от нея. И не трябва да се говори просто, че не я обича. Това е просто част от истината, а просто част от истината може да бъде чудовищна лъжа. Истината е в сумата. А сумата дава: „Ненавижда“.

Накратко ще обоснова причините за страха на нашите уважаеми западни партньори. Някога им дремеше за нас – някъде там далечните варвари гризат дърво. Но след това пристигнахме на битка, където се предполагаше, че всяка страна ще пристигне с по пет хиляди души, с 30-хилядна войска и победихме. Започна се още с далечните войни за Смоленск с Полско-литовското. Това става практика. Европейските партньори все не могат да повярват окончателно в това… но няма да се впускам натам.

Сега защо „не ни обичат“. И това трябва да се обоснове. Те просто не ни смятат за хора. Никога не са ни смятали. Нито при цезарите, нито при Каролингите, нито при първите сблъсъци с католическа Европа в лицето на потъващите рицари. И след това не ни смятат. Вярата ни е друга, за рицарите сме като езичници. Те никого не смятат, освен себе си, за хора. Един с друг са близки, искрено те не се обичат. А неблизките дори не смятат за хора.

Прочетете Астолф де Кюстин. Това е ад, все едно Евгения Албац е умножена по Збигнев Бжежински. Той ненавижда небето над Русия, слънцето над Русия, селата, прическите на князете, мраморните колони на Петербург. Средата на XIX век. Преди Кримската война. Може и по-ранни източници да се намерят. От XV век, от XVI век…

Обобщено. Западът ненавижда Русия. Категорията „не обича“ не може да се използва. Разбира се, това е именно държавна политика. Всеки отделен датчанин може да обича Русия. Докато не стане министър. А като престане да бъде министър отново може да я заобича.

Ако питате някой португалец как се отнася към Русия, той ще изкаже общото мнение на своята държава и общество – ненавист. Ако го питаме за отделни хора в Русия – възможни са варианти.

И така. В този дискурс няма да попаднете на прийома „защо не ви обичат“ на Запад. Не заставайте в отбрана. Или атакувайте задалия ви такъв въпрос за подмяна на понятията, че причината за нашите действия не е в това, че не ни обичат, а в това, че са ни противни действията им. Или просто унищожете съвременния Запад в духовен смисъл, припомняйки за миналите му чудовищни грехове. Или разкрийте манипулацията на опонента и му разбийте лицето с нея.

Превод: Поглед.инфо