/Поглед.инфо/ Много събития в нашата съвременност упорито ме заставят да правя асоциации с широко известния на християните и юдеите библейски мит за битката на Давид срещу Голиат.
Накратко за онези, които не го знаят. Младият Давид - пастир от Витлеем, отива по поръка на баща си да види братята си на бойното поле, на което израилтяни и юдеи се готвят за сражение с филистимяните, сред които се откроява великанът Голиат, от когото всички се страхуват и никой не смее да излезе открито на бойното поле срещу него. Давид предизвиква Голиат и го побеждава. Нашият извод-поука накрая.
Нашата съвременност.
Като наша съвременност определено трябва да разбираме времето след края на “Студената война” (1989-1991г.) до днес, в което време се очертаха нови, непознати за предишните епохи характеристики на човешката история.
На първо място, започна качествено нов етап на глобализацията като динамично разгръщане на процесите на демократизация и наднационална информационна, финансова, икономическа, социална, политическа и т.н. интеграция на цялото чевечество .
На второ място, новите информационни, компютърни и други технологии откриха огромни възможности пред човечеството да реши много от натрупаните от предишната епоха икономически, финансови, социални и други проблеми. Но тази епоха открои с особена сила натрупаните глобални опасности и предизвикателства и заедно с това породи качествено нови ( глобален тероризъм, нарушен климатичен баланс и др.), които поставят под въпрос бъдещето на цивилизацията.
На трето място, това е епоха на турбуленции в резултат от разрушаване на старите структури на двуполюсния свят ( 1945-1989/1991) и бавното мъчително изграждане на нови в условията на глобален пресинг от вълните на новите предизвикателства и опасности. В тази ситуация виждаме спонтанното и хаотично движение на различните стари цивилизационни ареали към техните изконни принципи и ценности на културата. Те инстинктивно търсят нова енергия във възраждането на изконната им историческа и културна идентичност. Виждаме, че не само победените в “Студената война” не могат още да се съвземат, но това важи и за някои от групата на т.нар. победители, които изпаднаха в дълбока криза (Испания, Португалия, Италия, Гърция). Постепенно обаче в глобалната хаотично структурирана мрежа започват да се оформят ядрата на Западния – Римо-католически и протестантски център, на Китайско-конфуцианския център, на Индийско-индуисткия център, на Арабо-ислямския център, на Православно-славянския, евразийски център, на различните глобални и регионални икономически, военни и други образувания. В същото време много от националните държави и регионални образувания, макар и включени в едни структури , продължават да блуждаят в турбулентната мъгла без ясна стратегия за бъдещето и усещане на своята историческа и културна самостойност. Много от водещите световни анализатори признават този “глобален безпорядък”, наричан от някои геополитици “управляем хаос”. За съжаление България, въпреки своята договорна обвързаност с ЕС и НАТО, но и цивилизационна координата, не можа за този период от почти четвърт век да намери опори на своето поведение в глобалната мрежа на световната общност и твърдо да заявява и отстоява своите национални интереси.
Но както и да я характеризираме съвременната епоха, тя определено е епоха на преход, на движение към по-стабилна структура на цивилизацията и търсене на опори за нейното оцеляване и просперитет.
Но, както е добре известно, всяко придвижване в пространството и времето е успешно, само когато се ръководи от умен и сигурен лидер, който знае какво трябва да се прави ( Отново “Библията” ни дава мита за “Изхода” от египетския плен на еврейските племена под ръководството на Моисей). Такъв лидер на човечеството днес може да бъде някоя авторитетна международна организация или институт, някое политическо движение, отделна държава или група от държави.
В тази ситуация се очерта уникалната възможност спечелилата битката на “Студената война” суперсила и супер-държава САЩ да поеме лидерството и да поведе човечеството в новата глобална епоха. Опряна на матрицата на мултиетническата и мултикултурната си държавност с флексибелно конституционно устройство, САЩ с най-мощната икономика в света разполагаха с всички дадености, които можеха да им гарантират лидерството в новия свят.
За съжаление обаче, вместо да се опрат, например, на концепцията за устойчивото развитие, с нейните глобални икономически, социални и екологически взаимосвързани моменти, САЩ, вдъхновени от теорията за “края на историята” (Фр. Фукуяма), решиха да наложат на света, под формата на Вашингтонския консенсус, неоконсервативната, ултралиберална идеология, присъдружена от концепцията за равнопоставеност на принципите на международното право с принципите на либералната демокрация и правата на човека и етническите, религиозните и други малцинства. По такъв начин, грубо погазвайки фундаментални принципи на международното право и суверинитета на държавите, САЩ, подобно на библейския Голиат, започнаха да налагат своя “нов световен ред”. Неслучайно за “нов световен ред” в началото на 90-те години на ХХ в., след първата война в Ирак, започна да говори президентът Джордж Херберт Буш, който, вместо да обяви ново начало на световната история, продължи ехото на “Студената война” и инерцията на отиващия си ХХ век и екстраполира възможностите на САЩ не като лидер, а като хегемон на очерталия се сред всеобщата обърканост и страх “еднополюсен свят” И противно на всяка логика на универсалната еволюция и световната история, САЩ, с помощта на своите медии (СМИ) и васални западни правителства, се опитаха да поставят под своята доминация всички народи и държави с тяхната дълбока национална култура. Но съпротивата не закъсня. Грижливо изработеният от тях, в годините на “Студената война” срещу света на държавния социализъм и главно срещу Съветския съюз, крив “ятаган на исляма”, в лицето на “Ал Кайда” , а през последната половин година и “Ислямска държава”, се обърна срещу тях.
Терористичният акт срещу небостръгачите близнаци в Ню Йорк на 11.09.2001 г. за втори път, при това категорично, показа, че старата епоха на “старите врагове” е безвъзвратно отминала и е започнала нова епоха с нови предизвикателства и опасности.
За съжаление, в атмосферата на всеобщо съчувствие и съпричастност към жертвите от този терористичен акт, САЩ за втори път не се възползваха от шанса да станат действителен лидер на човечеството в неговата битка за свобода, демокрация, солидарност и благоденствие за всички народи, а решиха пак, в интерес на своите егоистични интереси, да започнат, без одобрението на Съвета за сигурност и ООН, инвазия в Ирак. След провала на манипулациите за някакви ядрени и химически оръжия, на въпроса на журналисти към тогавашния вицепрезидент Ричард Чейни: What is the Problem of Irak?” той отговаря достатъчно цинично: “The Problem is whit four Words – Oilе” ( “Какъв е проблемът на Ирак?”- “Проблемът на Ирак е от четири букви – нефт”). Този проблем беше и в дъното на “Арабските пролети” в Тунис, Либия, Египет, той беше в причините за гражданската война в Сирия и готовността на САЩ да осъществят инвазия, зад която стратегически стоеше целта да се пречупи непокорният теократичен ислямски режим на Иран. Всички тези войни и инвазии започваха и започват с претенцията да се накажат диктаторските режими и да се установи демократичен порядък от типа на американския . Резултатите ги наблюдава вече десет-единадесет години цял свят –разрушена държавност, хаос, граждански войни, загиване на десетки и стотици хиляди невинни жители на страните, “огряни” от демократичното слънце на САЩ. Голиат мислеше, че той е непобедим и неговият “хилядолетен райх” – “Pak Americana”, ще продължава да доминира и през настъпилия ХХІ век.
В тази ситуация обаче все по-определено на “бойното поле”на историята се очерта фигурата на съвременния Давид – Русия. Но, за разлика от библейския Давид, съвременният Давид не се хвърли веднага на бойното поле на историята Излязла зашаметена от удара на “Беловежката пуща” и попаднала в позора на епохата на Б. Елцин, финализирала “катастройката” на М. Горбачов, Русия бавно се съвземаше и “събираше”в духа на своята историческа традиция. Първи значим знак, че Русия не е съгласна с безпределния хегемонизъм на САЩ, беше връщането на самолета с Е. М. Примаков над Белград обратно в Москва, а не във Вашингтон. Втори по-значим знак беше военно-въздушния десант на Русия на летището “Слатина” в Прищина-Косово, когато САЩ/НАТО съвсем не очакваха появата на руснаците. Трети знак беше склоняването на САЩ и ЕС на преговори за ядрената програма на Иран. Четвъртият, който постави в конфузно положение САЩ, беше дипломатическия ход на В. Путин за химическото разоръжаване на Сирия, което обезсмисли всякаква бомбардировка от страна на САЩ и Франция. И петият, засега последен, но най-значим, присъединяването на АР Крим към Русия в момент, когато след организирания преврат в Киев от САЩ и техните европейски васали , те се готвеха да установят нова своя военна база на НАТО, изнесена под “диафрагмата” на Русия. (Сега това ще се опитат да направят с Одеса). Това силно разколеба съвременния Голиат. Уплашените и мълчащи дотогава участници в бойното поле на историята видяха, че съвременния Голиат не е толкова страшен, също се страхува от съвременния Давид и леко-полеко губи контрола над по-смелите, макар и да се опитва да ги хвърли срещу Давид.
Всъщност къде е силата на съвременния Голиат, който се опита за малко повече от десетилетие да наложи пълна хегемония над света, налагайки му, в противовес на обективната логика на Универсалната еволюция и История, своята еднолична хегемония и прекроявайки го по свой маниер?
Отговорът ни го даде преди 17 години един от най-авторитетните геополитици на САЩ и най-яростен русофоб -Зб. Бжежински в своята книга “Голямата шахматна дъска”. На въпросите на журналисти - какво са Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ), Световната търговска организация (СТО) и НАТО, той отговаря откровено до цинизъм “инструменти на САЩ”, а какво е ЕС – “протектократ на САЩ”. Като добавим към тези “инструменти” и факта, че световна валута е американския долар, контролиран и печатан от Федералния резерв, който е частна структура, ще видим, че силата на съвременния Голиат, който е затънал в 17 трилиона държавен дълг при БВП - 14 трилиона, е в доминацията му над световните институции, а не в самия него.
Затова развръзката между съвремения Давид и съвременния Голиат не е чрез смъртоносен удар на първия върху втория, а в подемането на инициативата за дълбока реформа на световните институции, начиная с ООН и Съвета за сигурност и завършвайки с установяването на нова, независима от ничии национлани и корпоративни интереси валута, под контрола на ООН. Решенията на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и на ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество), неотдавна, в които Русия е не само участник, но и инициатор, са стъпката във вярната посока на преобразуването на “световния ред”, който САЩ се опитаха да наложат през десетилетията след “Студената война”. “Жребият е хвърлен!” Битката на нашата епоха между Давид и Голиат е започнала. При това, ако зад Голиат стои Западът, доминиран от англосаксонците, то зад Давд все по-смело и решително застава Не-Западът, т.е. целият останал свят. И за всички честни и мислещи човеци на Земята е ясно, че единственият спасителен за човечеството изход и откриване на хоризонти на неговата свобода и благоденствие е в радикалното Реформиране на международните институции, структури и система на отношения, върху принципите на свободата, равенството и солидарността, които да осигурят прехода на Човечеството от еднополюсен към многополюсен свят, към неговото действително достойно бъдеще..