/Поглед.инфо/ Преди няколко месеца украинският президент Виктор Янукович трябваше да подпише няколко споразумения, които можеха да интегрират Украйна към ЕС икономически. В крайна сметка той отказа да подпише споразуменията, решение, срещу което незабавно протестираха хиляди негови сънародници.
По-късно демонстрациите са развиха, както често се случва. Протестиращите започнаха да призовават за политическа промяна, а когато Янукович не се вслуша в исканията им, те настояха за нови избори.
Част от демонстрантите искат Украйна да има европейска, а не руска ориентация. Други смятат, че правителството е корумпирано и поради това трябва да бъде заменено. Подобни демонстрации има в много държави. Понякога те са успешни, друг път - не. В повечето случаи изходът е от значение само за жителите да дадената държава или за тези на съседните страни. Украйна тук е изключение заради огромното си значение. След разпадането на Съветския съюз Украйна беше принудена да поддържа деликатен баланс между смътните обещания на една либерална, богата и донякъде надменна Европа и факта, че самото й съществуване и независимост могат да бъдат източник на стратегическата уязвимост за Русия.
Украйна има две неща: стратегическо положение и земеделски и минерални продукти. Второто често е важно, но първото е от универсална важност. Страната е от изключително значение за самоотбраната на Русия. Двете държави имат дълга граница, а Москва се намира само на 480 км от украинската територия - парче земя с плосък релеф, която лесно може да бъде прекосена и поради това е трудна за охраняване. Ако дадена сила реши да окупира Украйна и Казахстан, Русия ще бъде откъсната от Кавказ - лесно охраняваната й южна граница.
Нещо повече, в Украйна се намират две ключови пристанища - Одеса и Севастопол, които са дори по-важни за Русия, отколкото пристанищния град Новоросийск. Загубата на военен и търговски достъп до тези пристанища би подкопала напълно влиянието на Русия в Черно море и би я откъснала от Средиземно море. Единствените оставащи руски пристанища биха били блокирани от Гренландия - Исландия - Великобритания на запад, от леда на североизток, от Дания в Балтийско море и от Япония на изток.
Това обяснява защо през 1917 г., когато болшевиките взеха властта и поискаха мир, германците настояха Русия да се откаже от контрола си над по-голямата част от Украйна. Германците искаха храната, която Украйна произвеждаше, и знаеха, че ако имаха присъствие в страната, можеха да представляват постоянна заплаха за Русия. В крайна сметка това няма особено значение: Германия загуби Първата световна война, а Русия си върна Украйна. По време на Втората световна война германците завладяха страната още в първата година след нападението си срещу Съветския съюз, възползваха се от нейното земеделие и я превърнаха в база за нападения срещу Сталинград в опит да откъсне Русия от снабдителните й линии в Баку. Между двете войни Сталин изгради собствена индустрия. Той продаваше украински храни в чужбина и ги използваше за прехрана на работниците в руските заводи. Украинците бяха оставени да гладуват, но изградената от тях индустрия в крайна сметка помогна за отблъскването на Хитлер. След изтласкването на германците, руснаците завзеха Румъния и Унгария и се отправиха към Виена, използвайки Украйна за своя база.
От европейска перспектива и по-специално от гледна точка на бившите съветски сателити, доминирана от Русия Украйна би представлявала потенциална заплаха от Южна Полша до Румъния. Тези държави вече са зависими от руската енергетика и осъзнават, че Русия може да използва тази зависимост като средство за контрол над тях. Способността на Русия не само да олицетворява военна мощ, но и да предизвиква безредици по границата или да използва търговски инициативи за подкопаване на автономията, е реално притеснение.
Мисленето във военни термини може би изглежда по-архаично на западните държави, отколкото за руснаците и централноевропейците. За много източноевропейци оттеглянето на Съветския съюз е относително пресен спомен и те знаят, че руснаците са способни да се завърнат също толкова внезапно, колкото и се оттеглиха. От своя страна, руснаците знаят, че НАТО няма желание да нахлува в Русия. Войната е последното нещо, за което мислят германците, дори да бяха способни за я поведат. Руснаците също така помнят, че въпреки всички икономически и военни проблеми в Германия през 1932 г., германците се превръщат в доминираща сила в Европа през 1939 г. До 1941 г. те се придвижват до сърцето на Русия. Колкото повече се отдалечаваш от гранична област, толкова по-невероятни изглеждат страховете. Но в граничната област страховете и за двете страни далеч не са толкова абсурдни.
От руска гледна точка по-тясната интеграция между ЕС и Украйна представлява потенциална смъртна заплаха за руската национална сигурност. След Оранжевата революция, която за кратко доведе на власт проевропейско правителство в средата на първото десетилетие на новия век, руският президент Владимир Путин ясно заяви, че Украйна е от ключово значение за руската сигурност. Той обвини неправителствените организации, подстрекаващи безредиците там, че са агенти на Държавния департамент на САЩ, ЦРУ и МИ6. Независимо дали тези твърдения бяха верни или не, Путин смяташе, че курсът, който следваше Украйна, би бил пагубен за Русия. Затова той използва икономически натиск и държавните разузнавателни служби, за да попречи на Украйна да поеме по този път.
Руско-грузинската война през 2008 г. трябваше да покаже колкото на Грузия, толкова и на Киев, че западните гаранции са безсмислени, че САЩ не могат да помогнат на Грузия и че Русия има военна мощ. По това време Грузия и Украйна са кандидати за членство в НАТО и ЕС и чрез намесата си в Грузия, Москва успя да отклони Украйна от тези организации. Днес стратегическата заплаха за Русия е не по-малко ужасна, отколкото преди 10 години, поне от гледна точка на руснаците, които биха предпочели поне неутрална, ако не проруска Украйна.
Стратегията на Путин към руската периферия е различна от тази на неговите съветски предшественици и от царска Русия, които поеха пряка отговорност за различните подчинени територии. Той смята, че това е погрешна стратегия, която е пресушила ресурсите на Москва, а правителството не е успяло да задържи контрола си над тези територии.
Стратегията на Путин към Украйна, а всъщност и към повечето бивши съветски републики, се изразява в не толкова пряко влияние. Той няма интерес да управлява Украйна. Не е заинтересован от отношенията й и с другите държави. Целта му е да има негативен контрол, да попречи на Украйна да прави неща, които Русия не иска. Украйна може да бъде суверена, освен по въпросите от фундаментално значение за Русия. Що се отнася до Русия украинският режим може да бъде либерален и демократичен колкото си иска, но дори мисълта за по-нататъшна интеграция с ЕС е чиста провокация. Действията на ЕС и Германия, които открито подкрепиха опонентите на Янукович и се намесиха във вътрешните работи на друга държава, бяха в ущърб на руските национални интереси.
Украйна не е толкова стратегически значима за Европа, колкото за Русия. Европа никога не е искала да присъедини Украйна към редиците си, а просто искаше да отвори вратата за тази възможност. Европейският съюз едва се тътри. Предвид ужасните икономически проблеми в Южна Европа, мисълта за присъединяване на толкова слаба и дезорганизирана страна като Украйна е нелепа. Елитът на ЕС чувства културна повеля към разширяването, повеля, която го накара да присъедини държави като Кипър. Културните повели трудно се променят и така поканата беше отправена без сериозни намерения зад нея.
За европейските страни тази покана означаваше, че Украйна би могла да стане европейска, да има конституционна демокрация, либерализъм и просперитет като всяка друга държава-членка на блока. Точно това се харесваше на повечето демонстранти в началото на протестите. Колкото и невероятна да изглеждаше идеята за пълноправно членство, мисълта за Украйна като съвременно европейско общество е изключително привлекателна. Отказът на Янукович накара част от протестиращите да помислят, че прекрасната възможност се е изплъзнала, това беше и причината за първите демонстрации.
Германия играе сложна игра. Тя разбира, че членството на Украйна в ЕС е малко вероятно в близкото бъдеще, а има и важни търговски отношения с Русия, с която споделя общи енергийни и инвестиционни интереси. Странно беше, че Берлин подкрепи протестите толкова открито. Но германците управляват коалиции и в рамките на ЕС. За балтийските държави и Полша отделянето на Украйна от руския лагер би било добра новина. Това щеше да осигури необходимия, макар и незавършен буфер между тях и Русия (Беларус е все още в руската сфера на влияние). Следователно Германия трябваше да избира между европейските партньори, които бяха загрижени за Украйна, и Русия.
Русия остана относително спокойна през цялото време на протестите в Украйна. Тя знаеше, че силата й в Украйна не се основава само на един човек или партия, така че оставиха кризата да отшуми. Предвид сегашната руска стратегия към Украйна, Москва няма нужда да предприема никакви действия, поне не публично. Всяко правителство в Украйна ще бъде изправено пред същите ограничения като Янукович: слаба реална надежда за присъединяване към ЕС, зависимост от Москва в енергиен план и интегрирана икономика с Русия. Русия със сигурност не желае каквато и да е конфронтация преди игрите в Сочи.
Русия знае и че колкото по-силен контрол над Киев имат прозападните сили, толкова по-разединена може да стане Украйна. Като цяло източната част на страната е ориентирана към Русия, населението там говори руски език, те са православни християни и принадлежат към Московската патриаршия. Западна Украйна е обърната към Европа. Там населението изповядва католицизма и принадлежи към Киевската патриаршия. Но ситуацията, разбира се, е много по-сложна. Рускоговорещи православни от Московската патриаршия има и в западната част, както в изтока има католици. Но напрежението между отделните области е реално, а силният проевропейски натиск може да разцепи страната. Ако това се беше случило, ЕС трябваше да действа в хаос, но на първо място нямаше необходимите средства за смислени действия в Украйна. Проевропейското правителство ще бъде изправено пред конфликт и парализа. Засега това би устроило Русия, колкото и невероятен да изглежда такъв сценарий.
Както по всеки въпрос, важно е да се разбере къде точно се вписват САЩ, ако изобщо се вписват някъде. Вашингтон силно подкрепи Оранжевата революция, създавайки значителен разрив в отношенията с Русия. Настоящата политика на избягване на ненужната намеса в евразийските конфликти предполага, че САЩ ще стоят настрана от Украйна. Но поведението на Русия по случая Сноудън разгневи Вашингтон и откри възможността САЩ да създадат проблеми на Москва преди Олимпийските игри в Сочи. Американските власти може да не подкрепят неправителствени организации толкова силно като тези в Европа, но все пак имат някаква роля. Всъщност Вашингтон може би се радва, че постави Русия в отбранителна позиция, след като беше поставен в същата позиция от Москва в последните месеци.
Във всеки случай залозите в Украйна са големи. Русия играе игра, която не може да си позволи да загуби. Има няколко начина да я спечели. Тя просто трябва да направи европейският път на Украйна недостижим, което се улеснява от икономическата и социалната обстановка в страната. Европа няма да се втурне към Украйна в близко бъдеще, а макар Полша да предпочита страната да остане неутрална, тя не се нуждае непременно от прозападна Украйна. САЩ имат интерес към нея, за да разгневят Русия, но не желаят да поемат сериозни рискове.
Много държави имат интерес към Украйна, но нито една не е заинтересована повече от Русия. Но въпреки целия този шум в Киев и други градове, е малко вероятно да има радикална геополитическа промяна в Украйна. Но той е отличен пример за това как политическите вълнения в една стратегически важна страна могат да се отразят на международната система като цяло.
В повечето страни събития като тези в Киев не биха генерирали глобален интерес. Но в държава като Украйна дори малка нестабилност поражда не само интерес, но и натиск и дори намеса от всички посоки. Това е историческият проблем на Украйна. Тя е държава с важно местоположение, а натискът върху нея засилва вътрешните конфликти, докато те я дестабилизират, надхвърляйки важността на вътрешните проблеми. Германия и САЩ може да продължат да преследват цели, които ще подразнят още повече Русия, но както се посочва в прогнозата на Стратфор за 2014 г., те няма да предприемат действия, които биха навредили на отношенията на Москва с Вашингтон и Берлин. Руското влияние в Украйна в момента е ограничено от предстоящите Олимпийски игри и ескалацията на протестите в Киев, но фундаменталната геополитическа реалност е, че нито една държава няма толкова висок залог в Украйна, колкото Русия, нито по-добра възможност да направлява съдбата й. /БГНЕС
----------------------------
Джордж Фридман е американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор. Автор на няколко книги, сред които най-известната е "Тайната война на Америка" от 2004.