/Поглед.инфо/ ПРЕГОВОРИТЕ за създаване на един голям трансатлантически пазар между Европейския съюз и Съединените щати (Трансатлантическа асоциация за търговия и инвестиции) вече са в ход.
Става въпрос за един невероятен ускорител на презграничния неолиберален проект, който цели да издигне в ранг на висши норми в международните отношения конфискацията на народния суверенитет от пазарите и да наложи всички форми на социален, данъчен и екологичен дъмпинг, маскирани от израза „свободна търговия“. Размерът на двата блока, които ще съгласуват евентуално действията си (те представляват общо половината от световното богатство и една трета от международната търговия), ще ги постави действително в силна позиция, която ще им позволи да диктуват правилата си на останалата част от планетата, особено на Китай.
Естествено, този проект не се представя по такъв начин на общественото мнение от двете страни на Атлантика. Заслепяват го с перспективата за растеж и създаване на работни места, които щели да се разкрият в резултат от либерализирането на обмена между стария и новия континент. Това щяло да ни изведе от кризата, без да се похарчи нито едно евро... За жалост не може да се изключи, че поради интелектуален мързел, истинско невежество или наивност европейските политически лидери (някои от тях дори се хвалят, че са от левицата) са готови да повярват на тази опашата лъжа. Европейската комисия, която е ударният отряд на неолиберализма, положи огромни усилия да убеждава. Тя съвсем наскоро финансира „проучване“, според което едно споразумение за търговията и инвестициите със Съединените щати щяло да доведе до 0,5% увеличение на брутния вътрешен продукт на Европейския съюз и до създаването на 400 000 работни места.
Комисията вече е прилагала тази тактика на мистификация. През 1988 г., когато едва беше влязъл в сила Единният европейски акт, тя поръча доклад [1], който твърдеше, че отварянето на големия европейски пазар, предвидено за края на 1992 г., щяло да позволи да се разкрият от 2 до 5 милиона работни места в тогавашната Европа на дванадесетте. Още ги чакаме! Както преди четвърт век, така и сега цифрите на Брюксел не са за вярване. Най-вече, защото авторите на тези доклади не взимат предвид броя на закритите поради либерализацията работни места. Множенето на криви, схеми, графики и математически модели има една-единствена цел – да покрият с лъскав „научен“ лак заключенията, подготвени предварително от поръчителя, в този случай Комисията.
Дали ще се създадат или не работни места е отделен въпрос, но това, което ще бъде окончателно за Европейския съюз, ще бъде премахването на всякаква митническа закрила и на всички правила в земеделието, здравеопазването, храненето, закрилата на личните данни и т.н. Това е целта на Съединените щати. И не може да се разчита, че Комисията ще се съпротивлява. Тя доказа, че слабо я интересува мандатът, който й повериха европейските правителства. Комисарят Карел де Гухт, натоварен с преговорите, вече обяви, че си запазва правото да „разисква“ темата за културата, ако американските му съдружници поискат това. По настоятелното искане на Франция тази област беше безусловно извадена от рамките на преговорите. „Победата“ на Франсоа Оланд, който повярва, че е наложил „културното изключение“ на другите 26 правителства от Европейския съюз, рискува да бъде много краткотрайна...
LE MONDE DIPLOMATIQUE – испанско издание
Превод Венко Кънев
Бележки под линия
[1] Става въпрос за доклад, изготвен от Поало Чекини, публикуван с предговор на Жак Делор, под заглавието „Европейското предизвикателство – 1992 г.: предимствата на единния пазар“, Flammarion, Париж, 1988.