/Поглед.инфо/ Повече от 40 години България заема достойно място сред напредналите страни с най-модерната технология за производство на електроенергия-ядрената.България е измежду страните в ЕС ,изпълнила всички препоръки на групата по ядрени въпроси към Европейския съвет за достигане и поддържане на високо ниво на ядрена безопасност.

Страната ни не е богата на ресурси и за това винаги ще бъде зависима от външните доставки, без значение дали ще бъде природен газ, петрол, въглища или други основни суровини. И докато възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/ все още произвеждат скъпа електроенергия, а въглищните централи замърсяват градовете, на страната ни остава един сигурен източник на енергия-атомът. Енергийната независимост, която е любима тема на управляващите и на други партии, е утопия. Може смело да се заяви, че няма държава в света, която да е енергийно независима. Трябва да се говори за взаимоизгодна енергийна зависимост между отделните държави. Това е теза в доклад на учени от Центъра за стратегически международни изследвания на Масачузетския технологичен институт. Според тях взаимната зависимост между потребители и производители трябва да се използва като средство за намиране на общи решения на споделени глобални енергийни проблеми, включително опазването на околната среда, сигурността и икономическите съображения. В 21ви век няма производство, на което да не му е необходима енергия и то тя да бъде евтина.

В последните 20 години ядрената енергетика на България се оказа ”златната разменна монета” за българските политици. През 2001 и 2006 г.по политически причини България затвори 1-4 блок в АЕЦ ”Козлодуй”, а в същото време подобни блокове продължават да бъдат експлоатирани в Унгария и Финландия, в Русия и др. Словакия успя да договори с Европйската комисия довършването на два блока от същото поколение. За да останем енергийно конкурентноспособни в региона, трябва по-скоро да се преразгледа решението на парламента за АЕЦ ”Белене”. Преместването на произведения в Русия блок за АЕЦ ”Белене” на площадката на АЕЦ ”Козлодуй” е несъстоятелно - това би означавало ново лицензиране на обекта от Агенцията за ядрено регулиране. Новите ядрени блокове с мощност 1000 мегавата са почти 1,5 пъти по-тежки от работещите в Козлодуй 5тии 6ти блокове. Издаването на нов сертификат след цялостни изследвания ще отнеме 7 години, а влизането в експлоатация на блок 7 в АЕЦ ”Козлодуй” трябва да се очаква след 12 години. Механичното преместване на проекта ”Белене” на площадката на АЕЦ ”Козлодуй” с всички негови нерешени въпроси в никакъв случай не решава нито един от тях. Не е възможно едно и също нещо да е лошо за едната площадка и да е хубаво за другата. На българското общество се налага тезата, че трябва да забравим за изразходваните финансови ресурси за Белене, които в повече ще са необходими за Козлодуй. Един от основните изводи от аварията във Фукушима е, че не трябва да се фокусират на една и съща площадка много ядрени генериращи мощности.

ПРЕИМУЩЕСТВАТА ЗА БЕЛЕНЕ СА:

  • Наличие на подготвена площадка, а не „гьол”

Площадката Белене е разположена на площ от 2702 дка. В периода 1982-1987 г. са изпълнени 12 000 000 м3 за достигане проектната кота 20.00 в основната площадка и 26.50 в Строителна и Монтажна база.

В момента на площадката за нуждите на строителството са изградени:

1. Строителна база на площ от 600 дка, включваща: Пристанище за инертни материали, Бетоново стопанство, Корпус за специални метални конструкции, Миячно-сортировъчна инсталация и др.;

2. Монтажна база на площ от 180 дка, включваа 7 бр. производствени помещения и 5 броя открити бетонирани писти, оборудвани с портални кранове;

3. Складова база на площ от 160 дка, включваща: 6 бр. закрити складове и открити бетонирани площадки, Автобаза;

4. Административно-битов комплекс, включващ: 3 бр. пететажни сгради, медицински пункт, столова, кухня-майка за 6000 порции;

5. Уникално за Балканския полуостров съоръжение - Разтоварващ комплекс, включващ: лиман с дължина 105 м и ширина 18 м и естакада, оборудвана с два крана по 250 т единична подемност или 500 т обща и един кран 32/8 т.

Площадката е осигурена с железопътен транспорт, автомобилни пътища, ел. захранване и водоснабдяване.

  • Разрешения

14.12.2004 г.-Разрешение на АЯР за избор на площадка

21.12.2006 г. одобрена със заповед на АЯР за изграждане на Втора Атомна Централа

14.05.2007 г. Разрешение на АЯР за проектиране на реакторна инсталация на ВВЕР-1000/В-466 на одобрената площадка

03.07.2008 г. Министерството на Регионалното развитие и благоустройство издава РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ

  • Липса на сеизмичен риск

В периода от 1990 г. До 1997 г. на Площадка Белене са проведени ПЕТ мисии и ДВА междинни прегледа на експерти на Международната Агенция за Атомна Енергия/МААЕ/.

Междувременно в началото на 1990 г. от фирмите Westinghouse Energy Systems,Ins, в екип с EQE Energineering,Inc, Geomatrix Consultants,Ins и Siemens-KWU в колектив със Скопския сеизмологичен институт ИЗИС са извършени 2 независими експертни оценки относно нивото на сеизмичност на площадката на АЕЦ Белене. В заключителния доклад на МААЕ е записано:

„От гледна точка на сеизмотектоничния и сеизмичния риск няма изключващи условия за използване на площадката ”Белене” за атомна централа”.

Около площадката на АЕЦ Белене е изградена сеизмологична мрежа - 3 сеизмични станции в селата Белцов, Овча могила и Мурселиево. Предстои изграждането на още две.

В периода от 12 до 16.12.2011 г. в София се проведе експертна мисия на МААЕ за оценка на”стрес-тестовете на проекта АЕЦ ”Белене”. Оценката на проекта е изключително положителна и се базира на следните изводи:

Предположението за съществуването на разлом по протежението на брега на р.Дунав може да бъде отхвърлено;Извършена е вероятностна оценка на сеизмичната опасност на площадката с използването на най-съвременни методи. Резултатите от тази оценка са съвместими с оценката на сеизмичната опасност на територията на България;Централата е проектирана за надпроектно земетресение, което надвишава с 40% проектното земетресение. По тази причина АЕЦ Белене притежава значителна вътрешна устойчивост срещу земетресения.

  • Инвеститорски интерес

България получава становище на европейската комисия, че нотифицираните по силата на член 105 от Договора за Евратам споразумения и договори с трети страни не са в нарушение на Договора за Евратом и България може да ги прилага.

Това се отнася и до Споразумението от 29.11.2006 г. между НЕК ЕАД и ЗАД Атомстрой за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на АЕЦ”Белене”.

Ако имаше и най-малки съмнения за порочност, корупция и неясноти около този проект, щеше ли ЕК да даде това становище!

- 20.05.2007 г. стартира процедура за избор на стратегически инвеститор за 49% от акциите на новата компания;

- м. юли. 2007 г. от 10 участници в процедурата е избран RWE за стратегически инвеститор;

-19.12.2008 г. НЕК ЕАД и RWE подписват споразумение за създаване на съвместно дружество за АЕЦ Белене;

-27.06.2009 г. Народното събрание избира Бойко Борисов за министър-председател на Р.България;

-28.10.2009 г. RWE се отказва официално от участие в проекта АЕЦ Белене - защо ли?

  • Оценка на икономическата ефективност

- 22.12.2009 г. БЕХ стартира процедура по избор на консултант по проекта АЕЦ Белене;

- 25.11.2010 г. БЕХ избира английската банка HSBC Bank PLC за консултант;

-18.04.2011 г. БЕХ сключва договор с HSBC Bank PLC като след началния доклад консултантът трябва да предостави и:

1. Концепция за развитието на проекта;

2. Пазарно проучване-анализ на регионалния електроенергиен пазар

3. Икономически /оперативен/ модел

На българската общественост така и не бе предоставена информация за съдържанието на докладите на HSBC Bank.

Формалният довод на противниците на Белене е, че в обозримо бъдеще България и Балканите няма да се нуждаят от подобна мощност. Те твърдят, че за произведената електроенергия от Белене няма да има пазар, а при сегашната му цена направените инвестиции ще станат невъзвращаеми. Обаче докладът на консултанта - британската банка HSBC, на която правителството изплати милиони евро, опровергава тезата за ненужната електроенергия. Министър Делян Добрев цитира извадка от доклада, че през 2020 г. ще има повишено търсене на ток и България трябва да пусне в действие нови енергийни мощности. Без такива не само няма да можем да изнасяме електроенергия, а може би ще се наложи да внасяме и то на висока цена.

Собственото ни производство също ще поскъпне: ПЪРВО, защото дори да бъдат модернизирани, съществуващите днес ТЕЦ и срокът им на експлоатация да се удължи, те ще трябва да купуват квоти за вредни емисии в атмосферата; ВТОРО, защото производството на електричество от т. нар. възобновяеми източници /слънце, вятър и биомаса/ е и ще си остане все тъй скъпо удоволствие в сравнение с тока от АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ. При очертаващото се намаление на дела на АЕЦ в общия електроенергиен микс, цената на изнасянето от България ”излишно” електричество за Турция, Гърция, Македония и Албания няма да бъде конкурентна и те ще се откажат от този внос. А що се отнася до цената на тока за българските потребители, тя ще се определя от Европейския съюз без оглед на доходите на населението.

При това положение ”излишни” могат да се окажат и съвсем конвенционални и екологично безвредни мощности като фотоволтаиците, ветрогенераторите или ВЕЦ. Дори с най-модерни /и скъпи/ реактори АЕЦ”Белене” би осигурявала неколкократно по-евтина електроенергия. Това за развиващата се българска икономика е жизнено важно: ток може и да не изнасяме, но без износ на други стоки не можем да съществуваме, а за производството на почти всичко е нужно електричество. АЕЦ”Белене” е важна не сама за себе си, а като част от цялостния икономически комплекс на България. Ядрената енергетика ще бъде конкуренция, за което свидетелстват намеренията на страни като САЩ, Китай, Русия, Турция и др. да строят атомни електроцентрали.

Република България има задължения като член на ЕС да спазва сериозни ограничения за емисия на парникови газове, серни оксиди, азотни оксиди и други вещества, замърсяващи околната среда. Няма други технологии за електропроизводство, освен ядрените, които биха осигурили спазването на тези задължения от България. Необходимо е в сметката на проекта да се включат и потенциално огромните санкции от бъдещото дългосрочно нарушаване на екологичните норми в ЕС.

По признанието на международната ядрена общност, България разполага с интелектуален ресурс с висока компетентност за експлоатация на ядрени съоръжения. Това е един от основните аргументи за продължаване на строителството на АЕЦ”Белене”.