/Поглед.инфо/ В България освен финансова и икономическа криза, е налице и демографска. Картината на демографската ситуация на страната ни е: ниска раждаемост, висока смъртност и засилена миграция. Със съответните сенки и полусенки. А и прогнозите за бъдещото на българската нация са песимистични. Поради това не изненадва обстоятелството, че социолози, политолози, математици и пр. периодично рисуват демографски апокалипсис на държавата ни, която все още няма адекватна политика и поведение за решаване на тези жизненоважни проблеми.
Демографска криза има не само в България, а и в цяла Европа. У нас обаче тя е в много по-тежка форма, която придобива чертите на демографска катастрофа. „Това е моя теза още от2004 година”,-не престава да повтаря социологът Михаил Мирчев. И с основание.За голямо съжаление нашата политическа класа, управляващите, водещите фигури в политиката и държавата не направиха нищо съществено от промените насам, за да смекчат поне последствията от кризата. Не успяха да овладеят негативите и да инициират позитивна тенденция. Резултатите са налице – икономиката се задъхва, ерозира нацията, отслабва държавата, ставаме все по-бедна, далечна провинция на Европа.
Диагнозата е поставена. А как ще бъде излекувана болестта, т.е. какви спешни мерки трябва да се предприемат по овладяването на негативните демографски тенденции? Оказа се, че и тук имаме готова Стратегия за демографското развитие на България за периода 2012-2030 г. Ние сме безспорни стратегически магьосници или магьосници на стратегии! Това призна и вицепремиерът Даниела Бобева, която на заседание на кабинета на 30.01.2014 г. заяви, че сме шампиони по разработване на стратегии; разработили сме два пъти повече стратегии, отколкото другите страни-членки на Европейския съюз взети заедно. Бобева подчерта, че „трябва да се направи анализ и оценка на действащите в момента 128 стратегии, голяма част от които вече са неактуални.” Според нея много от стратегическите документи нямат годишни планове за изпълнение, в които да са разписани конкретните задачи пред администрацията. Преобладаващата част от стратегиите нямат и финансова обосновка и не се финансово осигурени.
Да приемам, че това се отнася и за демографската стратегия. При драматичните общодемографски показатели като намаляването и остаряването на населението в „абсолютни стойности”, високата смъртност, ниската раждаемост, широко разпространената неграмотност, неадекватното социално-политическо поведение и т.н., етнокултурното и религиозно съотношение на населението се превръща в сериозен аспект на националната политика. Това буди основателната тревога на експертите, че абсолютният брой на мнозинството от населението постоянно намалява, а относителните части на етническите общности расте.
Известно е, че съществен аспект на националната политика е демографското състояние на всяка страна. Неговото нараснало значение се обуславя от фактори, които влияят позитивно или негативно и върху етнодемографската структура на нацията. Прието е да се твърди, че когото възпроизводството се усложнява, етнокултурната и религиозната структура на населението започва да създава проблеми на националната сигурност. По този начин един специфичен аспект на демографията – етнодемографията – придобива важно теоретично и практическо значение. Представянето на етническите общности като самостоятелни демографски профили в преброяванията и изследванията на тази проблематика, позволява оценките за етнодемографската картина да се прецизират в съответствие с развитието на социално-икономическата, културната и политическата среда, както и с поведението на хората като обекти и субекти на демографските процеси.Това е така.
Повдигайки отново този въпрос, си давам ясна сметка, че в основата на дискутираната проблемна област стоят все още културно-психологически бариери както пред мнозинството, така и сред етническите общности. И че тяхното преодоляване изисква определено време. Но също и че времето ни е ограничено до крайност. Без да влизам в излишна полемика, смея да твърдя, че само недоброжелателен наблюдател би могъл да твърди, че националния етнодемографски пейзаж не се възприема като единна картина и обхваща всички нейни компоненти. Все пак бих искал да разгледам тези тревожни тенденции през призмата на етнодемографията, една своеобразна зрителна точка,която изследва демографското развитие в съвкупността на различни етнически общности, съставляващи националната държава. Факт е, че във всяка страна живеят различни етнически общности и при преброявания и демографски изследвания се правят анализи и в контекста на етническите различия. И така:
Първо. В дебатите, свързани с демографската проблематика, се пропуска един съществен културологичен аргумент, че характерът на нацията не се определя като статистически сбор от етническите общности, които я съставят. Далеч по-важно е какви и кои са водещите културни модели в него. Културата е устойчив модел на обществено поведение, който е гарантиран от историческото развитие на нацията (единството на държавен език, място, съжителство на отделните етногрупи, национална идея, национален идеал, национални интереси и т.н.). От това следва, че от една страна, българската национална култура не може така лесно да бъде застрашена от променящите се демографски съотношения в обществото, а от друга страна, изпъква още веднъж и повече от всякога необходимостта от политика на приобщаване на етническите общества в гражданското общество.
Второ. В нашата конституция е заложена концепцията за гражданската нация, т.е. в основния ни закон българската нация се разбира като състояща се от всички граждани на държавата. В самата конституция се признава съществуването на етнически, религиозни и езикови различия, респективно на техни носители. Затова е време да приемем концепцията за нацията като социокултурна (гражданска, политическа, духовна) общност. Известно е, че инерцията, свързана с разбирането на нацията като етнокултурна (етноцентрична, кръвнородствена, племенна /конфесионална/ форма), ни е причинила и продължава да ни причинява много грешки и несполуки в процеса на националната ни консолидация. В подкрепа на твърдението си ще се позова на проф. Васил Проданов, който пише, че опитът, както на миналото, така инастоящето показва, че етническото понятие за нация и свързания с него етнически национализъм може да имат крайно отрицателни следствия за едно общество, да доведе до силни конфликти и противопоставяния. Затова очевидно трябва да се възприеме идеята за политическа нация, в която всеки гражданин има равни права и под никаква форма не е подложен на дискриминация, за каквото и да е в обществото...
Трето. Конституционният принцип за равенство предпоставя, че всички граждани са с равни права и правни възможности, независимо от етническите, религиозните и други различия. Затова утвърждаването на хармоничното съжителство на хора с различна етническа и религиозна идентичност предполага строго спазване свободата и правата на човека.
Четвърто. Крайно време е етническата карта да се снеме от политическия дебат. Защото националното единство не изисква налагането на един единствен тип идентичност или отхвърлянето на многообразието. Наличието на повече от една идентичност и взаимното допълване между идентичностите е богатство за всяка страна. Мисля, че тук е мястото да се вметне, че България отдавна представлява образцов модел на етнокултурно единство, а в случая става дума за утвърждаването и усъвършенстването му.
Пето. Не е нужно специално да се напомни, че гражданското общество е единството на многообразието; разнообразието е условие за взаимно обогатяване на всички в обществото; недопускане една или друга етническа общност да се толерира за сметка на останалите и на нацията като цяло. Идеята, желанието е, в крайна сметка, съхранявайки националната идентичност, нашата страна да бъде уважаван член на европейската общност, в която заема своето достойно място. Това означава национална интеграция, постигната в условията на разбирателство, добросъседство, етническа толерантност, икономическа и социална справедливост.
Обособяването и противопоставянето по етнически, религиозни, етнографски и културно-битови признаци не е в интерес на ничия страна. От тази гледна точка етнодемографските проблеми се налага да се решават като се търсят начини да се създава такава социално-икономическа и културна среда, в която хората да бъдат обединени като български граждани, т.е. в единното икономическо, политическо, културно, социално и духовно пространство да присъства гражданската идентичност. Това би съдействало за формиране на национално съзнание у всеки член на нашето общество, независимо от етнокултурната идентичност и религиозна принадлежност. Не е нужно да се напомни, че един от възможните начини за решаване на демографската проблематика е повишаване стандарта на живот и преодоляване на икономическия колапс. Очевидно укази и стратегии не помагат. Демографската криза е следствие от социално-политическото, икономическото и културно състояние на дадена страна. Но фундаментална истина е обстоятелството, че сред основните проблеми на етническите общности у нас, е достъпът до качествено образование, без което децата от тези общности не са подготвени да бъдат конкурентноспособни и да участват пълноценно в живота на обществото.
Къде и каква е връзката между високата раждаемост сред малцинствата, качественото образование и социалното включване?
Във формирането на интегрираща идентичност!
Интегриращата идентичност е всяка една идентичност, отразяваща настъпилите качествени промени на статуквото на индивида в обществото. Под това понятие разбирам стремежа на всеки човек да се интегрира в общността си, в нацията и в наднационалните структури и едновременно с това създаването на обществено благоприятна среда, която да подхранва и развива този стремеж. Интегриращата идентичност се отнася за всеки член на обществото, а не само до етническите общности, тъй като съдържа в себе си и разбирането за взаимното разбирателство, безконфликтното съжителство и взаимодействие между членовете на обществото, които са с различна етнокултурна идентичност. Това е един многостранен процес, при който участниците в него взаимно се признават, приемат като свои основните ценности на нацията, както и обществото създава условия за пълноценна реализация на всеки един член на гражданската, социокултурната, политическата нация.
Интегриращата идентичност има сложна динамика. Тя притежава вътрешна етническа автономност с всичките си различия и същевременно е хармонична структурна част на цялото, т.е. това е съзнанието за общност, изразено в съблюдаване на общите закони, принос в обществената дейност и съзнанието за отграничаване спрямо външните на нацията социално-политически образувания.
Гарантирана от основния закон, съвместността на отделните етнически общности в състава на нацията е зачитане на специфичността на всяка една от тях, т. е. на съответните битови, езикови, конфесионални различия… Самото наговаряне за зачитане е важна част от смисъла на обществения договор. Спазването на общите правила (законите) и съзнанието за принадлежност са характеризиращи черти на интегриращата идентичност.
Една от важните черти на интегриращата идентичност е ясното дефиниране на националното - съгласието, че всичко това, общото, енаше, а то се състои от обединени около общото различия. По този начин стават обществено неудобни претенциите за доминиране на една част над друга нейна съставна част – тоест, моделът на етнокултурната нация отстъпва на социокултурния. Впрочем, то така е и било винаги, самото доминиране в определени периоди от миналото е чисто политически акт и не съответства на съвременната ситуация. Премахването на политическите граници налага ново единство и то е преди всичко културно с всичките му съставни различия. Това вече означава, че българската култура априори не е застрашена, защото за да се впише органично в европейското културно пространство, трябва да се развива и в рамките на вътрешните си гравитационни сили.
Антитезата на интегриращата идентичност е маргинализацията. Такава ми е тезата, но тя не е изведена докрай, защото би могла да бъде предмет на специален анализ. Но се налага да се спомене още веднъж, че интегриращата идентичност не се „отнася”, тя е присъщна иманентност, различна е само като проява в различните времена.