Мокри сънища, лъжи, "реформи", протести и оскотяване - това е тъжният дневен ред на България

Управляващите, след като опорочиха избори 2011 година и постигнаха целта максимум – да се окопаят във властта на всички равнища, се развилняха. Първите които се сблъскаха със скритите преди изборите намерения бяха работещите в БДЖ. Обясниха им, че 2000 техни колеги са излишни, а останалите прекалено алчни за “огромните” си заплати. Трябвало да се реже…

Веднага след това облъскаха и надеждите на чакащите пенсиониране. Те бяха сюрпризирани, че предвид международното положение и волята за реформи се налага да почакат собствените си пари. Година, та и отгоре. Със замах “международното положение и кризата в еврозоната”, представлявани от внезапно радикализирала се група депутати от ГЕРБ им отне средно по 3000 лева, а втръсналата, но събираща публика постановка “Злото, лошото и доброто ченге” ни бе предоставена в пълния си блясък. Влюбеният в ролята “злото ченге” кадър на Световната банка Симеон Дянков поднесе новината на кандидат-пенсионерите. Депутатите от ГЕРБ, водени от Менда Стоянова, я облякоха в законообразни текстове и ги дадоха на колегите от Народното събрание да си ги гледат. Министърът на земеделието Мирослав скъса споразумението със зърнопроизводителите, а Дянков нагло им рече, че неговият подпис важал за бюджета, а не за следизборната обстановка.

Главният герой в постановката наблюдаваше цирка отстрани

като очакваше реакцията.

Покрай този безкомпромисен цинизъм публиката бе нахранена и с други изненади. Икономико-демиургични. С преплетени в тях идеологически надежди от шумпетеров тип. Министърът на финансите обяви края на еврото. И включи страната ни в някакъв нов клуб от осем държави, които щели да бъдат родоначалници на някаква нова, но ясна за него зона. Парична. Мокри сънища на идиот бих нарекъл тези мечти, но в нашето публично пространство и най-налудните идеи намират привърженици. Синдикатите обявиха мечтателя за вреден, поискаха оставката му, а един от най-добрите специалисти в България по въпросите на осигуряването сложи и диагноза на революционизиралия се министър на финансите. “Дянков е болен”, рече професор Христосков. Констатацията му според мен е очевидна за повечето от квалифицираните психиатри.

С действията си

управляващите изкараха хората на улицата

Това даде повод на главния герой, стоял до този момент зад гардероба в мизансцена, да развие цялостните си виждания за кризата, пенсионната система, БДЖ и футбола, МВР и МО, ДАНС, селското стопанство и корупцията…. В компанията на Бареков. Двете интервюиращи се лица пък успешно разпаднаха ЕС, еврозоната и шенгенското пространство, съвкупно и едновременно. Междувременно Борисов, аха, да стане “Футболист на годината”, а от страната заваляха и други предложения за номиниране на вундеркинда. За приз “Бухалка, лента и …”, примерно. След признанието на Съюза на българските художници и категоричната му победа над Бербатов, един приз в областта на художествената, а и другата гимнастика би прозвучал съвсем логично.

На този радващ фон новоизбраният президент също се включи с мнения. Най-вече и преимуществено подкрепящи. Властта и идиотщините и, разбира се. Да не вземете да си помислите, че е тръгнал да се еманципира.

Излъганите сигурно са се впечатлили от отсъствието на морал, но за тях вече е късно. Навреме обаче

в защита на ставащото скочиха дежурните блюдолизци на властта

Като се тръгне от Евгени Дайнов, комуто протестите и стачките изглеждали тежък знак за някаква нереформираност, мине се през Кошлуков, та се стигне до Михаил Константинов, професорът на софрата, който пък в прав текст препоръча на “ченгетата” да поприберат я Тренчев, я Пламен Димитров. Клатели лодката, а той не знаел с какви пари го правели. Долнопробно и скудоумно, съвсем в духа на обутата в сапоги комунистическа “интелигенция”, но хваща декиш сред озверялото от глад местно паство.

Като казах паство и пред взора ми изникна митрополитът с най-новата си придобивка. “Линкълн MKZ Хибрид” – модел 2012 година. В духа на византийската традиция, симфонията на властите е поразителна. На фона на държавното безочие, църковното такова звучи интегрирано, полифонично дори, ама съвсем в стила на традициите по тези ширини.

Идиотщини би казал някой с усет към нормалното, но тази пошла картинка така ни залива на талази, че няма време дори и да се възмутим от нещо, защото следващата стресираща нормалния разум стъпка вече е направена, а от сайтове, вестници, екрани и бълващи звук уреди ни залива одата на глупостта, възхваляваща ненормалното с постоянство и стръв достойни за удивление.

Дебат? Смислени аргументи? Разчети вземащи предвид сложната съвкупност от интереси? Морал и принципи?

Мечтайте си. Този подход е напълно обезмислен от обстановката и социума. От нашия социум и гражданите му, които в инфантилната си, детска недостатъчност, пак

не осъзнават жестокостта на случващото се с тях

Не е и нужен такъв подход, бих казал, защото с дебат и смислени аргументи шайката разбойници ще трябва да се лиши от присвоените и присвояваните ресурси. Властта и парите.

Да се опитаме да се измъкнем за момент от психиатрията, останала без персонал и медикаменти, и да погледнем към икономическата ситуация в страната, която пък от 2009 година излиза от кризата, а все кризата е аргумент за всякакви действия на управляващите, които влизат в разрез с всякаква логика, морал и почтеност.

Данните за третото тримесечие на годината показват, че анемичният ръст на БВП почти е спрял. Ако вземем предвид и корекциите на НСИ направени през февруари тази година на данните за БВП през 2010-а, ще се окаже, че ръст няма, че икономиката влиза в рецесия, а възможностите на загубилата се във фантазмите си власт стават все по-малки и по-малки за адекватна и правилна реакция.

Какво казват краткосрочните индикатори?

Фондовата борса се опитва да слезне под психологическата граница от 300 пункта и е на нивата от април месец 2009 година. На капиталовия пазар е зима, като през ледников период.

Потребителското доверие отново се срива. Очакванията за повишение на безработицата растат,

инфлационните очаквания се повишават

Бизнесклиматът в основните сектори се влошава. Единствено в търговията на дребно бизнес климатът има известно подобрение, докато в промишлеността, строителството и услугите стопанската конюнктура оценките на респондентите показват нарастващ песимизъм.

Дали пациентите на НСИ имат право? Да не би откритият от премиера ни феномен «българско мърморене» да влияе на оценките и да изкривява действителността?

За една година безработицата се е увеличила с още 3.1%, публичният дълг гони 6 милиарда евро, лошите и проблемните кредити надхвърлят 22% и са за над 9 милиарда лева. И Господ не може да отговори каква е задлъжнялостта на населението към някои от естествените монополи. В тази ситуация, от всеки ъгъл на властта в оставената без надзор психиатрия, изскача по някой от представителите и и със садистично удоволствие гръмва поредната пиратка в краката на “пациента”. Шокова терапия, подготвяща поредната “оперативна намеса” върху тялото на социума. От очевидно лоботомираните му лечители, обявили се за безалтернативни спасители и единствена възможност.

Не. Няма изкривяване на оценките. На индивидуално равнище българинът е все още на и със себе се. На групово, социално равнище, е наивен като дете, а шайка разбойници експлоатират тази инфантилност, водейки съгражданите ни стъпка по стъпка до тотално оскотяване. В името на частните си властови и финансови интереси.