/Поглед.инфо/ Маркс и Ленин са изпреварили времето си. Макар да твори далеч преди офшоризацията на работните места и финансиализацията на икономиката, Маркс предсказа много истини. Ленин оглави комунистическата революция в страна, в която феодалните елементи преобладаваха над капиталистическите. Американският капитализъм на ХХI век е неограничаван от правила – същите, които го бяха демократизирали и поставили в служба на обществото. Днешният капитализмът е финансиализиран до такава степен, че неговите производителни сили се източват, за да се погасява дългът.
В детските ми години, човек с един милион долара считаха за богат; а който притежаваше няколко милиона – считаха за много богат. Сега има хора с милиарди долари. Но малцина от тях са ги спечелили с труд в производствената дейност.
Неолибералите, които налагат правилата на икономическата политика не само на Запад, неоснователно твърдят, че парите им са спечелени. Но как е възможно По-Малко-От-Единия-Процент да спечели милиардите си? Натрупали са ги чрез политически машинации и финансови транзакции.
Когато Съветският съюз се разпадна, в ръцете на лица от върхушката на Русия и съветската провинция Украйна – особено ония, които установиха добри връзки с Вашингтон – се оказаха с огромни активи, които преди бяха държавна собственост. По сходен начин американските милиардери са резултат от кредити, получени за да погълнат задлъжнели компании. Собствения си кредит купувачът погасява с пари от пенсионния фонд и наличните активи на закупената компания. Компанията се разорява заедно с работниците и служителите си. Но приобретателят й се оказва с огромна сума в джоба. Друг начин на обогатяване става чрез манипулиране на първичните публични предлагания или на секюритизираните деривати.
Според класическия икономист Майкъл Хъдсън – професор в университета в Мисури и бивш консултант на Уолстрийт, такава печалба е „икономическа рента”, приходите от която не водят до нарастване на реалната икономика. С други думи, тези милиарди представляват паразитна печалба, извличана от експлоатация, а не от реално производство; печалба, която източва доходите от производството, за да се обслужва дългът.
Днешната капиталистическа икономика престана да изпълнява много повече от функциите си отколкото предполагаше Маркс. През последните две десетилетия западните икономики обслужват единствено супербогатите, а експлоатираните маси са подложени на супер експлоатация. Гражданите на западните общества скоро може да се окажат в положението на роби.
Няма логика човек да притежава милиарди долари. Освен ако чрез тях отделни лица могат да налагат политическата си власт над мнозинството от електората. Всъщност парите се превръщат в електорат. С тях се купува политическия контрол, който разрушава представителната демокрация. Милиардери като Шелдън Аделсън, Джордж Сорос и братята Кох използват милиардите си за да контролират правителството на САЩ в свой интерес. А Върховният съд ги улеснява.
Нарастването на финансовата мощ на Русия и Китай благоприятства създаването на частни центрове на властта, които, подобно на тези в САЩ, се стремят да бъдат независими от правителствата. Те имат потенциала да използват правителствата и обществените служби за по-нататъшна концентрация на богатството в частни ръце. Ако в Русия и Китай продължат с приватизацията, това ще засили властта на тесните частни интереси, както е в Европа. При условията на неолиберална икономика частните пари със сигурност ще могат да наложат контрола си върху правителствата.
Според международната благотворителна организация Oxfam, днес 62 милиардери владеят половината от богатството на света. Неотдавна Уорън Бъфет, един от най-богатите мега-милиардери заяви, че секретарката му се облага с по-висока данъчната ставка от неговата. Ако правителствата не коригират тази несправедливост, това ще го стори революцията.
Избирателите вероятно няма да успеят, не и в САЩ. С Клинтъновите 153 милиона долара „лекторски” хонорари, Хилъри представлява Единия процент. А останалите 99 процента със сигурност ще се самоунищожат ако гласуват в подкрепа на амбициите й да заеме президентския пост. Очевидно Балтиморският мъдрец, както наричат сатирика Хенри Луис Менкън, е прав: по-голямата част от американците са малоумни.
* Авторът е бивш зам.-министър на финансите на САЩ и наблюдател на в. „Уолстрийт джърнъл”
Превод: д-р Радко Ханджиев
Дума