/Поглед.инфо/ Считам, че изграждането на Европейския съюз не е само европейско завещание, а по-скоро част от световното наследство.
Това е политическа институция, която вдъхновява държавите да работят заедно и да повишат сътрудничеството и интеграцията в техните региони. Това беше вдъхновението за Южна Америка с Меркосур и Обединението на южноафриканските нации, за Африка с Африканското обединение и регионалните икономически общности, които сега работят за развитие на континента. Удивително постижение е, че страни, воювали векове, започнаха да работят съвместно по мирен начин за разрешаване на своите различия чрез диалог и политики, а не чрез силата на оръжията.
Европа измина дълъг път
Може би е трудно да се разбере в този момент, особено в границите на страдаща от безработица Европа, в която работниците губят правата си след години икономическа криза, започнала от рухването на Братята Леман през 2008 г. Пътят на Европа е труден за разбиране от сегашното поколение, което имаше добрата съдба да израсне в развито общество и да не страда от болката на войната. Но така, както отстъпваме назад, за да видим мащабите на огромен паметник, така оценяваме и други постижения – като ги наблюдаваме от разстояние и от по-широката перспектива на времето.
Социалните права и жизненият стандарт, на които се радват европейците, все още са далечна цел за населението в повечето страни по света. Държавата на социалното благополучие е голямо постижение, резултат от борбата на поколения и поколения работници. Ние в Латинска Америка все още се борим да постигнем част от това, което вие в Европа се стремите да защитите срещу възникналите с икономическата криза опортюнистични инициативи за намаляване на правата.
Работещите хора, средната класа и емигрантите не могат да бъдат държани отговорни за кризата, причинена от безотговорността на финансовата система. Банките бяха богато финансирани с огромни спекулативни инвестиции, вместо с отговорни и продуктивни такива. Не може плащането на сметките за алчността на мнозина да бъде оставено на най-уязвимите сегменти от нашето общество - емигрантите, пенсионерите, работниците и страните от Южна Европа.
Бруталните мерки, наложени на повечето европейски държави, които уместно бяха наречени „пагубно строги икономии“ – забавиха безпричинно разрешаването на кризата. Континентът се нуждае от енергичен растеж, за да възстанови драматичните загуби от последните шест години. Някои страни в региона изглежда излизат от рецесията, но възстановяването ще бъде много по-бавно и много по-мъчително, ако продължават настоящите политики на ограничение. Освен че налагат жертви на европейското население, тези политики вредят дори на онези икономики, които успяха съзидателно да устоят на кризата от 2008 г. като САЩ, БРИКС и голяма част от развиващите се страни.
Нуждаем се от нова идеология
За да преодолеем кризата, започнала през 2008 г. се нуждаем повече от политически, отколкото от чисто икономически решения. Важно е да разберем и да обясним на хората произхода на настоящата криза. Политиките, които все още са аналогови в дигиталния свят, трябва да бъдат подновени, за да влязат в диалог с обществото за откриване на проблемите и за създаване на нови решения. Политическите решения не могат просто да бъдат възложени на подизпълнители, прехвърлени на технически комисии, многостранни организации или бюрократи от трето или от четвърто ниво. Ролите на лидерите и на политическите партии не могат да бъдат заменени в една демокрация. За съжаление, ще видим все повече гласове, насърчаващи страх, нетърпимост и ксенофобия, докато прогресивните сили не предложат нови идеи, не се обърнат към работниците и младите хора, предлагайки им постижения и надежда.
През месец март имах възможността да говоря в Рим с италианския министър-председател Маттео Ренци. Неговата решителност и ловкост, в опитите му да разреши стари проблеми в италианското общество, беше възнаградена от населението с масово гласуване в полза на Демократическата партия. Това е ясна демонстрация, че е възможно преодоляването на скептицизма с политики.
Необходимо е да създадем нов исторически хоризонт. Не нова теория, а нова идеология , способна да мотивира населението и да служи като перспектива за прогресивни сили в Европа.
Преосмисляне на нашата социална структура
Светът се промени в последните 30 години. Но вместо да се понижи стандарта на европейските работници спрямо конкуренцията от страните извън Европа, е необходимо да се повиши жизненият стандарт на извъневропейските работници до равнище, подобно на това на европейците. Нуждаем се от по-широка и по-благородна визия за Европа, приемайки факта, че е възможно да постигнем целта за свят без бедност.
Преди 30 години, когато по-голяма част от населението в Южна Америка живееше в мрачни времена с диктатури в различните части на континента, солидарността и подкрепата на Европейския съюз и прогресивните партии бяха от голяма помощ за укрепване на силите на левицата и постигане на завръщане към демокрацията в нашия регион.
В днешно време, след големи обществени и политически усилия, нашият континент е мирен и демократичен регион, със значителни постижения в икономическото развитие и борбата против бедността в последното десетилетие.
Участието на най-бедните слоеве от обществото в Южна Америка помогна за напредъка на икономиката, увеличавайки приходите и консумацията, създавайки силни вътрешни пазари, които позволиха прогресивен план с постигане на социални и работнически права.
Данните за Бразилия, които най-добре представят успеха на тази стратегия за инвестиране в бедните, са над 20 милиона работни места, създадени в официалния сектор в последните 11 години, 36 милиона души, които излязоха от крайна бедност и 43 милиона души, които се качиха до нивото на средната класа.
Гледайки на бедните като решение
Убеден съм, че разрешението за икономическата криза в целия свят се намира в борбата срещу бедността в глобален мащаб. Социалното финансиране не трябва да се разглежда само като изразходване на средства, а по-скоро като инвестиция в хората. Трябва да престанем да гледаме на бедните хора по света като на проблем и да започнем да ги считаме за решение, както в отделните страни, така и в по-широк световен мащаб.
Инвестициите в социални програми, селскостопанско производство и финансиране на инфраструктури в развиващите се страни, особено в Африка, може да създаде нови работни места и нов потребителски пазар. Въпреки световната икономическа криза, Африканският БВП расте непрекъснато в размер 5% и 6%, откривайки място за търсене на по-усъвършенствани продукти и услуги, произведени в богатите държави и допринасяйки за устойчиво възстановяване на икономките в Европа и в останалите части на света.
Европа, която успя да се съвземе след опустошението от войните през първата половина на 20-ти век, е доказателство, че е възможно да се подобри жизнения стандарт на населението чрез политики и демокрация.
В Южна Америка, поколение от лидери като Дилма Русев, Кристина Кирхнер, Мишел Башле, Пепе Мухика, Рафаел Кореа, Ево Моралес, и други, успяха да достигнат властта с демократични средства и да способстват за големи социални и политически постижения в техните страни, въпреки всякакъв вид консервативна и дори реакционна опозиция.
Приносът на прогресивните политически сили е съдбоносен за нашите континенти. Следователно, нужен е по-пряк политически диалог и по-тесни връзки между южноамериканските и европейските левици. Това е важно не само за нашите региони, а и за целия свят.
За
Луиз Инасио Лула да Силва е 35тият президент на Бразилия, както и създател и бивш президент на Partido dos Trabalhadores (Работническата партия).
Епиграф
„Социалното финансиране не трябва да се разглежда просто като изразходване на средства, а по-скоро като инвестиция в хората.“
This article is co-edited with Queries (www.queries-feps.eu), the European Progressive Magazine published by FEPS the think tank of the social-democrats at European level