/Поглед.инфо/ Авторът на монографията “Секретните програми на Третия райх” Александър Борисович Рудаков е ръководител на Ситуационния център на Националната асоциация на охранителите в Русия, и член-кореспондент на Академията за национална сигурност към президента на Руската федерация. Историк, изтъкнат специалист в сферата на информационно-психологическите операции, ветеран на специалните служби, Александър Борисович е задълбочен изследовател на системите и механизмите, които управляват глобалната икономика, финансовите потоци и новите предизвикателства, заплахи, рискове и планове на единния според него център, който ръководи процесите, водещи до изменения на реалния живот на обществата и цялостната картина на света.
Каква е истинската същност на фактите и събитията, които ни заливат? Необходима ли е преоценка и преосмисляне на военната история, такава, каквато я знаем? Какъв е скритият стратегически замисъл на тайното общество от “Черния орден на СС” и дали 12-те години на Третия райх не са само пролог към истинската същност на проекта за управление на третото хилядолетие на света? Как са опазени и как се употребяват несметните богатства, заграбени от Третия райх? И кой ги стопанисва днес? И за каква цел?
Мъдростта ни учи, че знанието е сила. И че този, който е предупреден, е въоръжен. Днес ще започнем с най-дяволската техника и най-съвършеното изобретение на хитлеристката машина за контрол на обществото - опитът на Главното управление за имперска сигурност на Третия райх. Лекцията на Ал. Рудаков, изнесена пред Института за динамичен консерватизъм, само маркира някои от най-важните лица, факти и събития, обект на неговото изследване “Тайните генетични, финансови и разузнавателни програми на Третия райх”. Стенограмата на лекцията и дискусията публикуваме в превод от сайта на “Изборский клуб”.

„Зора”

В центъра на доклада ми е темата за структурата на Главното управление за имперска сигурност (РСХА – от немски RSHA - Reichssicherheitshauptamt). Затова нека се опитаме да мислим нестандартно. Първо, нека си отговорим на въпроса що е то структура? Структурата е система за управление на обществото, на бизнеса, на политиката, както и на различни заплахи. Ако структурата е многофункционална и адаптирана с оглед на определена ситуация, тя ще работи и обществото ще живее в хармония, ще нараства брутният национален продукт и такава държава няма от какво да се плаши, защото системата ще може да пресече всевъзможни предизвикателства и заплахи. И бих искал да започна тъкмо с това как се формира подобна структура, как работи, кои участват в нея, как се е извършвал подборът и разпределянето на кадрите. Ще ви разкажа за нивото на интелект на сътрудниците, за целите и задачите на такава структура в периода 1933 - 1945 година, когато Третият райх се срина. Няма да отделям специално внимание на главните фигури, защото днес те не представляват интерес за нас. Сега ни интересува предметът и подходът за осъществяването на споменатата вече тема.

След като идва на власт в Германия, на Хитлер му бе необходима силна система, способна да контролира обществото. А германското общество в онзи период не е еднородно. Както и в Съветския съюз, всички са разделени на „бивши” и на хора, приближени на властта. В Германия имало структура, с която работил и Коминтернът, която с нетърпение очаквала промени, очаквала революция. Но имало и друга група хора, които получавали някакви доходи и средства, това били едрите земевладелци и фабриканти, на които не им трябвала революция. Хитлер умело използвал противоречията между тях и лесно, практически без битка, се изкачил до властовия Олимп. Отсега нататък той започнал да се обгражда с хора, способни да мислят нетрадиционно и за кратко време успял да създаде структура, каквато до този момент и в този период нямало никъде другаде по света.

Първите структури на спецслужбите на Третия райх възникнали на основа на криминалната полиция. На първо място - баварската криминална полиция и криминалната полиция на Източна Прусия, защото край Кьонигсберг (Калининград) съратникът на Хитлер Херман Гьоринг разполагал с ловни територии и с близки приятели, способни да създадат нещо ново. Така, на базата на криминалната полиция в Източна Прусия, е организирано Гестапо.

Цялостната структура на Главното управление за имперска сигурност се очертава през 1939 г. и включва седем управления. Може да ги обозначим и като седем направления, тъй като всяко си имало конкретна цел. Но нали ви е ясно, че спецслужба без идеология не може да работи ефикасно. Нужна е ясна идеология, нужни са ясни принципи за подбор и разпределяне на кадрите. Хитлер насочил вниманието си към немощен и невзрачен човечец на пръв поглед, името му е Хенрих Химлер. Той имал сносно университетско образование и само дето изглеждал слаб и не особено способен. Благодарение на неговата дейност обаче досегашните охранителни групи прераснали в структури на РСХА (Главното управление за имперска сигурност). Военно-морският флот станал основен източник на кадри за структурата на РСХА, защото кайзеровият флот имал сериозни традиции. Моряците били много подходящи, те по принцип са силни, мъжествени, умни и грамотни хора, имат чудесна подготовка. Те са техничари - свързочници, разбират от двигатели, специалисти са по корабостроене, по оръжие и въоръжаване. С една дума, хора, които имали инженерна подготовка и можели да мислят логично.

По волята на съдбата първият началник на РСХА станал човек, не по-малко любопитен от Химлер. Това бил Райнхард Хайдрих.

Съвсем нестандартна личност, той произхождал от интелигентско семейство, и съвсем не бедно. Баща му бил оперен певец, а майката - актриса. По генетичен признак Хайдрих не се вписвал в концепцията на Третия райх – баба му била еврейка. Той свирел добре на различни музикални инструменти, бързо съобразявял, физически бил много здрав. Но се случило, че останал без работа - служил на кораб, но го уволнили от флота. Бъдещата му жена го взела под своя закрила и го запознала с Химлер. Какво нещо е съдбата... Срещнал се с Химлер и той подал на Хайдрих лист хартия и молив и го помолил за 20 минути концептуално да опише как вижда структурата за сигурност на Германия в онзи период. Времето изтекло. След 20 минути Хайдрих на високо ниво описал каква трябва да е според него структурата на Главното управление за имперска сигурност. Химлер изчел написаното и заключил: да, вие мислите нестандартно и много ми допадате. А след това от свое име упълномощил Хайдрих да оглави РСХА.

Трябва да се уточни, че Хайдрих всъщност бил много сериозно подготвен. По документи той бил офицер от военно-морския флот, но всъщност завършил едногодишна разузнавателна школа, в която бил изпратен заради определени свои качества. Дълго време Хайдрих бил подчинен на Канарис, който от своя страна дал тайно препоръка на младия офицер. Така през 1939 г. в Берлин започва да се разгръща структурата на РСХА.

Докладът ми би бил непълен, ако не кажа нещо и за Черния орден на СС, създаден от „12-те рицари” - млади генерали, обергрупенфюрери (Обергрупенфюрер, от немски: Obergruppenfuhrer, е полувоенно звание, използвано от Нацистката партия. В буквален превод означава старши лидер. – бел. ред.) в СС. И досега те си остават тайна, защото орденът имал високо ниво на засекретеност. Всеки рицар имал свой герб, свое място в замъка Вевелсбург (Ренесансов замък в Северозападна Германия, в едноименното село Вевелсбург. – бел. ред.), който сам по себе си бил много силен генератор в езотериката. Не е ясно докрай и не е възможно да се разбере точно как окултизмът влияе върху по-нататъшното развитие на РСХА, но в ядрото й е принадлежността към Черния орден. Всеки сътрудник-офицер задължително трябвало да е член на Национал-социалистическата партия, както и член на ордена. Иначе той дори не можел да припари до критериите за подбор.

Системата била сложна. За да премине подбор и да започне работа в Главното управление (Главно управление – термин, обозначаващ висшите етажи на управление в дадено направление. – бел. ред.), младият офицер трябвало да има много сериозна основа: задължително да е бил в Хитлерюгенд – популярната младежка организация, където юношите получавали първично образование. Подготовката на контингента от зрели хора се провеждала в замъци. Във всеки замък се подготвяла конкретна група хора за конкретна работа. В един замък били обучавани за политика, в друг за разузнаване, в трети за армията и флота и т.н. Към днешна дата са познати пет основни замъка за 5 направления, но мисля, че са били повече, най-вероятно 12. Материалите по тази тема и до днес са с гриф секретно. Не можем да ги ползваме поради ред причини. Част от тази информация след победата над Третия райх отиде в САЩ, част от нея – у Съветския съюз. От онова, което отиде в Америка, до нас достигнаха трохички, а документите, които останаха при нас, и досега не са систематизирани, не са сортирани и не са анализирани.

Аз не се наемам да коментирам докрай защо е така, но ако си припомним един исторически епизод, може би той ще подскаже отговора на въпроса. През 1945 г. американските и английските разузнавачи, работещи под прикритието на кореспонденти, задали на Жуков множество въпроси. Става дума за останките на Хитлер, Ева Браун, Гьобельс, Магда Гьобельс и техните деца. Те помолили Жуков да подтвърди, или да опровергае дали това са наистина техните останки. Но Жуков бе праволинеен и в това му е грешката. Жуков бе войник, не езуит. И направо казал, че трупът не е на Хитлер, че той трябвало да се издири, че ние ще го намерим и ще го накажем. И започна падението на маршала на Победата. След тези му думи бе отзован от Германия. И досега няма достоверна легенда защо се случи това, но Жуков го отзоваха от Германия и после го изпратиха в Одеса. Заслужил човек, кавалер на Ордена на Победата, изведнъж го натирват да оглави някакъв военен окръг в нещо като губерния. Но той не се отказал, отново дал няколко интервюта по темата: Хитлер е жив и ние ще го търсим. И вече след това го изпратиха отвъд Урал.

Навремето разговарях с наш разузнавач, който бе внедрен в Главното управление за имперска сигурност. Това беше самият Щирлиц. Както обичам да казвам - два пъти генерал - там генерал, и тук генерал. Попитах го как Хитлер се е подготвял за бягство от Германия, и той ми разказа, че още през 1940 година, веднага след нападението над Полша, 6-о управление на РСХА (т.е. разузнаването), за което ще стане дума по-нататък, получило лично от Хитлер задачата да подготви оттеглянето му в резервни бази. Но да подчертая още веднъж, РСХА бе изключитено секретен и могъщ апарат.

Характерна, и може да се каже основна черта на РСХА, е, че управлението било единен субект на оперативно-разузнавателна дейност. У нас, нито в Съветския съюз, нито в съвременна Русия, не е имало и няма единен субект на оперативно-разузнавателна дейност. При нас няколко субекта действат един срещу друг, а немците концентрирали цялата мощ на оперативно-разузнавателната дейност в едни и същи ръце. Но какво е това единен субект? Единен субект означава общо финансиране, общи цели и задачи, обща униформа, тоест опознаване по принципа „свой-чужд”. Означава общ агентурен апарат, обща система за оперативно-справочни отчети, което днес толкова много липсва на Русия. В резултат всяка задача РСХА решавало в реално време, макар че по численост тази служба не може да се определи като раздута. Нейният централен апарат също бил твърде малоброен.

След Химлер най-интересната фигура може би е Херман Гьоринг. Той създал своя собствена спецслужба. През 1944 г. РСХА я смачква. Гьоринг обаче е единственият политик, който разбирал, че без своя спецслужба е невъзможно да останеш във властта. Или поне не за дълго. Тази служба я наричаха службата на кафявите или жълтите листа (т.е. дешифровка и радиоелектронно разузнаване). Концепцията за нея отново е дело на военно-морския флот. В реално време службата осъществявала прехващане на телефонни разговори на дипломатическия корпус и на аташетата, снемане на тактическа и стратегическа информация. Това били разговори и преговори както на първите лица, така и от разработвани обекти, тоест онези, които представлявали оперативен интерес. Прослушвани са и разговори на конкурентите на Гьоринг. Обикновено той привиквал началниците на своята служба и казвал - не ми харесва еди кой си гаулайтер... И същият веднага ставал обект на прослушване.

Ще добавя, че войските на СС имали свое разузнаване. Всичко в тази система било обмислено до най-малката дреболия.

Немците са велики изобретатели, дори подходът за събиране на информация при тях бил творчески. Събирането на агентурна информация е разписано ясно и качествено. Ние, а не само ние, и досега нямаме подобно нещо. Ако допуснем, че сме делили спецапарата, или тайния апарат, на агент, доверено лице и т.н., то немците имаха много повече категории. Всеки събирач на информация получавал отделна категория и в неговото лично дело стоял определен шифър, в делото му е зашифровано всичко: дали заслужава доверие, или не, дали е двоен агент и специално го държат в службата, за да подхвърлят чрез него дезинформация на противника, и т. н.

Агентурният апарат се подразделя по номенклатура. Основното ядро е основният агент-резидент, който затваря агентурния кръг. Това били безименни „спящи източници”. Такъв източник си стои някъде и „спи”, с нищо не се занимава, нищо не събира, от нищо не се интересува. Но в часа „Х” се оказва, че е точно там, където трябва. Той обаче с нищо не се компрометира, не е „изгорял”. Ходи на работа, с някого си общува, проверяват го, пак го проверяват, но той отникъде не се е „осветил”, с никого не е свързан, от никого не зависи. И когато настъпи уреченият час „Х”, мигновено става не спящ агент, а работещ. Имало и категория „надеждни тайни агенти”. Това са онези, които са на свръзка с години и цялата им информация заслужава доверие, тъй като многократно е проверявана и няма съмнения, била е вярна на 100 %. Това са хора, които с години не попадат в неприятни ситуации, изискващи специална намеса. Имало и „добиващи агенти”, тоест, който стои в сянка, набавя, измъква и донася информация. Например секретарката в някое посолство, донася всичко подред и може дори да не знае за кого донася. Някой агенти попадали в категорията „ненадеждни”. Като че ли е нужен, но може да се приеме по принципа „хем наш, хем ваш”. Той дава информация, но и неговата информация, и самият той трябва постоянно да се проверяват. Имало категория като например „технически агент”, тоест човек, който може да изпълнява чисто техническа работа - да фотографира, да снима чертежи, да препише от един лист на друг нещо. Така наречените агенти-маршрутници пък се качвали на влака и пътували с бутилка коняк в ръка, да кажем, от Берлин до Хановер. И докато пътува, открива два пункта на контрабандисти, фиксира преносвачи на листовки, засича още някой... Съществувала и категория „проникващи агенти”. Проникващ агент ставал обикновено човек, който успява да попадне навсякъде, например, поставят му задача да се внедри в райхсканцеларията и да стане секретарка на Хитлер. За това е нужна многоходова операция и година, година и половина работа. Но задачата трябва да бъде изпълнена. Такива хора трябва да са способни на нестандартно мислене, да притежават особена воля и целеустременост. Защото да проникнеш някъде, е важно, но трябва и да оцелееш там.

В Съветския съюз нямаше такава агентурна многоаспектност. Впрочем, в ГДР, Щази (Министерството на държавната сигурност, от немски: Ministerium fur Staatssicherheit, известно повече като Щази; Stasi - съкращение от името му. – бел. ред.) тръгна по същия път, при създаването й са използвани агентурните данни на 5-о управление на РСХА, т.е. на криминалната полиция. Докато съществуваше ГДР, Щази имаше най-силното разузнаване в света. Централният агентурен апарат е набиран от висши длъжностни лица на Главното управление за имперска сигурност, а те използвали агентурния си апарат и работили много ефективно. И досега на „пазара на труда” на сътрудници на спецслужбите най-високо се котират сътрудниците на Щази, после - сътрудниците на Съветския съюз. На нивото на Щази са работили и чехите, а чак после се нареждат американци и англичани.

Не мога да не спомена още един аспект от дейността на спецслужбите на Германия - службата за сигурността на първите лица. Нито 9-о управление на КГБ на СССР, нито Федералната служба за охрана днес (ФСО), дори и със съответните архивни документи, не са създали нещо подобно. За да стане лична охрана на лице от най-висшия ешелон, офицерът трябвало да прослужи 10 години само в криминалната полиция. Личната охрана на първите лица на Третия райх владеела до съвършенство личностното разузнаване. Такъв сътрудник можел, без да си обръща главата, да определи в тълпата обекта, дали той има оръжие, дали има определена цел и намерение, доколко се вписва в тълпата. Такъв офицер бил способен буквално да прочете мислите на предполагаемия противник. Но да прочетеш мислите на човека, не е сложно, просто трябва да си настроиш приемника... Днес, ако пътуваш в метрото един час, може да разкриеш толкова, колкото не успява милиционерското управление за 5 години. На човека му личи дали има оръжие, издирван ли е, какъв е по характер – взломаджия, мошеник - всичко му е написано на лицето. И както и да се облече, не може да се скрие. Та тези баварски полицаи след 10-годишна служба, попадайки в личната охрана на върхушката на Третия райх, трябвало да прикриват, движейки се по трасето, можели да видят заплахата сред тълпата. По същия начин можели да установят и заплахата в близкото обкръжение на вожда. На тях им вярвали безусловно – дотолкова силна била способността им да улавят информация. Практически те не допускали грешки. Използвали нещо като биолокация, която позволява да се установи всякаква заплаха било за себе си, било за обкръжението.

Нека преминем към Главното управление за имперска сигурност. 1-во управление на РСХА се занимавало със специфични въпроси - с подбора и разполагането на кадрите. А с какво започва всяка спецслужба? С кадрите. Ако във всяка спецслужба - в Русия днес те са няколко - в началото идват користни, негативни, неадекватно възприемащи околната информация кадри, от такива не чакай полза. Тях може да ги обучаваш, да ги обличаш красиво, да ги поиш и храниш, да им купиш кола, жилище и т.н., но това е празен човек, просто ненужен. Немците имали специални вербовъчни центрове във всички университети. Една любопитна личност отговаряла за всички тях, човекът живял почти 100 години и след войната създавал новото разузнаване на Германия – БНД (Bundesnachrichtendienst, BND — служба за външно разузнаване на Германия. – бел. ред.). Във всеки университет той си имал представител, който издирва нестандартни хора – склонни към наука, способни да мислят, способни да създават нещо. Не да се разрушава, а да се създава! В Съветския съюз битува схващането, че в Третия райх всички били неуки и „касапи”. Лъжа е! В Главното управление за имперска сигурност работили хора с университетско образование, и то не едно. Мнозина били доктори на науките, преподаватели във водещи университети, анализатори, концептуалисти.

И така, 1-во управление на РСХА отговаряло за кадрите и правните въпроси. Те пък отговаряли за обучението и съставянето на програмите. Ако обучиш правилно сътрудник и му дадеш интересна програма, от него може да изискваш и нещо да получиш. Те задавали необходимото ниво на интелект и ако сътрудникът е без образование, изпращали го да учи по съответната тема.

Ние всички живеем по програми. Ето, и Третият райх може да наречем много успешен бизнес-проект, който продължил 12 години. Когато той завърши, а парите бяха отнесени на друго място, на нас ни казаха, че войната е свършила. Идеологическият фактор беше закрит, парите - заработени, поделени между субектите-участници в акционерното дружество, после всички се върнаха по домовете си. Няма да уточняваме сега що за субекти или обекти са били. Най-важното е, че всяка война е скрита система за заработване на големи пари и за управление на глобалните финансови потоци. Всичко останало е прикритие. Няма идеология. Тя е просто прикритие, защото трябва да принудиш човека да работи даром. Спомнете си, и при нас го имаше: отначало бяхме длъжни на всяка цена да построим Беломорско-Балтийския канал, след това да изпратим Гагарин в Космоса, после да се въоръжаваме, нали светът бе в опасност, и затова да затегнем коланите и да търпим...

Създават ни виртуална реалност и ние живеем в нея. За да не ставаме заложници на такава реалност, трябва да помним за базовите ценности и за семейството. Тогава не са страшни никакви програми. Нали всички програми започват и завършват някога. Съветският съюз също беше програма, която завърши, когато й дойде времето. И започна нова. Програмата на „семейството на Елцин”. Тя също скоро „ще оттече” и всички членове на това „семейство” ще си заминат, защото вече не са нужни на онзи, който стои зад програмата. Само нестандартното, по-широко скроено мислене ще ни помогне правилно да възприемаме новите предизвикателства и заплахи. Та докъде стигнахме днес: изличават се граници, свалят се знамена, всичко се прави бавно, тихо, на нас ни казват, че не бива да се готвим за война... Тя и не е възможна, защото има общи финансови потоци, общи търговски интереси и обща подялба на печалбата.

Завършвайки разказа за 1-во управление на РСХА, ще кажа няколко думи за неговия първи ръководител - Карл Вернер Бест, уникална личност, човек с много добро образование и с интересни разработки. Той изградил цялата агентурна работа, написал учебни пособия, обучавал и работил със стратегическата агентура. През 1940 г. лично Химлер го изпратил в Скандинавия, за да сформира „арктическия юмрук”. Нещо, за което в последните години се говори сред властите в Русия. Този „арктически юмрук” е създаден още през 1940-а година. На остров Александър (в някои източници и Земя Александър, е най-големият остров по крайбрежието на континента Антарктида с площ 49 070 кв. км. – бел. ред), на Земята на Франц-Йосиф (Земя на Франц Йосиф е архипелаг в Северния Ледовит океан, на север от Европа. – бел. ред.), има стара немска специална база под скалите. Подводниците са базирани отдолу, а отгоре е разположена за маскировка група учени, които се занимават с метео- и хидропроучвания. Но и това също било прикритие. В действителност те подготвяли площадка за летящи чинии. Това бе точката за приземяване на летящите чинии и още по време на войната немците разполагали със 17 машини. Развивали скорост 6 хиляди километра в час по маршрута от Северния до Южния полюс и осъществили 89 полета. Това не са просто хипотези. Има реални документи, подтвърждаващи истинността на тези експерименти. Като резидент в Скандинавия бил изпратен самият Бест. Някъде към 1944 г. немците разполагали и с плазмено оръжие. Към днешна дата американски документи, които са разсекретени, го подтвърждават. През 1944 г. плазмени кълба били употребени срещу американската авиация, но Хитлер срочно дал указание на Гьоринг да не се демонстрира всичко, с което разполага към този момент Третият райх – един вид, още не му е дошло времето.

Само на Атлантическото крайбрежие немците имаха 72 площадки за балистични ракети, обслужвани от 3500 души, които обстрелвали Великобритания. По-късно тези ракети са използвани от Корольов.

Тук трябва да отбележа, че навремето Дьониц казал на Хитлер, че с 300 подводници може да блокира Великобритания напълно. А за периода 1939 – 1945 г., по документи, немците разполагали с 1174 подводници. Всъщност истинският брой бил 3000. Тоест, имало „двойно счетоводство”: едни и същи номера били прехвърляни на различни подводници, та никой нищо да не разбере. Според едни документи дадена подводница била унищожена в Арктика, а в действителност в същия този момент тя пренасяла злато в Оман. Това били подводници, които много добре умеели да маскират своята мисия.

2-ро управление на РСХА е административно-стопанското, финансовото управление. Занимавало се с начисляване на заплати, формиране на пенсии, получаване на атестат, с автотранспорта, с горивно-смазочните материали, с въоръжението и авиацията. Дейността му е разбираема и с него няма да се занимаваме.

3-рето управление на РСХА

бих нарекъл ключово. То било по-силно дори от Гестапо, но конкуренцията го „потопила” като представляващо заплаха за Борман. 3-то управление е управлението за вътрешно разузнаване и за вътрешнопартийно контраразузнаване. Тук се разработвал партийният състав, онези, които влизали в различни структури на партийните формирования на НСДАП (Националсоциалистическа работническа партия на Германия, от немски Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei, NSDAP. – Бел. ред.).

С какво е интересно това управление? Първо, то разполагало със сериозен централен апарат от 400 офицери. Как са работили? Германия винаги се е делила на кантони. В тях се разполагали отделите на 3-то управление и събирали цялата първична информация, във всяко село си имали доверени лица. Например, видял довереният човек нещо подозрително, отива в пощата, набира телефонния номер и съобщава, че при нас в селото, да кажем, се е появил някакъв дрипльо и каза две думи на полски, идвайте. И веднага тръгват за там. С една дума, тотално следене.

3-то управление разработвало всички. Под оперативна разработка например се намирал и самият Борман като агент на Кремъл. Когато Борман узнал това, започнал много активно да работи с оглед това управление, с всичките му истини и неистини, да бъде разформировано. Той постигнал своето и 3-то управление било разформировано. Част от офицерския състав и цялата агентура преминали към 4-то управление на РСХА - Гестапо.

4-то управление на РСХА, или Гестапо

може да се нарече най-важното управление. Както вече казах, то било формирано на базата на криминалната полиция в Източна Прусия.

На 26 април 1933 г. Херман Гьоринг създал в Източна Прусия Гестапо като структура за охрана на своите имения, тоест лично за себе си. Гьоринг имал голям бизнес там - повече от 170 предприятия. Занимавал се със стомана, с диаманти, с нефт, с морски превози. Всички морски превози били под неговия личен контрол. Година по-късно Химлер уговорил Хитлер да вземе решение, така че службата на Гьоринг да премине в единната структура на политическата полиция, и през 1939 г. Гестапо влиза в РСХА като 4-то управление.

Трябва да кажа, че Източна Прусия и до днес остава загадка. Цялата агентура, която останала след войната, се спотаила дълбоко именно там. Втората такава точка била Одеса, откъдето всички плъзнали в Съветския съюз. Дори и сега децата и внуците им в Русия продължават да управляват и да вадят големи пари. Та ако има големи пари, значи са оттам. Аллах, както се казва, надушва своите... Ако трябва на някого нещо да се даде, преди това трябва от някого да се вземе. Иначе как може да се спечелят пари. Онзи, който казва, че печели много, не е наред... Парите може да ти ги дадат да ги подържиш известно време, но не за дълго. Също както Абрамович, като Прохоров. Те имат пари колкото за две бутилки, джиповете и всичко друго е чуждо. И да не дава господ, да похарчи копейка в повече. Няма къде да се скрие. Къде ще отиде? При Ходорковски ли, да шие пантофи?! Това го казвам, за да нямате илюзии. Аз на своите деца винаги им казвам – изхвърлете илюзиите, живейте живота си, какъвто е – заплата, семейство, другото да не ви засяга. Само така ще оцелееш в живота. А ако вземеш да си мислиш за нещо от сорта на големи пари, да, може и да ти дадат, но после ще ти вземат всичко.

И така, 4-то управление на РСХА, т.е. Гестапо, било най-мощното управление. Оглавил го Хенрих Мюлер. На всички световни спецслужби са известни само девет негови снимки. Ние, в Русия, разполагаме с три. Една от тях, както ми се струва, е от неговото лично кремълско дело.

Ще кажа няколко думи
за Мюлер

Той е уникална личност в рамките на системния анализ, страстен и увличащ се човек, добър шахматист, добър спортист, обичал лова. В личния живот не му вървяло, потръгнало му със семейство едва след победата на Съветската армия над Третия райх, иначе си живеел свой живот, продължавал да работи. Никой повече не го закачал, нито ние, нито англичаните, нито американците. Той беше най-информираният човек. В ръцете му бяха ключовете за финансите на райха в швейцарски банки, в хонконгски банки, в банките на Арабските емирати и в други хранилища.

Но какъв бе крайният резултат от войната? Немците ограбиха всички и всичко, а награбеното отнесоха в хранилища. Една подводница можела да поеме 150 тона злато, помислете само, а понякога тръгвали и по 32. На огромни партиди били извозвани диаманти. Лувърът бе ошушкан, почти всички музеи на Европа също, дори не говоря за Съветския съюз. През тази война са спечелени огромни пари.

Задължително трябва да ви кажа за още един субект, който на нас ни е крайно интересен. Това е Вили Леман. Той членувал във „военноморския пул”, работил в криминалната полиция. Бил вербуван от съветското военно разузнаване, след това, с неговите собствени връзки и с рушвети го преместили в Берлин, където станал началник на един от основните отдели на Гестапо, който контролирал научно-техническата дейност, разработката на нови въоръжения и огромни производства, където образците на нови оръжия се произвеждали. След това Главното разузнавателно управление кой знае защо предало този агент на политическото разузнаване, където известно време работил.

От Леман получаваме пълния доклад в началото на войната:

по време, сили и средства. Като ръководител на оперативно подразделение, Леман предал на съветското разузнаване и много оперативна информация за кандидатите за вербовка. Чрез него ние съществено разширихме мрежата на нашите агенти в Берлин. Но хората, които са завербувани по инициатива на Леман, вече не членували нито в ГРУ, нито в политическото разузнаване. Тази резидентура се подчинявала директно на Сталин.

Както знаем от историята, към началото на войната практически цялата ни мрежа на политическото разузнаване в Берлин била разгромена. Резидентът, госпожа Зарубина, заминава в Турция и последната информация от Леман получил младият офицер Борис Журавльов. Той е още жив сега.

Ако се замислим над логиката на предаване на връзката от особено ценния агент на младия сътрудник, какво излиза? Предадохме Леман, за да не разконспирират главния ни източник – Мюлер! Макар че при нормална ситуация, ако се работеше нормално с него, той би могъл да стане и заместник на Мюлер и дори да заеме неговото място. Той беше един от най-добрите източници... Леман го екзекутираха, остана жена му Маргарита, но нея не са я закачали. Казали й, че загинал при изпълнение на поставена задача, защото покрай него продължили да разработват цялата мрежа по-нататък, настойчиво, до дупка.

Ще добавя, че Гестапо се занимавало и с църквата, със сепаратисти, и с инакомислещи, с чужденци и прочие... Няма сфера на дейност, с която Гестапо не би се занимавало. През 1943 г. на Гестапо бяха подчинени и митницата, и граничарите.

Мишка не можела да се измъкне от Германия!

Защото всичко е в едни ръце – точно и ясно.

5-о управление на РСХА

е криминалната тайна полиция, тя е в основата на всяка една държава.

Ако грамотният ръководител залага на криминалната тайна полиция, и подчертавам, не на контраразузнаването, нито на разузнаването, а на криминалната тайна полиция – значи успехът ще е 100 %. Защото цялата оперативна информация идва от улицата – от кръчмите, от ресторантите, от кафенетата, магазините и т.н. В по-висшите слоеве тя тече тъничко, като конец, а на улицата буквално се лее, трябва само да сложиш кофата... Немската криминална тайна полиция обаче подложила цяло „ведро”.

Естествено, работили по сектори: тежки престъпления, мошеници, хомосексуалисти, насилници, домашни крадци. Всеки сектор имал свое направление. Между другото, това не е най-ефективното решение, защото работата по направления, или по нюанси, затруднява обмена на информация. В СССР системата бе същата, и въпреки това имахме най-добрата за времето си тайна милиция. Днес вече няма нито тайни агенти, нито пък школа...

Най-важното е, че сътрудниците на 5-о управление нямали офицерски звания, били държавни чиновници в 11 категории. Уникална система, ние днес също би трябвало да минем към такава система, премахване на пагоните в специалните служби и в криминалната тайна полиция - това е бъдещето. За какво са пагоните, това е фетишизъм, нали когато човекът надхвърли определена възраст, той трябва просто да се оттегли. А ако е в структура, където няма войнски звания, а само държавни чинове, както било в 5-о управление, той би могъл да работи и до 65 години. Защото няма за задача да гони престъпниците с пистолет по улиците.

Основната му задача е да работи с главата си

Днес в Москва броят на служителите в криминалния отдел далеч надхвърля необходимото. Структурата е така построена, че всички вървят един след друг, и много малко са сътрудниците с опит. Освен това няма единна база данни, пишат направо на терен, макар че трябва да има единна система за издирване. Извършено е престъпление, подаваш заявление в единната система, а не по място, после ще го потулят някъде, за да докажат голяма разкриваемост. Корупция също няма да има, защото в единната система на криминалния отдел никой не знае на кое място утре ще разкрива престъпление. Трябва също така да се има предвид, че работата на терен прави много уязвими семействата на сътрудниците. А когато човек е в системата, е неуязвим. Днес трябват заплата и професионалисти. Необходимо е да върнем ония старчета, които сега си седят в кухнята, да ги изпратим при младоците, за да се научат на нещо, а и да им се плаща добре, за да няма съблазни. Тоест да ги отдалечим от хранилката, за да нямат допир с групировките.

При разкриване на престъпленията има два момента: единият е, когато разработваме обекта на престъпление, тръгваме от него и стигаме до престъпника, и вторият, когато тръгваме от престъпника към престъплението. По същия начин трябват и два отдела в главния комитет: едният ще души в посока от престъплението към престъпника, а другият – от престъпника към престъплението. Така ще се движат един срещу друг...

Няма да се спирам на тези подробности, но всяко престъпление може да бъде разкрито бързо. И в Германия е било така. Първичният източник на информация, който стои на входа на дома, вижда нещо подозрително, веднага набира съответния номер и казва: „Някакъв господин току-що внесе в къщата два големи кашона, а всички знаят, че този господин е безработен”. И нишката тръгва да се разплита. С други думи, такава е била системата за получаване на тотална информация и способността реално да се пресява.

6-о управление на РСХА

е външнополитическото разузнаване, суперинструмент на геополитиката. Ще ви покажа колко е значима с наш, руски пример.

Що е то разузнаване и защо ние днес понякога се проваляме във външната политика. Ами защото нямаме субект, който да съпровожда правилно външната политика. Работи се несъгласувано. Едни са в Ясеново, други на Смоленския площад, и понякога само се чуват по телефона. А са длъжни да си взаимодействат.

Разузнаването трябва не просто да дава всеки ден сводки на министъра на външните работи, а да пресметне всички ходове и да дава предложения. Ето, отпътувал Медведев за Норвегия, а неговата визита никой не е подготвил по съответния начин. Имаме доста териториални спорове с Норвегия - Шпицберген, Мечия остров, който през 1945 г. по договор трябваше да мине към нас. Норвегия не е просто шелф и риба, не е просто страна, способна да контролира Северния морски път, а и таен субект на Третия райх.

Това е всъщност Третият райх, но под друг флаг

Под земята на Норвегия има цяла държава, която немците са изграждали от 1939 до 1945 г. Това е непристъпна крепост с излаз на базите, където са квартирували подводниците - Киркенес, Лиинахамари и др. Норвегия завзе от нас онази част от геополитическия инструмент, който по право е принадлежал на Съветския съюз, а сега на Руската федерация, и без този инструмент не може да става и дума за добив и контрол върху полезните изкопаеми в Арктика.

Утре те ще ни кажат: „Момчета, вие на Шпицберген сте добивали въглища, а сега довиждане, тук ще има натовски кораби, а вие не сте членове на НАТО”. И нашите подводници така и ще си стоят по базите, защото натовците имат система за разузнаване под вода, и когато подводницата потъва надълбоко в океана, те вече го знаят. Ние и днес имаме сериозни проблеми с плавателните съдове в този район.

Трябва да кажа, че разузнаването е интелектуален и геополитически инструмент за тайно проникване в глобалните финансови потоци и в чуждата политика. Всичко зависи от интелекта на началника на разузнаването, а не от самата структура.

У нас, по времето на Фрадков, бе пълна стагнация. При немците такъв човек бил

Валтер Шеленберг, уникална личност

Пробивен, изградил уникална система на взаимоотношения в разузнаването, замаскирал службата заради собствената си сигурност така, че дори сътрудниците не знаели кой е началник на службата в това управление. Никой не владеел структурата изцяло. Класика!

Има още една интересна личност, за която ми се иска да ви кажа няколко думи. Това е Хайнц Йост, бил началник на разузнаването преди Шеленберг. Той участвал в личното разузнаване на Сталин. Йост бил завербуван от Коминтерна, завършил разузнавателна школа и е внедрен по каналите на Коминтерна в Германия, където работил и получавал от нас огромни пари. Но алчността го погубила. Той откраднал парите, които трябвало да раздаде на агентите, изловили го, смъкнали му генералските пагони и го изпратили на Източния фронт. Оттам попаднал пак в Москва, а след това, през 1955 г., се върна в Германия, предадоха го на нашия резидент за свръзка, но през 1962 г. Йост изчезна. Най-вероятно е започнал да сътрудничи и с онези, и с тези, и са го „изпратили на вечна почивка”.

Още една личност заслужава внимание – Хайнц Фелфе, той е и Рудолф Филипович, няма да назова фамилията му. Родил се тук, на Арбат, в Москва. След това го изпратили в Германия, където с времето започнал да се занимава с управление на финансовите потоци. Фелфе въртеше всички операции на Третия райх, свързани с фалшиви пари, асигнации и ценни книжа. Той беше гениален, аз друг такъв през живота си не съм виждал. Работеше във ФРГ до 1962 г., след това го арестуваха. През 1969 г. Фелфе го размениха за 18 агенти от специалните служби на ФРГ и САЩ. Мой приятел го извел в ГДР в багажника на колата си. У нас стана преподавател в един от московските вузове, ходеше в прокъсано сако, имаше дребни пари в джоба си. Звание Герой на Съветския съюз така и не му дадоха, звание Герой на Русия също, произведоха го генерал на Службата за външно разузнаване, макар че той е бил генерал на Главното разузнавателно управление в Германия. Погребаха го на 23 юли 2008 г. най-близките роднини и приятели, а аз затворих капака на ковчега му. Без почести, без възглавничка с ордени, без салюти. Тихо дошъл на този свят и тихо си отиде.

Ще ви обърна внимание на още една структура в състава на 6-о управление на РСХА. Предприятието се наричало

„Цепелин”

Това бе най-мощната разузнавателна структура, която продължи да работи и след войната. Въобще в Германия по време на Втората световна война имаше няколко големи разузнавателни програми. Това са „Сатурн”, ръководел я Абверът, „Хемфурт”, за нея твърде много е писал Лекарев. Ако помните, той разказваше как англичаните използвали младежи, за да разтурят Ирландската републиканска армия. Ето така,

6-о управление на РСХА много плътно работело с ИРА

Всичкото недвижимо имущество, което имали в Ирландия, е записано отчасти на Скорцени, отчасти на неговите другари.

Днес, на пръв поглед, терористичната активност в Ирландия може би изглежда позатихнала, но това не значи, че са се отказали от въоръжената борба, просто тя временно е приглушена. Геополитическата ситуация се промени, появиха се нови субекти, от които може „да вдигнем ръка”. Появила се е Испания, след това се разпадна Съветският съюз и отворихме шлюзовете.

Лекарев правилно казваше, че съвременните спецслужби на Запада вече не се занимават с разузнаване като такова, със събиране на информация, а само с пари. Кажете, някой прави ли анализ на ситуацията, че 250-те най-богати хора на Русия живеят в Лондон. Какво правят те там? Ами навремето бе създадена специална програма, така че те да пристигнат в Лондон заедно със семействата си. Самите те никому не са нужни, естествено, интересуват се само от капиталите им. Семействата са под контрол, за всички се събират компромати, някои от роднините - деца, жени, вече са в затвора. Няма да влизам в подробности... Получава се така, че някакъв малък остров, без полезни изкопаеми, но за сметка на оперативните позиции управлява финансовите потоци на Руската федерация. Целият ни социум се изгърби от работа, а тези наготово събират, пренасят, извозват в Лондон... Затова най-важното е да се намери ключ към управлението на финансовите потоци.

Да се върнем към „Цепелин”. Официално в сферата на неговата дейност влизат мерки за дестабилизиране на ситуацията в СССР чрез диверсии, саботажи, терор и вербуване на агенти. Но това бе само легенда за прикритие. Основният интерес на „Цепелин” са ценностите, събирането на оперативна информация за съответните обекти, например за антикварите, за да им изпразнят грамотно джобовете.

„Цепелин” внедрявал свои хора във водещи световни музеи като надзиратели и експерти. Те съставяли картотека на антиките, а след това подменяли оригиналите с копия. С други думи, основната задача била изнасяне на художествени и исторически ценности.

Още в 6-то управление имало програма под името „Верволф”, която се осъществявала в Източна Прусия в навечерието на падането на Кьонигсберг. Тя имала същата цел, включително и за заграбване на ценности от гражданите, живеещи на вече изоставени от немците територии. Вербували в тази програма наши съотечественици, предимно осъждани по-рано и отличаващи се с особена жестокост. Поръчали им да действат в определен квадрат, оставяли тайници с пари и оръжия и списъци на хората, които трябва да се притискат и изнудват. Верволфовците точно така и постъпвали. По същия начин действали и горските братя в Прибалтика, и бандеровците в Украйна. Просъществували до 1956 г., а след това всички били очистени. Така, под формата на националноосвободително движение, се решавали съвършено други задачи, а изпълнителите били обикновено „слепи” агенти, непосветени във всички тънкости на операцията за преразпределение на собствеността.

Още един интересен аспект от дейността на 6-о управление е

отдел „S”

който бил настанен в замъка Фридентал. Този отдел обединявал всички сили на специалните операции на Третия райх, подривни и диверсионни операции по цял свят. Възглавявал го самият Ото Скорцени.

И у нас имало такава система в редуциран вариант, групите „Алфа” и „Вимпел”, като и двете са структурно подразделение на спецслужбата. „Вимпел” се подчинявал на разузнавателно управление „С”, това е т. нар. силово прикритие.

Отдел „S” - на 6-о управление на РСХА, бил най-мощната система, в която влизал и 800-тният полк „Бранденбург”. Отделът имал свои подразделения от командоси-плувци, различни от ВМФ, имало и роти, които работили в Африка и в Латинска Америка. В Еквадор също била дислоцирана дивизия на СС, това досега никой не го знаеше. Какво са охранявали? Разбира се, че парите.

7-мо управление на РСХА

е научноизследователско и аналитично управление. В него работили офицери-учени.

Управлението имало собствен библиотечен фонд, много сериозен. При разработката на която и да било тема, дали ще е борба с комунистите, контрол върху протестантите, взаимодействие с Ватикана, сътрудниците на това управление прилагали научен подход. Те пишели доклади, инструкции, издавали книги, изработвали решения за ръководството. Ръководител на това управление бил докторът на науките, професор, генерал Франц Зигс. Изумителен ерудит, преподавател в два университета по право, история и философия. След войната, в началото на 60-те години, оглавявал резидентурата в Палестина и Ирак.

Никога ли не сте се замисляли защо в “Хизбула” се поздравяват с поздрав, подобен на нацисткия?

След победата на Съветския съюз над Третия райх 7 хиляди офицери от СС заминали в Сирия и Ирак с оригинални документи. Там приели исляма, много от тях станали и мюфтии. Да влязат в тази среда, им помогнал великият мюфтия на Палестина, който тясно сътрудничил с Третия райх още от 1932 година. След това, като с магическа пръчка, започнаха да изникват Арабските емирати, бурно се развиха и други страни в региона. Но тук не става дума само за нефт. Нефт има и в Ирак, и в Азърбейджан. Ето ви нещо за размисъл...

И така, 7-мо управление се занимавало с научно-изследователска дейност и оперативно съпровождало “Аненербе” – Институт за наследството на предците, който провеждал изследвания в областта на философията, историята, филологията, културата, генетиката, генното инженерство, медицината, занимавал се и с много други области на знанието. Лекували рак още през 1944 г., с белтъчни вещества, тоест по методика, към която медицината тръгва едва сега.

Специален екип се занимавал с изучаване историята на замъците. Само от Полша, а там са около 500 замъка, немците изнесли всички ценни библиотеки, картини и други артефакти и ги строиха в Германия. Проучвали също и замъците в Чехия, Моравия, Литва, Латвия, разравяли всичко, което предизвиква оперативен интерес. Заглеждали се и към Крим и Абхазия.

От практическа гледна точка ги интересували замъците, както вече казах, като места за излъчване на енергия,

като своеобразни генератори

в които по-ефективно се извършва интелектуалната подготовка на хората. Също както църквата и джамията. В тях човек влиза и започва да се зарежда с енергия.

Имало е и такова разпределение: политическото разузнаване подготвяло агентурата в замъците, а военното, Абверът, използвало за тази цел манастирите.

Ние опитахме да пробваме тези технологии върху себе си, но след това, както обикновено всичко при нас, започнаха критики - вие май се занимавате с магии... И проучванията приключиха.

Та ето, всичко това исках да ви разкажа за Главното управление за имперска сигурност на Третия райх (РСХА).

Готов съм да отговоря на вашите въпроси.

В. Е. Хомяков: Моля ви да уточните нещо. Значи 20 години е съществувал бизнеспроект „Третият райх”, съществувала е служба за неговото осигуряване под маската на РСХА. След това проектът е закрит, а натрупаните богатства са изнесени. Къде и защо? Заради какво?

Александър Рудаков: Ще започна с въпроса къде. Вие сигурно сте виждали как в Исландия изригва вулкан. И какво го предшестваше? Икономически крах. Те не са разбрали, но е подпален керосин. Според мен, така или иначе, тях ще ги тресе дотогава, докато оттам не избягат всички. Става дума за достъп до склада. Исландия е била една от основните стратегически бази на Третия райх, където бил базиран подводният флот и летящите чинии. Няма да се спирам защо именно Исландия, поради какви стратегически компоненти и заради какви полезни изкопаеми. Сега обстановката в Исландия мъничко поулегна, но предстои да им направят... земетресение. И така, докато не си вземат куфарите и не потеглят за материка, кой в Дания, кой в Швеция.

Друг пример - Гърция. Защо се тресе и защо Меркел предлага: „Добре, ние ще купим от вас острови”. Аз знам кой остров искат да купят. Гърците засега отказват. Но щом се съгласят и немците купят острова, всичко приключва.

С други думи, има стратегически места, където е изнасяно наследството на Третия райх - злато, картини и т.н. От Южна Африка изнасят диаманти - от Конго, от Ангола също. Защото сега се планира изграждането на новия „Трети райх”.

Ще подчертая, че наследството на Третия райх е огромно, и не е само финансово. Атомното оръжие е създадено още преди войната, преди 1941 г. Защо не са го използвали, няма сега да говорим. Лазерното оръжие е било създадено, биологическото – също, плазмените системи – също. Никола Тесла работил за райха до 1936 г., Маркони също работил за тях. Маркони изобретил безконтактен полиграф. А един полски евреин, около 1944 г., проектирал торпедо от типа на съвременния „Шквал”, но разбрал, че немците може да го притиснат и бързичко избягал с чертежите в Съветския съюз, където го модернизирал.

И така, златото е било необходимо именно за да създадат истински Трети райх. Мисля, че ние ще станем свидетели на това. И тогава теорията на Бертини за шестизмерното пространство вече няма да е мит, а реалност. На нас вече са ни нарисували картинката и ние я виждаме. Информацията е най-мощният инструмент за манипулиране на човека. От какво боледува човек? От информация. Казват - от вируси. Глупости, от информация. Всички тези нови разработки, които се множат в интернет, може да се копират в мозъка и да изкривят човешкото съзнание. Тоест, могат да пренастроят разсъдъка и това вече е обективна реалност. Ние вече престъпихме тази граница.

Мнозина ще кажат, че ние, победителите на нацизма, не бива да се занимаваме с наследството му. В моето семейство има и загинали, и ранени през Великата Отечествена война. Но аз през цялото време повтарям, че сме длъжни да вземем от тях най-рационалното. Няма нужда да откриваме топлата вода. Например в съветска Арктика те са създали 24 бази и там, където Путин долетя, и на север, на Нова земя, и в делтата на река Лена, и т.н. Трите действащи бази сега – това е Антарктида. Някой път ще ви покажа снимки, от тях е снет грифа за секретност.

Базата е снимана отвътре, подводниците са си там, всичко е истинско. Всичко е живо и работи. Помните ли войната между Англия и Аржентина? Фолклендските острови са основната база за преразпределяне на Антарктида в бъдеще.

Днешната лекция е насочена преди всичко за младите, за да разширя познанието им. Защото реалностите се променят много бързо, и когато си мислим, че някой взема политическо решение, не е важно кой и в коя страна, Саркози ли е, Буш ли е, или някой друг – въобще не е важно. Реално, те сами не могат да вземат каквото и да било решение, защото зад тях стои, както я наричам, „пограничната цивилизация”. Това трябва добре да се разбира.

И днес нашата задача не е да трупаме пари, а знания. Мисля, че след година и половина - две може да няма политици, няма да има политически партии - те няма да са интересни никому.

Играта свърши, всичко мина, най-ценното остават знанията. Който владее знанията, той ще бъде навсякъде добре дошъл. Парите може да се пропилеят, може да се пропият, да ги загубиш или да ти ги откраднат, а знанията остават винаги с теб.

Затова моят завет към младите е „Учете се, учете се, и още веднъж - учете се!”

А. И. Фурсов: По време на лекцията ви се мярна снимка на замъка Грюйер. Разкажете нещо повече за него.

Александър Рудаков: Снимката е направена от автомобил, в движение, използван е телеобектив. И човекът още не успял да стигне до дома си в Швейцария, а подовете вече били изкъртени и претърсени...

Защо е фотографиран замъкът? В този замък се събират финансистите от цял свят, тук определят общата финансова политика. Оттук тръгва и метрото за Берлин, за всички градове в Швейцария, има 19 входа и 19 изхода. Главният управляващ в замъка до 1959 г. бил Хайнц Фелфе. Сега цяла дивизия охранява замъка. Чия е тя, швейцарска или немска, ми е трудно да отговоря.

Реплика: Вие казвате, че терористичните актове в Русия са поръчани от Великобритания. За какво им е? И втори въпрос. Казвате, че финансовата политика се решава в замъка Грюйер. Сега всички медии говорят за кризата (от 2008 г. – бел. ред.). Какво следва по-нататък?

Александър Рудаков: Никаква криза няма. Това е специална информационно-психологическа операция. Слухът за кризата се пуска именно затова, за да не се плаща на хората. Тези, които го правят, смятат, че хората са длъжни да им работят безплатно. „Ние бихме ти дали и повече, но нали виждаш, криза, извинявай...”

Нека припомня, че в периода на кризата през 2008 г. олигархичната прослойка удвои капиталите си! Това са всъщност онези пари, които те ни дължат. А политическият елит угоднически прикрива спектакъла.

Що се отнася до Великобритания, това е специален субект на световната геополитика.

Те управляват света отдавна, отдавна се намират в контакт с „пограничната цивилизация”. Управлението върви в частност и за сметка на контрола върху оборота на наркотиците и търговията с оръжие.

Помните ли, по времето на Тачър в ЮАР хванаха сина й за такава работа. И същите сега ще ни говорят за демокрация!.. Но най-важната им задача е да откраднат и да си го поделят. А за да откраднат, е нужна силна спецслужба. А на силната спецслужба, за да подюрка рибата в твоята мрежа, й е нужен терористичен акт. Когато ние не хлътваме по своя воля в такава война, т. нар. агентура за влияние започва да ни тика към нея. С всички средства...

Превод от руски език

Боян БОЯНОВ