/Поглед.инфо/ И докато врачки и народни лечители гадаят колко ли студена ще бъде зимата, която, както знаем, се познава по лятото, идната политическа зима обещава да бъде смразяваща. Въобще с идването на ГЕРБ на власт започна ледниковият период в политиката ни. Българският народ се превръща в един Итъл Алън Холи, от романа на Стайнбек, обречен да продава хляб в бакалията, която е притежавал.

Един министър от кабинета на Борисов завчера изтъкна, че бъдещето на държавата ни е в земеделието и туризма. А за един новоизбран президент, втора резерва на партия ГЕРБ, модернизацията се изразява в строителство на високи сгради, в които да се настанят поредните outsourcing-компании, избрали страната ни пред другите кандидатки от Третия свят. Студ и безнадеждност са сковали дори августовските сърца, обладани единствено от надеждата за пореден слаб сезон на Черноморието и миражите за евтини хотелчета all-inclusive. Но, надежда всяка оставете...

Замразяването, трябва да признаем, не беше единично събитие, а процес, особено през последните 3 години. Първо се замразиха доходите, после дойде ред на горивата, а сега и на цените в пет големи търговски вериги, напук на законите на свободния пазар и правилата на свободната конкуренция. Все размисли, с които едва ли ще изумя изкушения читател, най-много да досадя. Най-интересното в картината на всеобхватното замразяване е, че основната опозиционна партия вече беше изпреварила Бойко. На Позитано 20 от много време са замразени мечтите. Начело с комсомолците, апаратът на партията си мечтае, както преди избори ’09, че Сергей Дмитриевич ще стане премиер за втори път, разбивайки победната си серия “морални победи”. Преди и особено след Конгреса, силно напомнящ пародия на една знаменита сцена от Междузвездни войни, БСП поде епичното събиране на подписи в подкрепа на референдум за АЕЦ-Белене. Голямото събиране срещна искрената подкрепа на разни партии и партийки, сформирайки Задругата на подписа, общ, макар и политически, анонимен фронт срещу Злото. Но преди всичко целта й бе да покаже, че Партията, начело с новия-стар лидер е жива и иска властта.

Йезуитите и Спилбърг биха завидели на находчивостта, демонстрирана от апарата на Позитано 20, който показа, че може да завърта нещата в своя полза и да държи интригата жива. Впрочем, да му завиди може и самият Айнщайн. Тъй като червените за пореден път доказаха, че всичко във Вселената и политиката е безкрайно относително. Забележете, първо след президентските избори, когато Калфин взе над 1,5 млн гласа, Станишев самодоволно обяви, че всички гласували за Калфин ще го направят и за БСП на изборите. Предвид че разликата между гласовете, получени на първи тур и тези на балотажа беше 600 хил. гласа, у разумния човек се заражда известно съмнение, че тези хора биха подкрепили левицата на парламентарните избори. Загубата на местните избори пък бе представена като "морална победа", коя ли не поред, вече забравих. А Станишев предизвикателно нарече всеки, осмелил се да поиска оставката му “саботьор”, вече преминал с душата си на страната на Злото. Сетне дойде февруарският пленум, на който БСП вдъхновяващо се обяви против плоския данък. Щеше да бъде наистина похвално, ако бащите и майките на този данък се бяха извинили за постъпката си от преди няколко години, извършена вероятно под влияние на злите сили. Другарите, които, естествено, си знаят кои са и за какво са виновни, поставиха петно върху непорочното лице на левицата, извършвайки една идеологическа вазектомия, лишаваща естествения електорат на левицата от здравословното за едно ляво управление чувство за социална справедливост.

Интернет територията не бе изключение, неадекватност съпровожда станишевистите, както отряд калинки Бойко. След земетресението в Перник, човекът, комуто бяха поверени връзките с общественоста, направи непростим гаф, приканвайки хората да не хленчат за трита паднали комина в региона. Драма, ненамираща място в епичния сюжет на битката на Столетницата със Злото. После лъсна още по-възвишено некадърността, ширеща се на Позитано 20, що се отнася до такива плашещи атрибути на Постмодерна като фейсбук-разговорите. Такъв бе подет от лидера на БСП, чийто пиар- вождове, подочули за победоносната интернет кампания на Обама, решиха да експериментират на попрището цукербергово, няколко дни преди края на кампанията по събиране на подписи, анонсирайки историческата среща на Станишев с интернет активните българи относно референдума. Часовете на началото и краят на събитието се меняха стремоглаво, нажежавайки допълнително фейсбук атмосферата, намеквайки, че скоро ще станем свидетели на метафизично виртуално откровение. Накрая отбрани журналисти се разположиха в една зала, някъде зад стените на Позитано и шоуто започна. Камерите видяха как лидерът с ентусиазъм на начинаеща машинопистка свенливо натиска клавишите на клавиатурата. Лишени от тази умиляваща гледка останаха обаче непосредствените участници в събитието, приковани с часове пред монитора, в очакване на отговори, свещенодействия, манифести. Жизнерадостно ги посрещаше единствено неизменното съобщение на латиница: "blagodarq za pismoto! shte go pro4eta I otgovorq pri parva vazmojnost!" и за капак фейсбук страницата на резила бе изтрита рано на следващата сутрин, макар някои още да твърдят, че самият Станишев се появил там в малките часове на нощта. Така събитието придоби всички шансове да се превърне в легенда, въпреки молитвите на червените апаратчици да не запомни историята този гаф. Червените кръгове тъжно, следконгресно заключават: - еми това е положението след десетилетилетното управление на вожда и учител Кин Серж Ин, докато неутралните невинно се питат, могат ли хора, неспособни да организират чат, да искат утре да управляват държава.

Опозиция и власт заприличаха на огледални образи от едно и също криво огледало. Почти всеки ден гледаме както Бойко в ролята на същински Бай Ганьо в банята да се тупа в гърдите, горд с недостроените магистрали и ниският публичен дълг, така и Станишев с изказвание от рода на "абе не беше така по наше време", отказвайки да признае по бойковски добре грешкитеси. Почти като Персей, социалистите се опитват да убият Горгоната с огледалния й образ. И де да бяха само те...

Мисля, че реалните размери на политическата криза в България могат да бъдат най-ясно диагностицирани от факта, че идеологията на най-новата партия на сцената е “нормалност”. Само дълбока политическа криза и обществен нихилизъм могат да правят нормалността знаме и политически обединител на всевъзможни лобита, начело със скучна лелка, демонстрираща сълзлив, но изкуствен патос, и анонимна свита от “затварачи на преговорни глави”. И това ново Движение в застоя е позиционирано някъде в дясното, но не съвсем. А може би търпеливо изчакващо, то, дясното, да привърши с търсенето на частицата Командир и да сложи край на спонтанния ядрен разпад, наблюдаван от физиците от ЦЕРН и така можеха да спестят на света милиарди евро, хвърлени в изследвания на елементарни частици. Само пребиваването на страната ни в такова дълбоко политическо блато може да позволи на лидера на третата парламентарна сила да очаква дъжда, скрит някъде дълбоко в митичните сараи, развивайки здравословната амбиция да изпревари един политик от близкото ни минало по политическо дълголетие.

Такава опозиция, в лицето на Станишев, Доган и Костов, е добре дошла за Борисов, по-добра и да искаше не ще можеше да получи. Победата на изборите догодина е почти ясна, въпросът е кой ще стане новата патерица на управлението, тъй като кандидати за тази завидна длъжност не липсват. Наддаването вече започна.

Пределно ясно стана и друго. Единствената адекватна опозиция на едноличния режим са уличните протести. Правителството със своите действия изкара на протест широки кръгове от обществото - от еколози до съдии и митничари. И Премиерът изтръпна, тъй като всеки истински политик знае, че това, от което трябва да се бои най-много, е “проклетият електорат”, срещу крайният гняв на когото понякога дори сталинските формули за броене на гласове и секционни манипулации не помагат. ГЕРБ е типичен пример за поговорката „това което сам си направиш, не може и Господ да ти го направи”. Гаф след гаф. Замръзналите цени пак ще тръгнат нагоре, но замръзналите глави на политиците ни още дълго ще останат в МРАЗ-а на историята за назидание и урок на идните поколения. Но там, някъде, на разклона между Терминал 1 и Терминал 2 назрява Българската пролет...