/Поглед.инфо/ Да си представим за момент, че ДПС и БСП се съгласят на предложения от президента Росен Плевнелиев референдум. Но за след изборите. За да не се размива конкретната тема "Евроизбори". За да може дебатите да се водят по темата. За да може хората в спокойна, а не заредена с политически страсти обстановка да чуят аргументи и да си кажат мнението и прочие.

Каква мислите, че ще е реакцията на всички радетели за референдум? Ще се надигне дивен рев и вой (както вероятно и във форума под тази статия): страхуват се от гласа на народа, шикалкавят, напразно ще се разхищава народна пара. Цецка Цачева категорично ще забрави думите си от вчера, че "демокрацията е скъпо удоволствие".
Защо ще се случи всичко това? Не изглежда ли разумно хората да имат възможност да чуят гласа на разума, да преценят и да си кажат спокойно - вън от политическите страсти на момента. Още повече по въпроси, които

могат и да
оправят, но
може и да
деформират
демократичния
процес

за години напред.
Изглежда разумно, но не това е целта на занятието. Всъщност никой от радетелите за референдум, в това число и вносителят Плевнелиев, не се интересува от "гласа народен". Целта е една-единствена - да се повлияе на резултата от предстоящите евроизбори.

Как? Идеята е простичка. Да се накарат повече не-БСП и не-ДПС избиратели да отидат пред урните. За целта е "примамката" гласуване по интернет. Няма никакво съмнение, че това не е тема за голяма част от избирателите на управляващите партии. Значителна част от тях са по-възрастни, по-бедни, нямат смартфони и таблети, не могат да плащат за интернет. Това обаче определено е тема за по-младите и заможните - защо да не гласувам, ако мога да си гласувам от леглото. И няма сила, която да ги убеди, че това е опасно, че крие големи възможности за деформация на изборите, че улеснява купения и контролиран вот, че никой не може да контролира кой реално стои от другата страна на компютъра. Удобно ми е - аз съм "за"!

Възможно е част от тях и да се разходят до урните с цел никога вече да не им се налага да ходят до тях.

Тук е заровено кучето. Всичко останало - мажоритарни избори, задължително гласуване, е просто пълнеж. Не може да има никакво съмнение, че дори и на "обединителя на нацията" му е ясно, че "задължителното" гласуване няма да мине на референдум. Българинът иска да придобива права, но не и отговорности и задължения. "Мажоритарни избори" също не са особен стимул, за да се закарат избирателите пред урните. Най-малкото защото избирателите още помнят какви ярки "личности" - Цветан Цветанов, Емо Пурата и др., избрахме мажоритарно на изборите през 2009 г.

Това е играта. Някои ще кажат - е какво му е лошото да отидат повече хора да гласуват. Макар и с "примамка референдум". По принцип няма лошо. Стига да не се опитваш да примамваш само едни социални групи, но не и други.
Защото е ясно, че има начин

да накараш
едни да отидат
до урните,
а други - не

Ако дадеш например по пет лева на всеки гласувал, ще привлечеш по-бедните, по-закъсалите - тези, за които 5 лв. са си пари. Но за по-заможните тези пари не са стимул да се откажат от ходенето за риба или барбекю с приятели сред природата. Ако вместо 5-те лева предложиш допитване "за" или "против" гласуване по интернет, става точно обратното - за бедните и закъсалите, без смартфон и интернет, това не е тема. Те няма да отидат. За по-заможните това е сериозен въпрос - отиват да гласуват.

Лошото е и друго - че като "примамка", за да промениш политическата конюнктура към момента за временни политически цели, използваш въпроси, които могат сериозно да деформират демократичния процес за години напред. Биха ли ми отговорили радетелите на референдума на няколко простички въпроса:

В съседна Турция има близо 500  000 наши сънародници, голяма част от които засега не успяват да гласуват по традиционната система. Какво правим? Уверени ли сте, че българите зад граница би трябвало да имат абсолютно същите права да избират кой да ни управлява нас, тези, които живеем тук. Които изпитваме на гърба си реалната политика - данъци, здравеопазване, социална политика, образование...

Какво правим? Примерът с предишните "мажоритарници" не ви ли стига!
Какво правим? Наистина ли искате задължително гласуване? А ако то не е по интернет...

А за българите в чужбина отнася ли се?
Какво правим? Има още и още опасни въпроси.

Тук президентското войнство подскача: това са въпроси по същество, хората ще чуят, ще преценят и ще си кажат. Ще кажат - искаме референдум сега. Референдум!
Разбирам патоса им, а и мотивите зад него. Само че реално не се иска референдум. Не се иска да се чуе "волята на народа". Целта е да се използва "референдум" за конюнктурни политически цели.

А иначе всеки референдум е добре дошъл. Когато в него може да се чуе гласът на разума. Хубаво е да има референдуми, да се разискват въпроси, да се излагат аргументи, да се просветляват масите, хората да поемат отговорност.
Можем ли в момента обаче

да очакваме
вслушване
в гласа
на разума

Днес всеки аргумент се посреща като "опорни точки", битка "за" или "против" дадена власт!

Шества крясъкът. Можем ли да очакваме разум, когато самият референдум е замислен като политически инструмент?
А отсъствието на здрав разум, вървенето след крясъка - на избори или референдуми, се заплаща тежко от всяко общество. Пришествието на нацизма е най-яркият пример. Но има и още много, много други.

Така че ако някой наистина иска дискусия, дебати и да чуе хората, нека го направи след изборите. Но имам сериозно съмнение, че тогава темата все още ще вълнува настоящите фенове на "гласа на народа".