/Поглед.инфо/ Икономическият съветник на Джереми Корбин смята, че Европейският съюз има много проблеми, той е в криза и се нуждае от сериозни реформи

Интервю на Юлия Владимирова с Джеймс Мийдуей, икономически съветник на Джереми Корбин, Джон Макдонъл и Лейбъристката партия във Великобритания, доскорошен главен икономист на един от водещите прогресивни британски изследователски центрове New Economics Foundation. Като част от екипа на New Economics Foundation Мийдуей е автор на изследвания в сферата на макроикономиката и прогресивните алтернативи на политиките на бюджетни ограничения.

Господин Мийдуей, бяхте ли изненадан от публикацията в журнала на МВФ „Финанси и развитие” със заглавието „Неолиберализмът: преекспониран?”? В нея се обявяват за провалени основополагащите елементи на неолибералния дневен ред. Става дума за това, че няма ползи от него нито за повишаване на икономическия растеж, нито за преодоляване на неравенствата. И това признание идва от средите на МВФ, институцията, която е най-влиятелният проповедник на неолиберализма.

Не, това не е изненада. Доста често се е случвало изследователският отдел на МВФ да е критичен по отношение на Вашингтонския консенсус и неолибералния дневен ред. През последните няколко години се публикуваха много текстове и доклади, които отчитат, че свободното движение на капитал не означава задължително нещо много хубаво, особено при определени условия. Имало е и критика към политиките на затягане на коланите и засилването на неравенствата, много икономисти предупреждаваха, че прилагането на остеритетни мерки влошава тежкото сътояние. Така, че въпросният журнал е бил критичен и преди, но само в специализираните текстове. Сега за първи път успява да представи един такъв доклад, предназначен не само за икономисти, а за обикновената публика, текст, който може да бъде прочетен с лекота от всеки човек. Това, което тази публикация показва е, че неолибералните начини на мислене, на действия, на правене на икономическа политика и т.н. са напълно изчерпани. Въпросът обаче е как би изглеждала алтернативата. Неолиберализмът не изпълни очакванията, които трябваше да изпълни. Той е фокусиран единствено върху постоянен растеж и игнорира неравенството между богати и бедни. Във Великобритания резултатите са не по-малко разочароващи, икономиката ни е много разклатена, все повече хора нямат пари да си купуват храна. Растежът на икономиката ни не върви нагоре, а намалява (противно на неолибералните очаквания). Това се дължи на много фактори като например увеличаващите се задължения на домакинствата. Производителността на Великобритания също е в стагнация. Това се случва от 2007 г. насам. И ако имаме нужда от възстановяване точно в този момент, едно излизане от ЕС ще разклати със сигурност повече икономиката ни.

Такъв тип по-достъпни текстове от средите на МВФ биха ли могли да променят и начина, по който медиите пишат по темата, става дума за мейнстрийм медиите, където рядко можем да прочетем задълбочен анализ, който критикува политиката на строги икономии и неолибералния дневен ред.

Действията, които МВФ, Европейската централна банка, Тройката прилагаха върху Гърция бяха абсолютно ужасни. Това е проблемът на МВФ всъщност. Изследователският му департамент обаче казва „Вижте, това не работи”, в същото време обаче политиката на МВФ продължава да функционира по грешния начин. Така, че има голямо разделение между изследователския департамент и хората, които прилагат самата политика. Заради това ще виждаме публикации на подобни критични текстове, но действията ще се случват по противоположния начин.

Проучванията за британския референдум са с противоречиви прогнози, резултатите постоянно се накланят ту в посока Brexit, ту в посока оставане в ЕС. Като икономист кой вариант според Вас е по-добрият за британското общество, за обикновения човек?

Лидерите на лейбъристите Джереми Корбин и Джон Макдонъл са много ясни в техния призив. Те казват, че Великобритания трябва да остане в Европейския съюз. Те казват, че хората трябва да останат в Съюза, защото това е най-добре именно за обикновените хора. Поради много причини. Именно обикновените хора имат нужда от правата за свободно пътуване, правата на работниците.

Едва ли някой ще иска визи за британците.

В това е проблемът, че никой не знае какво ще се случи. Изправени сме пред несигурност. Най-вероятно ще трябва да предоговорим всички спогодби, които Великобритания има с Европейския съюз. Основният риск е, че краткосрочният шок ще бъде много негативен за икономиката ни. Ако напуснем ЕС с това консервативно правителство, вероятният икономически шок и вероятните действия точно на това правителство ще ударят много работещите хора, най-бедните и уязвимите от обществото. Всички казваме, че ЕС има много проблеми, че е в криза, но ние сме на мнение, че по-скоро трябва да променим този Съюз да работи по-добре, отколкото е работил досега.

По отношение на това какво би се случило на вота, ако трябва да говоря от свое име, вярвам, че народът ще гласува за оставане, но смятам, че също така много от хората все още не са решили как да гласуват, несигурни са, така че предварителните проучвания не дават кой знае колко реална картина на настроенията сред англичаните. През последната седмица много хора се регистрираха, за да гласуват, така че не е изключен обрат в очакванията на каквито и да е прогнози. Но, както казах, позицията на лейбъристите е ясна, ние искаме оставане в Европейския съюз и сериозни реформи в него. Знаем, че има безумни закони като този, че бананите трябва да са изправени. Има все повече хора и организации, които искат реформи.

А каква според Вас е причината някои британци да пожелаят излизане от ЕС?

Има хора, които повдигат въпроса за миграцията, но нашите лидери много ясно се изказаха срещу дискриминацията. Трудно е да се прогнозира какво би накарало хората да отидат към Brexit. Лейбъристите са ясни, че ползите за Великобритания, ако остане, ще са много по-големи. Хората, които идват да работят във Великобритания, като българи и румънци, през последните десет години са допринесли много по отношение на данъците и обществените услуги. Това са допълнителни пари, които идват в държавата ни и икономическите ползи за Великобритания са много ясни.

И лейбъристите, и торите са за оставане на Великобритания в ЕС, но и двете партии се различават в позициите си. Защо?

Призивът на Дейвид Камерън за оставане на Великобритания в ЕС е свързан с коренно различни причини от тези на Джереми Корбин. Аз, както и Корбин, смятаме, че този Съюз може да се използва като рамка за сътрудничество, която така или иначе вече съществува, както споменах за права на работниците в Европа, осигуряване, контрол и защита. Много професионални съюзи казват, че само в ЕС може добре да се защитават правата на работниците, отколкото ако Великобритания напусне Съюза с едни консерватори на власт. Случаят с Дейвид Камерън обаче е различен. Цялото занимание с този референдум е свързано с един дългогодишен спор в Консервативната партия, който продължава вече 20-30 години. Никой реално не иска този референдум, но трябва да минем през него. Това е вътрешен за консерваторите спорен въпрос и той е поне от края на 80-те и началото на 90-те години, става дума за времето около подписването на Договора от Маастрихт. И този референдум е точно за това, Дейвид Камерън да манипулира Консервативната партия. Не мисля, че британците са заинтригувани изобщо от този референдум. Това си е вътрешен въпрос на Консервативната партия и той засяга само нея. Останалите сме принудени да вземем решение. Такава е ситуацията при торите – половината искат оставане в ЕС, другата половина не искат. Дейвид Камерън и Джордж Озбърн са за оставане, но другата част от Консервативната партия подкрепя напускането. Например Борис Джонсън, бившият кмет на Лондон, казва, че Великобритания ще се чувства по-добре извън ЕС, но това според мен е свързано по-скоро с личните му амбиции и интереси. Има разделение в партията, което чрез този референдум трябва да послужи за това да се види кое е най-добро за британския капитализъм.

Не смятате ли, че Великобритания с евентуален Brexit би могла да е по-независима и да не става част от провалите и грешките на ЕС?

Никой не знае какво точно ще се случи, ако излезем от ЕС. Именно заради това призоваваме да не излизаме. Има огромна несигурност. Такова нещо не се е случвало преди. Но големите финансови институции предупреждават, че шокът от вота за Brexit може да вкара страната в икономическа рецесия. Ако става въпрос за дългосрочен план, кой знае… Както казах, Лейбъристката партия призовава да се гласува за оставане, но и реформиране на институциите. Това е смелост. Ако се огледате в Европа, откакто настана кризата, започнаха да се появяват все повече движения, които призовават, че нещо трябва да се направи, че трябва да настъпи промяна, че нещата не могат да продължават така. Вземете „Подемос” в Испания, които се представиха силно в испанските избори. Истината е, че хората трябва да осъзнаят, че чрез тяхното действие и борба, нещата могат да бъдат променени. Това е позицията на лейбъристите.

Вярвате ли, че тези движения могат да променят структурата и начина на вземане на решения в ЕС?

Смятам, че това се осъзнава от много млади хора из Европа, особено след финансовата криза през 2008 г. След нея нещата изглеждат по съвсем различен начин, говори се за нестабилността на системата и несигурността в света заради финансовите пазари. 2008 година също ни обединява, защото всички бяхме свидетели на това какво се случи. Особено младите хора много се вълнуват от темата за осигуряването на работни места, услугите от публичния сектор, образованието, което получават. Това са сектори, които трябва да бъдат сложени на масата и да им се отдели внимание. Знаете, днес има много хора, които нямат никаква сигурност по отношение на работните си места. Това е един от проблемите, които от 2008 г. по никакъв начин не се е разрешил, напротив, задълбочава се все повече. И това се вижда и при поддръжниците на Бърни Сандърс в САЩ. Впечатляващо и вдъхновяващо е. Цялата тази надигаща се критика срещу стария, по-конкретно неолиберален ход на икономиката, може да окаже въздействие. Събират се все повече хора, които казват: вижте, нещата не вървят добре, нека да ги променим! Трябва да докажем, че Маргарет Тачър не е права, когато казва, че няма алтернатива. Напротив, има. Важно е да се разбере, че това не е провал на Европейския съюз, а на политиците в него. Всичко това показва, че политиците не са успели да излязат с решенията си, че са неспособни да разрешат проблемите на хората.

Каква е трансформацията на Лейбъристката партия след избирането на Джереми Корбин за неин лидер, какво ново й носи той?

Неговото избиране за лидер отразява желанието на много хора в Лейбъристката партия, които са платили по 3 паунда (въведе се такава система за гласуване чрез даване на 3 паунда). За него гласуваха много хора, които искат да видят нещо различно в тази партия. Партия, която не спечели на последните избори, не спечели и на предишните. Така, че трябва да мислим какво правим и какво искаме да направим и как да се учим от неуспехите. Не трябва да спираме да казваме на привържениците на Лейбъристката партия, че не трябва да приемаме начина, по който се развива светът и икономиката ни, да се връщаме към 2008 г., към политиката на строги икономии, която това консервативно в мнозинството си правителство прилага с най-големия възможен набор от остеритетни мерки. От всичко това усещането е такова, че сякаш живеем във времето на 30-те години. Това е процес на разкъсване на институциите. Ще дам пример с подкопаването на Националната здравна система във Великобритания, нещо толкова популярно, което се ползва с огромна подкрепа и хората се опитват да съхранят. Това консервативно правителство с години се опитва да прави точно обратното, да отдалечи от хората тази институция, да я съсипе, така че те най-малко да имат полза от нея. Орязването на помощите за хора с увреждания е същото. Тази година правителството гласува за това да намали социалната грижа за хората с увреждания и заплащането им, за да спести 3000 паунда на година. Те получават помощи заради това, че са с увреждания, те живеят живота си и имат нужда от помощ, за да го изживеят в нормални условия. Това е абсолютно опустошителна политика. В същото време намалява размерът на данъците на най-богатите хора във Великобритания, който от следващата година ще влезе в действие: вместо 45 000 паунда на година, те ще плащат 42 385, спестяват 2 615 паунда. Тази политика трябва да накара хората да подкрепят Джереми Корбин. Това се случва и в други части на Европа. И може напълно да разруши живота ни.

Вие сте смятан за един от архитектите на новата икономическа политика на Лейбъристката партия. Какви са особеностите й?

Аз по-скоро съветвам Лейбъристката партия и нейните лидери по отношение на икономическата политика. За нея има постоянен дебат, това не е нещо, което стои написано и остава такова с времето. Идеите ми включват спектър от много неща. Най-важното обаче е да се покаже, че има алтернативи и че може да се излезе от неолибералния начин на мислене. Важна е комуникацията с различните предприятия, с бизнеса, с професионалните съюзи, изобщо как икономиката може да промени структурата си в различна посока от тази, в която е вкарвана много дълго време. Трябва да използваме традициите на Великобритания, свързани с работническата собственост и работническите съюзи. Защо да не се промени структурата на търговските предприятия и техните акционери, така че да могат работниците да получават по-лесно дялове в предприятията, в които работят. Тоест да увеличим възможността работниците да имат влияние на работното си място. Защо да не кажем на хората, че ако работят тази работа, могат да печелят повече от нея и да я развиват сами. Кооперативните движения, за всеки е ясно, имат силна история именно във Великобритания. Джон Макдонъл, финансов министър на така нареченото „правителство в сянка”, който е финансовият говорител на опозицията в парламента, последната седмица говори за това, че е заинтригуван от въвеждането на безусловен базов доход. Вместо човек да получава доходи само, ако е безработен или е с увреждания, по-добре би било всеки един да получава безусловен доход. Светът се променя и има нови нужди, трябва да се мисли креативно и винаги в социална посока. Не може да се развива към по-добро с несигурни работни места, ниско заплащане и лоши условия. Нещата, които лейбъристите предлагат наистина са приложими, те не са мечта или част от идеалистични фантазии. Точно това е, което трябва да се направи спешно. Ние имаме идеи. Това е и най-важното за Лейбъристката партия, да има отворена дискусия по всички важни теми. Преди няколко седмици имаше голяма конференция в Лондон с участието на Джоузеф Стиглиц и много световни икономисти на тема какви могат да бъдат алтернативите за икономиката. Така трябва да се развива и планира икономическата политика, чрез разговори, обсъждане и дискусии за алтернативите на политиката на остеритет и провалите на консерваторите.

Както видяхме обаче лява алтернативна партия като СИРИЗА не можа да приложи лявата си икономическа програма за справяне с кризата в Гърция. Никой не й позволи да го направи, напротив, беше наказана в ъгъла, че е посмяла да се опълчи на европейските неолиберални господари. На тези така наречени алтернативи се гледа като на „несериозни”, „забавни”, „идеалистични”, „романтични”, а не като на нещо приложимо.

Проблемът на Гърция е, че е във валутния съюз и е обвързана с еврото, радвам се, че поне Великобритания не се включи в него и Гордън Браун беше с ясна позиция против. Именно валутният съюз бе основният проблем на правителството на СИРИЗА. Всичко е заради банковата система, затова, както видяхте миналата година, имаше огромна нужда Европейската централна банка да „подхранва” гръцкото правителство. Това е отличителна черта от гръцкия опит, която не може да се случи във Великобритания. Ако имаш програма и хората я изберат, просто се опитваш да я прилагаш. Това, което бих казал е, че можем да действаме на базата на навиването на часовниковия механизъм. От гледна точка на Лейбъристката партия във Великобритания и на лявото като цяло, трябва да докажем, че неолиберализмът и МВФ всъщност не функционират добре. Не казваме, че претендираме нещата да се върнат към времето преди неолиберазлима, системата на 1979 г., 1965 г. или нещо такова. Тоест да превъртим часовника назад. Можем да го пренавием съвсем по нов начин и вярвам, че бихме могли да сме много креативни. Идеята, че има лява програма, която казва на хората „всичко е наред, ще намерим решение за вас”, ще накара мнозина да я приемат. Това, което е най-важно за Лейбъристката партия, е да накараме хората да говорят за децентрализация на демокрацията и за това, че има възможности за отклонения извън неолибералната политика, които не означават да навием часовника в миналото.

Великобритания няма опита на останалите европейски държави с лявото, заради това „демонизирането” на лявото няма нищо общо с това в България и други страни, които са имали комунистически режими и заради което лявото изпитва трудности в собствената си легитимация. Лейбъристите обаче винаги са били с широка демократичност, винаги са били за социална демокрация.

Предизвикателството да можем да се обединим със социално-демократични партии в Европа би било в подкрепа на истинската социална демокрация, такава, каквато е съществувала в миналото. Голяма, организирана работническа класа. Така светът през 50-те, 60-те и 70-те съществуваше със стабилни национални институции. Днес условията за съществуването на социалната демокрация не изглежда като да ги има. И голямото предизвикателство е да се направи такава версия на лявото. Да се мисли по различен начин, да се прави прогресивна политика за благосъстояние и преодоляване на неравенството. Желанието на хората е да имат реално усещане за демокрация и да контролират живота си. Лейбъристите са и за повече сигурност на работните места, на договорите и заплащанията, както и за повишаване на продуктивността, контрола, системата за социални грижи. Ако обединим всичко това, горе-долу така изглежда икономическата програма на Лейбъристката партия. Тези неща са били оставени настрана от предишните лейбъристки правителства, време е да променим правилата на играта.