/Поглед.инфо/ Главният принцип в теорията на международните отношения се състои в това, че висшият приоритет на държавата е осигуряването на безопасността. Според стандартната гледна точка, формулирана от стратега на Студената война Джордж Кенън, държавата се създава, "за да осигури закона и реда вътре и колективната отбрана навън".
Тази гледна точка изглежда напълно разумна, от само себе си се разбира, докато не се замислим по-дълбоко и не попитаме: сигурност за кого? За населението като цяло? За държавната власт? За господстващите групи избиратели?
В зависимост от това, какво имаме предвид, убедителността и правдоподобността на тази гледна точка може да варира от нищожна до много голяма.
Сигурността на държавната власт е висшият приоритет, съдейки по усилията, които полага държавата, за да се защити от нежелания поглед на населението.
Давайки интервю за германската телевизия, Едуард Сноудън заяви, че преломният момент за него е настъпил, когато е видял, как "директорът на Националното разузнаване Джеймс Клапър нагло е лъгал под клетва Конгреса", отричайки съществуването на програмата за вътрешно следене, която се реализира от Агенцията за национална сигурност.
По-нататък Сноудън съобщи: "Обществото има право да знае за тези програми. Обществото има право да знае, че държавата върши това от негово име и че държавата го прави срещу него".
Същото с пълно право можеха да кажат Даниъл Елсбърг, Челси Манинг и други смели хора, изхождайки в своите действия от същите демократични принципи.
Позицията на държавата е съвсем друга. Обществото няма право да знае, защото всичко това ще подкопае сигурността, при това ще я подкопае много сериозно, твърдят официалните лица.
Съществуват няколко причини да се съмняваме в правилността на подобна позиция. Първата е, че тя е почти напълно предсказуема. Когато действията на държавата се разобличават, държавата рефлективно започва да говори за сигурност. По тази причина предсказуемият отговор носи малко информация.
Втората причина за съмнение – това е характерът на представените доказателства. Изследователят на международните отношения Джон Миршаймер пише: "Администрацията на президента Барак Обама първоначално твърдеше, че следенето, извършвано от АНС, е изиграло ключова роля за предотвратяването на 54 терористични заговора срещу САЩ, давайки да се разбере, че тя нарушава четвъртата поправка с основание".
"Но това беше лъжа. Директорът на АНС генерал Кийт Алекзандър след време призна в Конгреса, че той може да посочи само един успех – залавянето на имигрант от Сомалия и тримата му съучастници, живеещи в Сан Диего, които са изпратили 8500 долара на една сомалийска терористична организация".
До този извод достигна и Комисията по надзор за спазване на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи, създадена от правителството за разследване на програмите на Агенцията за национална сигурност и по тази причина получила широк достъп до секретните материали и до сътрудниците на органите за сигурност.
Естествено, съществува усещането, че информираността на обществото създава заплаха за безопасността, а именно заплаха за сигурността на държавната власт от разобличения.
Много проницателно се изказа в този план харвардският политолог Самюел Хънтингтън: "Архитектите на властта в САЩ трябва да създадат такава сила, която може да се почувства, а не да се види. Властта е силна, когато е в сянка, изложена на слънчева светлина, тя започва да се изпарява".
В САЩ, както навсякъде другаде, архитектите на властта много добре разбират това. Тези, които са анализирали огромната маса разсекретени документи, например, официалната история на Държавния департамент под названието "Международни отношения на САЩ" не са могли да не забележат, колко често главната грижа на правителството е била сигурността на държавната власт от американското общество, но не и националната сигурност като такава.
Много често опитите да се запази секретността са предизвикани от необходимостта да се гарантират сигурността на влиятелните вътрешни отрасли. Един устойчив пример – това е получилото невярно наименование "споразумения за свободна търговия". Невярно, защото те грубо нарушават принципите на свободната търговия.
Преговорите по тези юридически актове са тайни, както това се случи и с Транстихоокеанското партньорство. Е не съвсем тайни. Те не са тайна за стотиците корпоративни лобисти. Но техните последици стават достояние на обществеността само благодарение на дейността на сайтове като Уикилийкс.
Икономистът Джоузеф Стиглиц напълно разумно отбелязва, че тъй като Управлението на търговския представител на САЩ представлява корпоративни интереси, а не обществени, "вероятността резултатите от преговорите да служат на интересите на простите американци е много ниска, а перспективите за обикновените граждани в другите държави са още по-мрачни".
Сигурността на корпоративния сектор редовно предизвиква тревога сред творците на държавната политика. Това не е неочаквано, отчитайки тяхната роля във формирането на подобна политика.
И точно обратното, има маса свидетелства, че безопасността на населението на страната или националната сигурност не са важен елемент в държавната политика.
Например, глобалната програма на Обама за борба с терористи с безпилотни самолети също поражда насилие. Генерал Стенли Макристал, командващ войските на САЩ и НАТО в Афганистан, който по-късно беше свален от този пост, говореше за "бунтовническа математика". Тя се състои в това, че на всеки убит невинен човек, ти си създаваш 10 нови врагове.
Тази концепция на "невинния човек" ни показва колко далеч сме отишли за последните 800 години от момента, когато Великата харта на свободите е установила презумпцията за невинност като принцип, който някога са смятали за основата на англо-американското право.
Днес думата "виновен" означава "осъден от Обама на убийство", а "невинен" - "все още не получил такъв статут".
Институтът Брукингс току-що публикува получилото много адмирации антропологично изследване на племенните общности на Акбар Ахмед под названието "Магарешки бодил и безпилотен самолет". Подзаглавието на изследването гласи: "Как американската война с терора се превърна в глобална война с племенния ислям".
Тази глобална война заставя централната власт да настъпи срещу враговете на Вашингтон от племената. Тази война може да постави някои племена на ръба на изчезването, нанасяйки щети на самото общество, предупреждава Ахмед. Днес наблюдаваме това в Афганистан, Пакистан, Сомалия и Йемен. В крайна сметка от това ще пострадат и американците.
Племенната култура отбелязва Ахмед се основата на честа и отмъщението. "Всеки акт на насилие в тези племенни общества поражда ответен удар. Колкото по-силен е този удар срещу племената, толкова по-злобен и кървав ще бъде контраудара".
Борбата с терора като ехо може да отекне у дома. Дейвид Хъстингс Дън на страниците на британското списание International Affairs разказва, че все по-съвършените безпилотни самолети са идеално оръжие за терористичните групировки. Безпилотните самолети са евтини и лесно могат да бъдат купени. Те "притежават много качества, които взети заедно ги превръщат в идеално средство за осъществяването на терористични актове през ХХІ век", уточнява Дън.
Сенатор Адлай Стивънсън ІІІ, разказвайки за своята дългогодишна работа в сенатската комисия по разузнаване, пише "Киберследенето и събирането на данни е част от запазилата се реакция от 11 септември, но сега на практика не са останали терористи, срещу които да се провеждат подобни акции и да бъдат всеобщо осъдени. Мнозина смятат, че САЩ водят война срещу исляма, срещу шиитите и против сунитите, действайки на места с помощта на безпилотни самолети, а също така воюват с чужди ръце в Палестина и от Персийския дали до Централна Азия. Германия и Бразилия негодуват по повод на нашите нахлувания и техните последици".
А последиците са такива, че терористичната заплаха се усилва, както и международната изолация на САЩ.
Кампанията с безпилотни самолети е само едно от средствата, с помощта на които държавата съзнателно поставя сигурността под заплаха. Същото може да се каже и за смъртоносните операции на специалните части. И за интервенцията в Ирак, която усили рязко терора в западните страни, потвърждавайки прогнозите на британското и американско разузнаване.
Но тези действия не предизвикват дълбока загриженост у тези, които ги планират, защото те се ръководят от съвършено други понятия за сигурност.
-----------------
Ноам Чомски е американски философ и политически активист. Той е професор в Масачузетския технологичен институт. Статията е публикувана в "AlterNet".