/Поглед.инфо/ Когато авторът на тези редове беше на три години, японската империя опустоши бойната част на американския тихоокеански флот в Пърл Харбър. Преди да навърша 7 г., ген. МакАртър беше в офис в Токио, гледащ към императорския дворец, диктувайки какво да става в разбита Япония.
През 1956 г. президентът Айзенхауер, впечатлен от аутобана, който е видял в хитлеристкия райх, нареди изграждането на междущатска система от магистрали, свързващи всяка част на Щатите, което е един от най-великите обществени проекти в цялата ни история. В рамките на едно десетилетие системата беше пред завършване.
През 1961 г. Джон Ф. Кенеди каза, че САЩ, победени в космоса от Съветския съюз на Никита Хрушчов, вв рамките на едно десетилетие ще изпратят човек до луната и ще го върнат на земята. През юли 1969 г. президентът Никсън, намиращ се на борда на самолетоносача "Хорнет", приветства с добре дошли у дома Армстронг, Олдрин и Колинс от "Аполо 11".
Какво се случваше с тази Америка? Какво се случваше с тази можеща нация? Какво се случи с нас?
Сегашният октомври видя прехваления Център за контрол и превенция на болести търсещ неумело отговор на основните въпроси как да предпази американците от епидемията Ебола в три малки западноафрикански страни.
През септември мъж с нож прескочи оградата на Белия дом, претича през северната морава, мина през незаключената предна врата на президентския дом и се разтича в Източната стая преди да бъде заловен от служител на Сикрет сървис, който не беше на смяна. Президентът току-що беше излязъл. Дни по-рано в Атланта на въоръжен охранител с престъпно минало от Сикрет сървис позволиха да се качи в един и същ асансьор с Барак Обама.
Миналото лято според информации 60 000 деца и млади хора от Централна Америка прекосиха границата и влязоха в Съединените щати, надвивайки граничните патрули. Последната пролет научихме, че болни и страдащи ветерани трябва да чакат с месеци да бъдат приети от лекари и десетки от тях почиват, докато чакат. Преди това подготовката за въвеждане на здравните реформи от администрацията на Обама, продължила години, се превърна в повод за подбив от населението и метафора на управленска некомпетентност.
При управлението на президента Буш ни сполетя ураганът "Катрина", при което 30 000 жители на Ню Орлийнс бяха блокирани в продължение на дни от застоялата вода слред бедствието. Градът и държавата не можаха да се справят с положението. А само за пет дни, през 1940 г., 350 000 британски войници, обсадени в Дюнкерк, бяха спасени от техни сънародници, които ги превозваха през Ла Манша с лодки и яхти под обстрела на оръдията на вермахта и Луфтвафе.
Подобни събития допринесоха за срив на доверието сред американците в компетентността на техните лидери и правителство. Големи мнозинства днес са убедени, че Америка върви надолу, че бъдещето не е толкова добро, каквото е било в миналото, че се движим в грешна посока. Болестта прониква в републиката.
И има доста причини за тези чувства.
Последните войни – в Афганистан, Ирак и Либия свършиха по-лошо и за нас, и за тях. При воденето на новата война в Ирак и Сирия ние нямаме нито заслужаваща доверие стратегия, нито необходима численост на войски, които да вземат превес срещу Ислямската държава.И американците се питат: "Защо тази война е наша?".
От средата на 70-те години на миналия век реалните заплати на работещите американци са в застой и ние трупаме непрестанен търговски дефицит, достигнал над 10 трилиона долара. При управлението на Обама националният дълг надмина брутния вътрешен продукт.
Производствената ни база стана куха – Детройт е пример 1. Ние изнесохме бъдещето си, взимайки заеми от Китай, за да пазаруваме от Китай. Взимаме на заем от Европа и Япония, за да защитаваме Европа и Япония, въпреки че Втората световна война свърши преди 70 г.
ФедЕкс превозва с точност милиони пакети всеки ден. Но американското правителство не може да открие и да изпрати обратно 12 милиона нелегални чужденци. 30 години, след като амнистията на Рейгън, която доведе до осигуряване на границите ни, Обама подготвя амнистия за неизказан брой милиони нелегални, когато изборите вече станат минало. И границите ни все още не са сигурни.
Ако правителството е приело ролята да не върши нищо, то това се вижда при строежа на мостове, пътища, магистрали и летища, както и в управляване на държавните училища. Нашата инфраструктура рухва, американските деца все повече и повече изоставят при международни надпревари, и расовото разделение при академичните прояви никога не изчезна, въпреки инвестирането на трилиони долари в образованието за половин век. Дори Джо Байдън нарече "Ла Гуардия" летище на страна от третия свят.
Много частни институции се радват на великолепни успехи. Но публичните институции, да спасим военните, изглежда дълбоко се провалят. Конгресът е блокиран. Президентът изглежда вълнуващо некомпетентен. А Върховният съд е непоправимо поляризиран.
Нашите политически, расови и културни сблъсъци, които може да бъдат проследени до конфликтите, създадени от революциите през 60-те години на миналия век, всекидневно са
възвеличавани и задълбочавани от кабелната телевизия, интернет и социалните медии."Нещата се разпадат; центърът не може да удържи; истинска анархия е освободена по света", писа поетът Робърт Йейтс. Клеър Люс го каза по различен начин. На този свят, каза тя, има два вида хора – оптимисти и песимисти. "Песимистите са по-добре информирани". /БГНЕС
....................................
Патрик Бюканън (роден 1939 г.) е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?". Коментарът му е публикуван в сп. "The American conservative".
Вашингтон / САЩ