/Поглед.инфо/ "САЩ готови да разположат тежко въоръжение в Източна Европа: Послание към Русия", беше заглавие във в. "Ню Йорк таймс".

"Със значима стъпка към сдържане на възможна руска агресия в Европа, Пентагонът е готов да струпа бойни танкове, БТР-и и други тежки оръжия, необходими за около 5000 американски войници в няколко балтийски и източноевропейски страни", пише във вестника. Цитираните източници на информацията са "официални лица от Америка и съюзнически държави".

Посланието на Пентагона получи на 6 юни отговор от руския ген. Юри Якубов, определил американските действия като "най-агресивната стъпка на Пентагона и НАТО след Студената война". Когато Москва засече придвижване на американско тежко въоръжение към Прибалтика, каза Якубов, Русия ще "укрепи своите сили и ресурси на западния стратегически театър на операциите".

По-точно Москва ще окомплектова ракетната бригада в Калининград, граничещ с Литва и Полша, "с нови тактически ракети "Искандер". "Искандер" могат да носят ядрени бойни глави.

Пентагонът и Конгресът очевидно мислят, че Владимир Путин блъфира, и, изправен срещу американската упоритост, ще отстъпи.

След преминаване през Камарата на представителите сенаторът Джон Маккейн придвижва законопроект за снабдяване на Украйна с бронебойни оръжия, оръдия, гранатомети и муниции. Администрацията не може да похарчи повече от отпуснатите от бюджета 300 млн. долара, освен ако 20% не бъдат заделени за нападателни оръжия. Конгресът гласува да даде зелена светлина на Киев и въоръженията в опит за възвръщането на контрола върху Донецк и Луганск от проруските бунтовници, които се отделиха от Украйна, и Крим, анексиран от Москва.

Ако Пентагонът наистина придвижи американски войски и тежко въоръжение в Полша и Прибалтийските държави, и ако достави оръжие на Киев за нападение срещу бунтовниците в Източна Украйна, тогава се насочваме към американо-руско противопоставяне, каквото не сме виждали от времето на студената война.

Да преценим отново резултатът от тези сблъсъци.

Да не забравяме, че докато Хрушчов подкрепяше Кубинската ракетна криза, президентът Айзенхауер не направи нищо да спре смазването на унгарските бунтовници, Кенеди прие Берлинската стена, а Линдън Джонсън отказа да мръдне и пръст, за да спаси чехите, когато тяхната "Пражка пролет" беше потушена от танковите армии на Варшавския договор. Дори реакцията на Рейгън на смачкването на "Солидарност" беше с думи, а не чрез военна акция.

Нито един от тези президенти не беше миротворец, но всички те уважаваха геополитическата реалност, че всяко военно предизвикателство към Москва от другата страна зад натовската червена линия в Германия носи риска от пагубна война за каузи, които не оправдават риска.

И все пак днес рискуваме сблъсък с Русия в Прибалтийските държави и Украйна, където никога не са съществували жизнени интереси на САЩ и където нашият противник има военно превъзходство.

Както Лес Гелб писа в "Националния интерес", "слабата ръка на Запада" в Прибалтика и "военното превъзходство на Русия над НАТО по западните й граници" са "болезнено очевидни". Ако НАТО заложи предварително на военната скорост, Русия може лесно да надцака. Москва има значително предимство при конвенционалните сили – подкрепени от мощни тактически ядрени оръжия и заявена готовност да ги използва, за да запази превъзходството си или да избегне поражение. Последното нещо, което НАТО би искала да види, е да изглежда слаба или да загуби при противопоставяне. Ако Киев тръгне с американски оръжия срещу бунтовниците на изток и Москва изпрати самолети, танкове и артилерия за унищожаването им, Киев ще бъде победен. И какво ще правим след това?

Ще изпратим самолетоносачи в Черно море за атака срещу руския флот в Севастопол и ще се бием срещу руските ракети и въздушни удари?

Преди да планираме конфронтацията на НАТО с Русия, трябва да погледнем зад себе си и да видим кой следва американското водачество. Според проучване на Проекта за глобални нагласи към Изследователския център Пю, по-малко от половината от анкетираните във Великобритания, Франция, в Германия, Италия и Испания смятат, че НАТО трябва да се сражава, ако нейните прибалтийски съюзници бъдат атакувани от Русия. Германците, при съотношение 58/38, не смятат, че от НАТО трябва да се използва военна за защитата на Литва, Латвия и Естония, въпреки че член 5 сила от договора на НАТО изисква това от Германия. Американците, 56/37, подкрепят използването на сила за защита на Прибалтийските републики. Що се отнася до военната помощ за Украйна, Америка е раздвоена: 46% са "за", 43% - "против". Въпреки това едва един от петима германци и италианци подкрепят въоръжаването на Украйна и в нито една страна от НАТО няма ясно изразено мнозинство, подкрепящо въоръжаването на Украйна.

Във Вашингтон за ястребите в Конгреса най-важното е да бъде показано на Путин кой е по-твърд. Но за доставка на въоръжения на Украйна и изпращане на американски войски и бронирана техника в Прибалтийските страни те имат зад себе си раздвоена нация и натовски съюз, който не иска нито една част от тази конфронтация.

За разлика от кубинската ракетна криза тук Русия има регионално военно превъзходство и водач, привидно готов да скочи в асансьора директно срещу нас.

Сигурни ли сме, че този път руснаците ще примигват?

-------------

Пат Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?". Статията му е публикувана в "The American Conservative".

Вашингтон / САЩ