/Поглед.инфо/ След като посети Естония, Латвия и Литва миналата седмица, вицепрезидентът Джо Байдън увери държавните глави на тези три страни, че САЩ остават "сериозни" и "решителни" привърженици на член 5 от договора за НАТО. Член 5 ни задължава да започнем война с Русия, ако последната наруши териториалните граници на една от тези балтийски държави.
От края на Втората световна война /1939-1945/ и до края на Студената война /1989-1990/ всички те бяха републики на Съветския Съюз. Всички те се намираха от другата страна на линията, начертана от Ялтенската конференция, а също така от другата страна на червената линия на НАТО – реката Елба в Германия. Нито един президент даже не можеше и да си помисли да започне война заради тях с Русия. Днес, отчитайки новия състав на НАТО, ние трябва да направим това. Джо Байдън потвърди военните гаранции, които генерал Айзенхауер би сметнал за ненормални.
Държавният секретар Джон Кери твърди, че по въпроса за украинската криза "ние обсъждаме всички варианти". Джон Макейн предлага да започнем процес на приемането на Украйна в НАТО, за да гарантираме за в бъдеще, че всяко посегателство на Русия върху рускоезичния изток на тази страна непременно ще доведе до война със САЩ. 40 конгресмена съставиха писмено обръщение към Кери, в което те настояват да се приеме в НАТО и Грузия, която претърпя съкрушително поражение във войната с Русия от 2008. След като Русия анексира Крим, някои чиновници призовават да се приемат в Северноатлантическия алианс Украйна, Грузия и Молдова, а също така да се разположат американски войски и самолети в Полша и Прибалтика.
Президентът Барак Обама твърди, че "ние разглеждаме всички варианти" в случай, че Иран ни даде убедителни гаранции, че той няма да се заеме със създаването на ядрено оръжие. Членовете на Конгреса подкрепят военните действия на САЩ срещу Иран, ако Техеран не се откаже дори от потенциалната възможност да създаде ядрено оръжие. Те настояват Иран да прекрати всички дейности по обогатяването на уран, иначе Америка ще предприеме настъпление.
В Далечния Изток ние сме задължени да защитаваме Япония, ако Китай завземе архипелага Сенкаку в Източнокитайско море, който Пекин смята за част от китайските територии. Ако Ким Чен Ун започне война с Южна Корея, договорът ни задължава да започнем втора война със Северна Корея. Ние също така сме задължени да защитаваме Филипините. Ако Китай реши да осъществи своите претенции в южните острови в Южнокитайско море и започне война с военноморските сили на Манила, на нас вероятно ще ни се наложи да се намесим.
Не са ли всичко това прекалено много ангажименти за самичкия Чичо Сам?
Наистина ли Америка е готова да участва във всички тези войни, в които тя е задължена да участва по договор? Отрицателната реакция на обикновените американци на ударите срещу Сирия, след като Башар ал Асад премина червената линия на Обама и използва отровен газ по отношение на мирното население, свидетелства за огромната пропаст между това, което Америка е длъжна да върши по договор, и това, което желаят американците, принудени да изпращат своите синове на нова война.
Новата мантра на военните ястреби - "без сухопътни операции" - има за цел да убеди нацията, че нашата следваща война, за разлика от войните в Афганистан и Ирак, няма да ни донесат ковчезите на стотици убити, доставяне със самолети в Дувър, и няма да постави началото на ново поколение ранени ветерани, пристигащи в армейския медицински център Уолтър Рид. Но много скоро САЩ ще трябва да се примири с реалностите – с това, че американците не искат да се сражават във войни, в които те са задължени да се сражават по договор, сключен от американската администрация.
Основният проблем днес се състои в това, как можем да избегнем военната конфронтация или сблъсък с Русия на Владимир Путин, който на практика никой не иска в Америка. Очевидно е, че Западът би предпочел да избере пътя на санкциите.
Но докъде ще ни доведе този път? Макар тези санкции да успеят да подкопаят руската икономика, способни ли са да сломят Путин? Сломиха ли те Кастро? Сломиха ли те Ким Ир Сен или Ким Чен Ир? Наистина ли Путин прилича на човек, който е готов да се предаде в отговор на икономически санкции?
Нещо повече в съвременната епоха на взаимна обвързаност, за развитието на която Америка положи големи усилия, санкциите винаги са меч с две остриета.
Ако Украйна лиши отделилия се Крим от петрол, газ, вода и ток, това ще накара Путин да нахлуе в Източна Украйна, и да превземе единствения провлак, свързващ полуострова с материка. Това може да принуди Русия да спре вноса на украински стоки, да спре доставките на петрол и газ и да си поиска дълговете. Това ще доведе до неминуемият фалит на Украйна, ако Западът не й предостави допълнителна финансова помощ, извън тези 35 милиарда долара, които ще са необходими на Киев до 2016. Готови ли са републиканците от Камарата на представителите да гласуват за това Украйна да получи от Америка помощ, размерите, на която да достигнат обема на финансовата помощ, който ежегодно предоставяме на Израел и Египет?
Освен това, ако въведем строги санкции срещу Русия, тя може да спре доставките на петрол и таз за Европа, с което да предизвика криза в еврозоната, и да се сближи с Китай. Едно от най-големите постижения на Ричард Никсън беше, че успя да раздели Русия и Китай. Едно от главните постижения на президента Роналд Рейгън бе, че той помогна на "империята на злото" да се превърне в страна, където с радост го приемаха на Червения площад. Сега всичко, което са постигнали нашите президенти от Великото поколение, се оказа унищожено от президентите от поколението на "бейби бума". /БГНЕС
-----------
Патрик "Пат" Бюканън е американски консервативен политик и журналист. Той е бил съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?" Статията му е публикувана в "The American Conservative".