ЕВРОПЕЙСКИТЕ срещи на върха идват една след друга и се провалят; Белият дом и Конгресът се карат без никакъв резултат. „Пазарите“ разбраха това и вече се отнасят към елитите като към обезглавени петли, елементарни играчки в ръцете на породени от самите тях сили, които вече не владеят. В същото време във Франция, Русия, САЩ и другаде се подготвят президентски избори. Те насищат гражданското и медийното пространство, създавайки чувство за прекъсване на връзката между думи и дела. Макар от кандидатите да не се очаква кой знае колко, даже съвсем нищо, те поне са познати – кариерите им, недостатъците им, партньорите им, обкръжението им, обществените им мрежи. Затова вниманието на публиката се насочва по-охотно към Барак Обама и Нютън Гингрич, към Никола Саркози и Франсоа Оланд, отколкото към спекулативните фондове и кредитните институции. Но каква е ползата от тях?
Саркози, чиято монетарна политика закриля интересите на БНП Париба [1], упреква британския министър-председател Дейвид Камерън, че иска да превърне Лондонското Сити в офшорна зона в сърцето на Европа. Също толкова възмутен, германският финансов министър Волфганг Шойбле остро критикува безграничната алчност и стремежа към все по-високи печалби на капиталовите пазари, които съвсем не са невинни за банковата и икономическата криза, а и за последвалата криза в цели държави, с която се сблъскваме от 2008 г. [2]. Това никак не пречи на Шойбле да превърне в жертви на тази безгранична алчност половин дузина разорени и излинели европейски нации. Пълното премахване на дисциплиниращия ефект на нарастващите лихвени проценти би било фатално, обяснява Йенс Вайдман, президент на Бундесбанк, централната банка на Германия. Когато държавните кредити поскъпнат, рязко намалява изкушението да се вземат заеми [3]. И ако най-задлъжнелите страни не се научат да се въздържат от това изкушение, ако рецесията препятства възстановяването на тяхното финансово равновесие, ако растящите ползи за техните кредитори ги задушават, Европейският съюз ще им помогне, като им наложи глоба… В замяна на това частните банки ще продължат да разполагат с всички кредити, за които ще настояват почти срещу нищо. Така те ще могат да заемат на задлъжнелите държави, реализирайки много добри печалби. На виновниците торбата е пълна!
Запазените за пазара благини не пречат на силното недоволство срещу него. Дори това е парадоксът, по който се разпознава един предизборен период. Миналия 6 декември в Канзас президентът Обама предупреди сънародниците си, че в тяхната страна социалната мобилност и демокрацията са застрашени: Неравенството деформира нашата демокрация. Тя дава несъразмерно силен глас на тези, които могат да платят на свои лобисти (…)Фискалните отстъпки са в полза на най-богатите. Някои милиардери плащат 1 % данък! Впрочем Обама предупреди, че пазарът никога не е бил лиценз да се взема каквото може от когото си поискаш и че трябва да бъде възстановена средната класа в тази страна.
Никой не вярва, че той ще изпълни тази цел, нито че ще намали властта на парите над политическата система, нито че ще реформира данъчната сфера. За три години той не направи нищо по този въпрос и не прави нищо, за да успее, в случай че бъде преизбран. Обама въплъщава това, в което настоящата система се е превърнала – орехова черупка, носена от вятъра, в която един разжалван капитан крещи, докато ураганът се надига. Ако през тази изборна година не бъде засвидетелствана политическа воля и подходящи средства, за да се отнеме от финансите властта, която те държат, бъдещите избори не стават за нищо.
Le Monde diplomatique
Превод Миряна Янакиева
Бележки под линия
[1] Мишел Пеберо, който току-що отстъпи управлението на банката БНП Париба, се намеси на няколко пъти през последните месеци, та помощта на френското правителство за банковия сектор и предложенията на Париж относно държавния дълг да облагодетелстват неговата банка, чувствително застрашена в Гърция и Италия. Вж. „Мишел Пеберо, задкулисният банкер на Елисейския дворец“,Le Monde, 2 декември 2011.
[2] Цитирано от Les Echos, Париж, 16-17 декември 2011.
[3] Цитирано от The NewYork Times, 14 декември 2011.