/Поглед.инфо/ Русия се насочва към нова ера в конфронтацията със Запада след демонстрацията на сила в Крим от нейния президент Владимир Путин, който отхвърля постсъветския ред от последния четвърт век.
На 8 декември 1991 г. ръководителите на Русия, Украйна и Беларус подписаха договор за края на Съветския съюз и разпадането му на независими държави. Но след като отне Крим от Украйна, руският президент Владимир Путин показа, че е готов да промени границите на Русия. По нищо не личи дали Путин ще спре дотук, или ще се опита да анексира други райони с рускоезично население от Молдова, но също така и от Беларус и Казахстан. Но светкавичното анексиране на Крим и категоричният тон на Путин показват, че кремълският властелин смята за своя мисия възстановяването на могъществото на страната си. "Ние сме в началото, а не в края на едно бурно развитие на събитията", предупреди Николай Петров, професор в московското Висше училище по икономика. Според него действията на Путин са приключили етапа на поглъщане на Крим. "Въпросът е какво ще стане по-нататък", посочи Петров. Владимир Путин заяви, че на Русия й е "дотегнало Западът да я притиска в ъгъла". Той обвини Запада, че взема решения зад гърба на Русия. Западът е упорит в антируската си политиката още от 18-и и 19-и век по време на царизма, а след това през 20-и век срещу СССР, смята руският президент. Европейците и американците "преминаха една червена линия", помагайки за създаването на прозападно правителство в Киев след свалянето на проруския президент Виктор Янукович, добавя Путин. Коментатори заявяват, че има опасност от нова Студена война.
"Дотук политическите стъпки на двете страни бяха предвидими, но от сега нататък вече няма да бъдат. Путин обяви война на Запада и вече не е възможно никакво примирие. Сега Западът ще се опита да свали режима на Путин", добави Николай Петров. Анексирането на Крим е "решаващ завой" в руската външна политика, смята и Дмитрий Тренин, директор на руския филиал на Центъра Карнеги. Световният ред, който се очерта след разпадането на СССР и на "двуполюсната" система, позволи на САЩ да погазят международните закони в Югославия, Ирак и дори Либия, смята Владимир Путин. За него и много руснаци присъединяването на Крим просто премахва една историческа несправедливост - през 1954 г. тогавашният съветски лидер Никита Хрушчов отне от Русия изконната й земя Крим и я даде на Украйна. Но самият факт, че Москва изпраща проруски сили в Крим, за да поставят под свой контрол полуострова, показва, че са потъпкани границите, установени през 1991 г. В речта си Путин описа руснаците като жертва на разпадането на СССР и окачестви това като "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век". Според него за жалост нещо, което е било немислимо – разпадането на СССР, е станало реалност и руснаците са станали "най-разпръснатият народ в света".
Ще се спре ли Русия с привличането на Крим?
Този въпрос си задават наблюдателите. Евентуални действия на Москва в източната и южната част на Украйна биха довели до още по-тежка ескалация. Рускоезичното Приднестровие в Молдова вече поиска да се присъедини към Русия. "Ако Украйна бъде свободна, независима и неутрална, тя може да бъде гарант за мира в Централна Европа. В такъв случай Русия няма да продължи активната си политика в Източна и Югоизточна Украйна", подчерта Тимофей Бордачов, заместник-главен редактор на авторитетното списание "Россия в глобальной политике". /АФП