/Поглед.инфо/ Конфликтът с Русия за Украйна може да застраши националните интереси на САЩ. Поведението на Русия в Украйна е пряко предизвикателство към реда в Европа, установен след края на Студената война.

Въпреки това Москва не застрашаваше националните интереси на САЩ. Но изострящото се противопоставяне между САЩ и Русия заради Украйна все повече засяга жизненоважните интереси на САЩ. Тези интереси, за съжаление, са сложни и многопластови, затова Америка не може да ги защити с еднопосочни действия - само със засилване на натиска срещу Русия или само със засилване на взаимодействието с нея.

Какво тогава трябва да се направи? Първата необходима стъпка е да се направи признанието, че сегашният подход на Вашингтон не е ефективен. Администрацията на Барак Обама уверява, че политиката й, целяща да накара Русия да плати за действията си с няколко вълни от санкции, дава резултат. Ако намаляването на темповете на икономически растеж на Русия (незначително според повечето аналитици) и наказването на руските потребители са главните цели на Вашингтон и Брюксел, то санкциите може да бъдат оценени като умерено успешни. Но ако Западът цели да промени поведението на Русия в Украйна или (още повече) да накара Путин да се откаже от дръзката си политика, то нито последните събития в Русия, нито историята на санкциите срещу други страни дават голям повод за оптимизъм. До момента санкциите не накараха Русия да спре намесата си във вътрешните работи на Украйна и едва ли в обозримо бъдеше могат да направят това. В същото време санкциите и цялостната политика на Обама спрямо Русия могат да доведа до непреднамерени, но и предсказуеми последици, които застрашават интересите на САЩ.

В този смисъл Америка трябва ясно да определи кои са жизненоважните й национални интереси. Според нас те са това, което е необходимо за нейното оцеляване и благополучието като свободна държава, която от нищо не е застрашена. Русия може да влияе непосредствено най-малко върху три жизненоважни интереси на САЩ:

- да не се допусне използването на ядреното и други оръжия за масово поразяване;

- поддържане на баланса на силите в Европа, включително чрез системата от съюзи на Америка за съхранението на мира и стабилността при запазването на ръководната роля на САЩ;

- предотвратяване на мащабни или постоянни терористични действия на територията на САЩ.

Очевидно е, че Русия е единствената държава, която може да унищожи Америка със стратегическия си ядрен арсенал за 30 минути. Отделно превъзходството на Русия в тактическите ядрени оръжия в Европа е в съотношение 10:1. Москва може да сметне, че регионалното й превъзходство в ядрените въоръжения ще удържи Америка от ответни действия. В момента това създава явна заплаха.

Неотдавнашните събития показаха способността на Русия да предприема такива действия в Европа, които могат да имат тревожни последици за съхранението на световния баланс на силите.

Ако Москва реши да стане глобален "вредител" или "диверсант", ако се стреми да препъва американската външна политика, тя е в състояние да застраши жизненоважните национални интереси на САЩ - включително в борбата срещу тероризма и разпространението на ядреното оръжие. Русия, Евросъюзът и САЩ трябва да са естествени съюзници в борбата срещу "Ал Кайда", "Ислямската държава", талибаните и подобни терористични организации. Но Москва все по-често възприема САЩ за свой главен противник и ако това се превърне в организационен принцип на нейната политика, последствията могат да бъдат много сериозни. Една от основните слабости на съвременните терористични движения е липсата на спонсор в лицето на някоя от великите сили. Ако конфронтацията с Русия продължи и се засили, Москва може да запълни този недостатък. Някои представители на руските сили за сигурност са склонни да се окаже избирателна помощ на терористични групи, чиято мишена е Америка като асиметричен отговор на икономическия й натиск.

Ако разглеждаме поведението на Русия и Украйна извън този контекст, то може да бъде окачествено като геополитическо и нравствено предизвикателство, но не и като непосредствена заплаха за националните интереси на САЩ. Неоснователни са опасенията, че компромисът с Москва ще бъде нов "Мюнхен". Владимир Путин не е Адолф Хитлер, а Русия не е нацистка Германия. Сплотената НАТО рязко контрастира на разделена Европа, от което Хитлер се възползва през 1938 година. А и Путин едва ли може да бъде сравняван с расисткия идеолог от Германия.

Реалната заплаха за жизненоважните интереси на САЩ от украинската криза не е в това, че Путин ще се стреми към възстановяването на СССР, а в опасенията на редица граничещи с Русия натовски страни, че Америка не е готова да изпълни задълженията си по член 5 (от Вашингтонския договор - ред.) срещу опитите на Русия да използва военния и енергийния шантаж за подкопаване на европейския ред. Това е сериозна и законна загриженост. Нещо повече, тя е факт не само в Европа, но и в повечето приятелски на Америка държави по света, които не знаят доколко могат да разчитат на Америка. Затова и Вашингтон не можеше да не действа пред предизвикателството на Путин срещу установения ред след Студената война. Затова и администрацията на САЩ реши да използва познатия инструмент на икономическите санкции. Лошото е, че нито една голяма държава не е променяла своята политика по ключови въпрос под натиска на санкциите.

Още една опасност е евентуалната пропаст във възприемането на санкциите от страната на американците и руснаците. За САЩ санкциите не засягат сериозно американския избирател. Но руснаците може да стигнат до противоположната гледна точка, ако санкциите наистина ги засегнат и им причинят трудно поносими лишения. Ако това стане, реакцията на Москва няма да бъде на подчинение, а асиметрично настъпление срещу националните интереси на САЩ - кибератаки, подкрепа за антиамериканските терористи или разширяване на военната експанзия в Украйна.

Администрацията на Обама постъпи правилно, като ограничи военната помощ за Киев, за да не предизвика изпреварващи военния действия на Русия. Не е трудно да си представим реакцията в Кремъл, ако руските войници бяха убити с американско оръжие.

Ключовите моменти от регулирането на украинската криза са следните:

- споразумение за териториалната цялост на Украйна, с изключение на Крим, за когото страните не могат да преодолеят разногласията си;

- по-голяма автономия за Източна и Южна Украйна при запазване на суверенитета на Киев върху тези територии;

- гарантиране на възможността Украйна да се стреми към асоцииране с Евросъюза без намесата на Русия, но и провеждане на тристранни консултации заради въздействието на украинското сближаване с ЕС върху икономиката на Русия.

- гаранция, че Украйна няма да влиза в НАТО и ще остане неутрална държава.

За съжаление два сериозни проблема пречат да се стигне до споразумение - степента на недоверие един към друг и очевидната незаинтересованост на администрацията на Барак Обама да влага реален политически капитал в търсенето на решение за Украйна. Реалистичното и дългосрочно решение трябва да отразява националните интереси и да защитава достойнството и на двете страни, включително на президента Владимир Путин. Но повечето от политиците във Вашингтон се отнасят към Путин сякаш той е Милошевич, Хюсеин или Кадафи.

------------------------

Робърт Блекуил, политолог. Той е работил в администрацията на Джордж Буш-младши. Дмитрий Саймс, директор на Центъра за национални интереси (на бившия президент Никсън). Статията им е публикувана в изданието "The National interest".

Вашингтон / САЩ