/Специално за Поглед.инфо/ В мъглата след терористичния взрив, незабелязани останаха 2 важни политически събития, които заслужават повече внимание. Първо: Цветан Цветанов, отличникът на Кабинета, дясна ръка и пръв приятел на Премиера, бе публично шамаросан от Президента Плевнелиев по повод скандала с уволнението на съдия Мирослава Тодорова.
Второ: Министерският Съвет реши да увеличи бюджета на Президентството за 2012г. с почти 1 милион лева. Смята се, че първото няма нищо общо с второто. Моята теория, обаче е, че милионът за Плевнелиев е Бойковата награда за шамаросването на Цветанов. От къде знам ли? Ами, не знам. Истината е, че Бойко (все още!) няма навика да ми се обажда по телефона и да ми обяснява защо е направил така или иначе. Но помислете сами. Ако Негово Височество беше ядосан на президента за това че здраво нахока Цв Цв, щеше ли да му отпусне допълнително пари? Никога. Елементарно, Уотсън!
Моята теория звучи фантастично, като се имат пред вид досегашните отношения и зависимости между тримата. Но ако размърдаме малко сивите клетки, ще видим че не е толкова невероятнa. Всичко идва от едно болезнено противоречие, което измъчва премиера. От една страна е огромното желание на Борисов да се освободи от воденичния камък Цветанов. От друга е невъзможността му да го направи. Такова безсилие за иначе всемогъщия премиер е смазващо. За това силното противоречие между желание и възможности се изразява в такива "малки" жестове на благодарност към Президента, който публично казва на Цветанов това, което Той, Борисов, не може да си позволи! До къде се докараха!
Защо ББ би искал да се освободи от Цветанов е ясно - Вицето Му, затънал в скандали, е обект на огромна критика от всички посоки, и в България, и в Европа. Във всяка нормална държава, последният доклад на ЕК и терористичен акт като този в Бургас биха били повече от достатъчни за оставката на човека, главно отговорен за реда и сигурността в страната. Ясни са и причините, поради които ББ не може да уволни Вицето си - дълбоките взаимозависимости между двамата; риска Цветанов да осветли миналото на Борисов с компромати; и силното лоби на вътрешния министър в ГЕРБ, където много от хората по върховете дължат партийната си и политическа кариера лично на него.
Хайде да си припомним какво се случи и да поразсъждаваме. Когато Росен Плевнелиев осъди решението на Висшия Съдебен Съвет да уволни съдия Тодорова като необосновано и необективно, Цветанов арогантно се нахвърли на президента и го обвини че не познавал детайлите по случая. Вместо президентът да си замълчи, както явно е очаквал вицепремиерът, Плевнелиев съвсем публично и съвсем категорично го скастри. Той не само повтори становището си от предния ден, но за да бъде разбран и от ниско-интелигентни слушатели, натърти, че уволнената съдийка "не само има силна гражданска позиция, но и води дела срещу вътрешния министър". Плесницата отекна звънко. Но още по-силно се чу мълчанието на Бойко Борисов. Премиерът не защити най-близкия си човек в Кабинета. За разлика от всеки друг път, сега отсъстваше дежурната похвала за това колко страхотна работа върши Цветанов. Tова беше свръх необичайно. Борисов винаги храбро е защитавал приятеля си. Не просто храбро, но и пламенно, с паметни фрази от рода на: "да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш." И как иначе, щом всеки опит за критика на силовия вицепремиер се отхвърляше моментално и категорично от неговия шеф.
Не и този път. Когато мнозина очакваха премиерът приятелски да издърпа ушите на "съгрешилия" Плевнелиев и така да възстанови йерархията в ГЕРБ и в държавата, се получи точно обратното - 24% увеличение на Президентския бюджет. "Тенк ю, Плевнелиев, и конгречулейшънс", каза Борисов. Официалното обяснение е, че "средствата са предвидени за обезпечаване през настоящата година на изпълнението на международната програма на президента, в т.ч. и за транспортни разходи". Извинете, не исках да ви разсмивам, но така пише в мотивите на правителството. Президентската Администрация ли е най-нуждаещата се от увеличение на бюджета в този момент? Защо Кабинетът Борисов не постъпи както в цивилизованите страни, където администрациите орязват собствените си разходи, за да помогнат на гражданите си в кризата? Къде ти, това правителство многократно е показало, че хората не са му приоритет, с изключение на неговите собствени хора, разбира се. Въпрос на съвест и морал - понятия, отдавна забравени в Българската политика.