/Поглед.инфо/ В момента в България има политически блокаж и той може да бъде ликвидиран с класически методи.
Ако в средните векове изходът от всичко накрая е войната, в която враждуващите страни влизат, едната побеждава и така настъпва ново статукво, във времето на демокрацията ролята на войната играят изборите. Опонентите ще се явят на избори и след тях ще настъпи ново статукво. Изборите винаги дават нов етап. Но при всички случаи е сигурно, че този нов етап ще бъде приключен с избори. Въпросът е кога.Управляващите влачат максимално, за да отдалечават изборите, а опозицията натиска, за да ги приближи максимално. Има обаче пат в силите и в този случай управляващите ще имат привилегията да кажат кога ще са изборите.
Борисов се опитва да форсира нови сили - студентите, но това е само малка част от тях. Те би трябвало да са искрата, която да отприщи голямата обществена енергия, но тази искра я няма. Вместо това изкарват мокри въглища - те не могат да запалят нищо.
Следва блокаж и дистанция. Студентският протест, колкото и шумен да изглежда, не отразява нещо, което тече в главите на електората - нито в единия, нито в другия. Няма прегрупирания, няма надделяване, никой не си променя мнението. Има само дистанция между силите.
От това следва, че ще видим нещо близко до онова, което наскоро гледахме в Чехия. Там също се стигна до предсрочни избори след яростни битки в елита. И резултатът изобщо не беше, че левите надделяха над десните или обратното, а просто се появи принципно нова сила. Излезе красиво съвпадение от един магнат, който заяви: "Лично аз ще управлявам Чехия като фирма".
Нещо такова ни очаква и тук. Чака се изтласкване на всички участници в сегашната драма, не на БСП и ГЕРБ, а на персоналните участници, защото те наистина не се справят. Просто дневният ред на властта не съвпада с дневния ред на страната. Ние може би излизаме от икономическата криза, може би започва етап на растеж. Но на страната ужасно й тежат социалистическите остатъци - в образованието, здравеопазването, в железниците и т.н. В крайна сметка ще дойде елит, който ще постави тези въпроси на дневен ред. Този елит може да е всякакъв - може да се окаже нов, може да се окажат традиционните претенденти. И който постави на дневен ред например въпроса за раждаемостта в България и каже: "Аз ще го реша" или поне "Ще започна да го решавам", ще е победителят.
Тази година сменихме трима министър-председатели. И тримата държат едно и също -
как да подобрим доходите на хората. Посланието, с което се обръщат към тях, е: "Ние се опитваме да ви подобрим положението - да увеличим това, да намалим друго" и т.н. Това са нещата от февруари - цените на тока, за които хората си говореха с - от Бойко Борисов до Орешарски днес (който собсъжда с тях майчинските например). Това обаче не е дневният ред на страната, а откупване на властта от електората. И понеже се дебнат един друг, защото сме в политически и икономически пат, Борисов не издържа и слезе, докато Орешарски засега издържа.
И ще издържи! Нека само припомня - Орешарски издържа една от най-дългите стачки от 3 март 1878 г. насам у нас - учителската. (По големина я превъзхожда само транспортната стачка в началото на ХХ век.) Тогава беше със Станишев и Даниел Вълчев. Сега е със Станишев и Местан. И пак ще издържи, докато Сидеров не реши да го събаря. И пак ще имат някакъв допълнителен луфт във времето, докато не решат.
Евроизборите през май имат три възможни изхода: изход А - статукво, изход Б - поражение на управляващите, изход В - голяма тяхна победа.
На евровота ще избираме 17 депутати. Ако двете партии, които в момента управляват - БСП и ДПС, наберат 8 или 9 депутати, можем да смятаме този резултат за "статукво". Ако спечелят 5-6 депутати, това значи поражение. Ако наберат 10-13 депутата, значи са получили одобрение. В първите два случая, ако не се стигне до пат, пак ще се стигне до избори. В единия просто няма да могат да удържат властта, защото ще им се гласува недоверие. А в другия случай и да изкарат един мандат, после пак идат избори.
Единственият въпрос е кога. Борисов вече е изпуснал шансовете за парламентарен вот тази година, но се надява поне да не се разминат с евровота. Ако не успее, след май от победителите ще зависи кога да са новите избори. След тях ще настанат нови отношения, нов баланс. Вероятно ще възникнат нови политически сили, съдейки по Чехия. Те ще са прагматични и няма да бъдат свързани идеологически с лявото и дясното.