/Поглед.инфо/ Не ми е за пръв път да се срамувам заради български политици. Дори не става дума за отиващи си от историята „лидери“ като Иван Костов, или „недоразумения“, за които появяването по медиите като „застъпници“ покрай референдума за Белене е шанс за изява и прилъгване на избиратели да гласуват за тях.

Срамът е другаде. Че хора без понятие от ядрена енергетика тиражират лъжи и полуистини. Че пак властва чалагата в политиката – на ниво, каквото вече и попфолка не си позволява.

Срамът е, че хора, които допринесоха за унищожаване на икономиката ни и са с основен принос за обедняването на народа, отново ни сочат пътя към разрухата. Срамно е, че вече почти четвърт век ние само рушим, а не градим. Че пак се отказваме от позициите си на технически развита страна и бодро крачим по пътя на мизерията.

Когато чуя, че не ни е нужна енергия, а да мислим за икономии, аз настръхвам. Това говорят хора, с претенции да са лидери. И водят народ, който тъне в нищета, в пъти по-беден от най-бедните в Европа и не виждащ светъл лъч, дори и като член на ЕС. Народ, който се топи и се сбогува с децата си, с умовете си. Остават нихилисти, примирени, нечестно забогатели, наивници. Дано да не съм прав! Причислявам се към наивните, които блъскат стени и ближат рани. Но ако блъскащите стени са повече, може и да падне някоя стена, после втора…

За кого работят политици, уж представители на народа? Кой печели от това, че България се превръща в слабо развита страна, без индустрия и наука? Кой има сметка да внасяме енергия, да сме привлекателни за инвестиции само с ниските си заплати?

Турция, арабските страни, са на път да ни изпреварят и в ядрената енергетика. Отказахме тръбопроводите, които опасаха съседите ни. Турция си осигури първа АЕЦ с външни инвестиции и договаря нови реактори. Ние, обаче, говорим за обратното. Дали американските интереси не са в подкрепа на турската индустрия и икономика?

И за европейските страни сме интересни само като пазар. Но и като потребители вземаме най-лошокачественото, това, което вече отказват „големите“: химия в храната ни – „подобрители“ и „пълнители“. Вместо наши сортове, ползваме чужди хибриди, създадени за климат, различен от българския благодат. Внасяме и зеленчуци, защото никой не подкрепя нашите продукти. Защо игнорираме учените си, патентите си? Защо консумираме продукти, различни от тези в Европа – „адаптирани“ за нас – с занижено качество и цена? Това вече е доказана практика.

Накрая, защо да не внасяме и ток? Дано да измислят лошокачествен и по-евтин ток за нас. То и родния ни(засега) ток вече се изравни по цена с европейския.

Защо вярваме, че поколения ще плащат Белене с цената на тока, пресметната произволно? Не сме ли в условия на свободен пазар? Ако може да купим от съседите „по-евтино“, защо да сме вързани с „Белене“? Цената пада при наличие на конкуренция. Или пак да се дават гаранции за изкупуване на ток – както се получи с ТЕЦ-ове, дадени на американците, или както е с ВЕИ, които станаха причина за повишаване цената на тока.

Защо Турция може да си позволи своя АЕЦ 100% с руска инвестиция, а ние не? Но пък българската част на газопровода „Южен поток“ да е с руски пари. АЕЦ „Белене“ ще я вземат ли под мишница да си я отнесат и да ни оставят без ток? Докато газта по чужда тръба може и да секне, ако политически причини го изискват…

По света властват икономическите лостове. А тук „всичко е политика“, теза, удобна за политиците, удобна за лобиране и корупционни схеми. В България и най-перспективният проект не „минава“, ако не носи дивиденти и облаги за този политик на власт, от когото зависи реализирането му. Затова е по-удобно да се държат избирателите в заблуда.

Другото най-срамно нещо, свързано с референдума, е призива за негласуване. Пък дори и да е отправен от „европейски“ човек, за какъвто е провъзгласена Меглена Кунева. За кого ще работи този наш бивш еврокомисар ако я изберат и стане фактор в парламента ни? За България ли, или за бъдещето си на евро-чиновник, позиция, която очевидно й се услади, предавайки всичко, което можеше да се продаде при преговорите за членство в ЕС?

Срам ме е и за президента Плевнелиев, заявяващ, че ще гласува против „Белене“, за да се развива АЕЦ „Козлодуй“. А, въпросът е за „нова ядрена мощност“, каквато би трябвало да се счита и 7-ми блок в Козлодуй. Срамно е и самото противопоставяне на Белене срещу Козлодуй. Имаме нужда и от двете централи. Но ме е срам и затова, че дадохме на американската „Уестингхауз“ да „проучва“ за 7-ми блок. Същата фирма, която се провали и не изпълни договора си от 1991-1992 г. за изграждане на хранилище за отпадъците на централата ни. Всеки би си взел поука, но не и българската политика, която очевидно се интересува само от комисионни и се влияе от външен натиск, без да я е еня за българските интереси.

Нека всеки българин сам реши и гласува като свободен човек: Да слуша ли псевдополитици и купени експерти или да е в подкрепа за бъдещето на страната ни, с ново начало за икономиката ни, индустрията, технологиите. Прогрес, невъзможен без енергия. Нужно е производство, а не икономия, иначе похвална цел, когато си богат и задоволен. Мизерията си я имаме в излишък. Не е ли по-добре да имаме излишък от енергия?

Да се вслушаме в думите на новия председател на БАН, акад. Стефан Воденичаров:

„Да погледнем на развитието на ядрената енергетика като на възможност за навлизане в един нов технически век, на техническо ниво и с техническата култура, които да върнат нашите фирми на онова равнище, на което са били доскоро.”

Визитка: Тодор Мадолев, освен че е професионален актьор и режисьор, е PR експерт в областта на ядрената енергетика. От 1992 г. е свързан с Франция и работи за (днес наричаната) група АРЕВА – световен лидер в областта на енергийната индустрия. Той е преминал обучение при водещи ядрени специалисти и журналисти във Франция и Англия, общува с учени от ЕС, Русия и други краища на света. Автор е на филми и популярно поднесени статии за ядрената енергия и нейното присъствие в природата и в индустрията.