/Поглед.инфо/ Един от тримата нови лауреати на Нобеловата нагарада в областта на икономическите науки за 2013 г., проф Роберт Шилър често подчертава, че е винаги „...учуден, как хората са много по-често готови да приемат решения, основаващи се на малко или даже върху никакви данни, отколкото да изпозлват данните, като едно предизвикателство, за да си определят мнението...”.

И аз се учудвам на същото.

Ето например, правителството на няколко пъти в свои програмни документи и в публични декларации (виж например представянето в петък, 18 октомври т.г. на Нов Модел за Минималната Заплата от страна на министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов ни информира, че:

„Минималната работна заплата да се актуализира всяка година на базата на размера на средното трудово възнаграждение, линията на бедността и инфлацията. Предвижда се минималната заплата не само да се обвърже с инфлацията, но и да поддържа ниво над определената линия на бедност след облагането с данъци и осигуровки. При извънредни икономически обстоятелства минималната заплата ще може да се променя още, ако инфлацията надхвърли 10 процента след актуализирането”.

Същите обещания правителството прави и за размера на пенсиите.

Звучи чудесно, без съмнение, нали? Е, кое тогава ме смущава?

Липсата на каквато и да е логична връзка, отчитаща реалната икономическа и социална ситуация, в която се намира България, Европа и светът, както от последните 6 години насам, така и спрямо основните трендове, които се очертават поне за още минимум 4-5 години.

Ако правителството си беше направило трудът да отвори уеб-страницата на Националния Статистически Институт, а и всеки един гражданин, който се интересува от реалната стойност на правителствените намерения, щеше да види там следните официални данни (в раздела Инфлация и Индекси на Потребителските Цени

за септември 2013 година):

„Инфлацията от началото на годината (септември 2013 г. спрямо декември 2012 г.) е минус 2.1%, а годишната инфлация за септември 2013 г. спрямо септември 2012 г. е минус 1.6%”. Това се потвърждава и от приложеният от страна на НСИ Калкулатор на инфлацията.

Е, и какво, бихте ме попитали. Тези данни, независимо дали са най-верните или не, са официални данни и те всъщност представляват една добра новина за всички български потребители. Да, така е, но донякъде само (и то не защото сметките за ток и някои други тепърва могат и да скочат).

По-големият въпрос, на който бих искал да обърна внимание, е, че ако ние имаме в продължение на вече цяла изминала година официално измерена МИНУСОВА ИНФЛАЦИЯ (т.е. дефлация), то според логиката на предложения отстрана на Правителството „Нов Моделза Минималната Заплата”, то тогава минималната заплата всъщност няма как да се повиши. Нещо повече, съобразявайки се с модела на социалното министерство – тя би следвало да се намали, отчитайки промените в динамиката и в равнището на инфлацията.

Отново, някой би казал, ама това е за изминал период!?

Преди да видим, какво се очертава, нека да не е за следващите 4-5 години, нека да е само за 1 година напред, бих искал много кратко да се спра върху разбирането за инфлация и дефлация.

Нашата национална статистика, а и Евростат, отчитат равнището и динамиката на т.наречения показател „инфлация”, чрез промяната на индексът на цените на потребителските стоки (взети и измерени средно чрез така наречената „кошница от продукти и услуги”). Без съмнение, потребителското търсене и разходи са един от основните мотори на инфлацията. Но, нека да помислим малко. Потребителите не биха могли да купуват каквото и да е, ако те нямат парите,с които да го правят.

С други думи, динамиката на потребителските цени е само СИМПТОМ на инфлация, но не и самата инфлация. Инфлацията е главно израз на експанзията; на чистото нарастване на паричното предлагане и на кредита и тя далеч по-често се проявява чрез надуването на балони на цените на активите, отколкото чрез повишаване на цените на потребителските стоки. Дефлацията е противоположността на това; тя отразява динамиката и равнището на намаляването на паричното предлагане и на кредита.

Ако идеята за спадане на цените на продукти и услуги на пръв поглед изглежда атрактивна, дефлацията всъщност е много по-сериозен проблем както за отделните домакинства и фирми, така и за цялата икономика. Дефлацията означава на практика обезкуражено, страхливо потребление и инвестиции, тъй като потребителите (индивидуални домакинства или фирми) очакват цените да се смъкнат още повече. Те нарочно забавят отдавна планирани покупки, предпочитайки да спестят това, което могат и да изчакат по-добри времена. Намаленото потребление, от своя страна, очевидно води до намаляване на продажбите на фирмите; до намаляване на пчечалбите им, и това пък резултира в нарастване на безработицата.

Каква е реалната ситуация днес и за следващия период от минимум една година? Какво да очакваме инфлация или дефлация?

  • В цитираните от мене данни на НСИ за Инфлацията и Индексите на Потребителските Цени, считам, че редица важни елемент, за които ще стане дума малко по-надолу не са включени изобщо при измерването на инфлацията (респ. дефлацията). В този смисъл негативната инфлация за изминалата година според мене е още по-висока.
  • Опитвайки се да „измерим” (не мога да кажа „прогнозирам”, защото нещата за следващата година са вече почти ясни за сериозните икономисти) дали да очакваме инфлация или дефлация за периода от сега до края минимум на следващата година, аз ще изброя следните показатели, които дават отговор на този въпрос:

-Общият размер на работната заплата като процент от БВП. В момента този процент е рекордно нисък, което е очевидно дефлационна характеристика. Нещо повече, в търсенето на „решения” за намаляване на безработицата, броят на изключително ниско заплащаните работници нараства.

- Размерът на безработицата продължава да е рекордно висок, независимо отвсички прокламирани нови програми за заетост. Редукцията на близо 10% персонал от сферата на дъравната администрация още повече ще увеличи безработицата.

- Националната ни статистика не отчита в калкулирането на своя Индекс за динамиката на потребителските цени разрушаващо действащият върху благосъстоянието на граждани и фирми – продължаващ колапс на цените на недвижимите собствености и жилищата.

- Продължава спадането на темпът на растеж на строителството. Според данните на НСИ, за август 2013 г. е налице измерен99.0% сезонно изгладен индекс на строителната продукция. Сезонно изгладеният индекс на строителната продукция през август 2013 г. спрямо предходния месец е 99.0% и намалението е с 1.0%.

- Цените на производител в промишлеността ни също регистрират спад от над 3.2% (пак по данните на НСИ) за периода август 2012 г. – август 2013 г.

- „Лошите дългове” към банките не се решават, а само се отлагат и преструктурират.

- Получаването на кредит става все по-сложно и опасно.

- Задлъжнялостта на публичен сектор, фирми и домакинства също така не намалява.

-Продължава и даже вече е още по-ясно изразен спадът в индивидуалното крайно потребление, което е задължителен елемент във формиранто на БВП и респектвно важен двигател на жизнеспособността на икономиката. За второто тримесечие на 2013 г. – то спада с 1.3%.

- Като цяло, чистото благосъстояние на над 95% от българските домакинства намаля с над 21-24% за последните 5-6 години и този процес продължава.

- Продължава и се засилва социалното разслоение в българското общество, като процесът на обедняване вече води до много опасни симптоми на дехуманизация при редица клетки на обществото.

- Покупателната способност на гражданите намалява.

- Покупателната способност на златото и на ценните метали нараства.

Всички тези показатели взети заедно – ясно сочат, че у нас е налице опасен процес на дефлация, на продължаващ процес на намаляване на цените на активите; на силно редуциране на тяхната „колатерна стойсност”, респективно на възможността им да генерират нови активи и инвестиции, нови работни места. С други думи, България се намира в една опасна комбинация от продължаващо спадане на инвестиции, на цени на активи, висока задлъжнялост на икономическите „играчи”, анемично потребление, отслабваща покупателна способност. Всичко това резултира като цяло в комплексното отслабване на икономиката ни.

Очевидно е, че дефлацията се превръща в основна опасност не само за следващата, но и за няколко още години напред.

Ако, всичко това е така, то питам аз правителството, питам и социалните „партньори”, какво всъщност НОВО има в това, че „Минималната работна заплата и пенсиите ще се актуализират всяка година на базата на размера на инфлацията”?

Ясно е, че инфлацията ще е негативна.

То, тогава, какво това означава за размера на минималната работна заплата или за пенсиите?

И откъде правителството ще вземе пари, за да увеличи техните размери?

 

Проф. Димитър М. Иванов

Д-р на икономическите науки

Лондон, 20 октомври 2013 г.