/Поглед.инфо/ През последните две седмици беше постигнато временно споразумение за задържането на Гърция в еврозоната. Договорена бе и пътна карта за прекратяване на сраженията в Източна Украйна. А в Женева преговарящите по иранския въпрос напреднаха по постигането на потенциална сделка за ядрената програма на Техеран.

И въпреки това би било твърде рано, даже неразумно да смятаме, че разделителните линии между тези проблеми са ясно очертани. Разбирането, че тези кризи са неразривно свързани, е първата стъпка към прогнозирането къде и кога ще избухне следващия сблъсък.

Германия и кризата в еврозоната

Германия отново стана жертва на своята собствена мощ. Като най-големият кредитор в Европа, страната има значително политическо въздействие върху длъжниците като Гърция, чието цяло съществуване зависи от това дали канцлерът Ангела Меркел има желание да подпише нов чек за помощ. Не трябва и да забравяме, че Германия изнася повече от половината от своя брутен вътрешен продукт (БВП) и по-голяма част от този експорт се консумира в рамките на Европа. По този начин институциите, на които Берлин разчита, за да запази своя експортен пазар, са същите, с които страната трябва да се пребори, за да запази националното си състояние.

Мнозина определиха последната сделка в Брюксел като победа за Берлин над Атина, след като финансовите министри, включително на Португалия, Испания и Франция, застанаха зад Берлин в отказа си да позволят на Гърция да заобиколи своите задължения. Меркел не е готова да заложи парите на германски данъкоплатци срещу крехките обещания на Атина за намаляване на разходите и прилагане на структурни реформи.

В рамките на 4 месеца Гърция и Германия отново ще са на дръвника, като на Атина най-вероятно отново няма да даде гаранциите, от които Берлин се нуждае, за да убеди собствените си евроскептици, че има институционалната тежест да наложи германската пестеливости върху останалата част на Европа. Колкото повече време си купува Берлин, толкова по-малко гъвкави стават позициите на Гърция и толкова по-сериозно ще трябва търговците, бизнесмените и политиците да приемат заплахата от т. нар. Grexit - гръцкото напускане на еврозоната ще е първото от поредица събития, които биха могли да доведат до разпада на зоната.

Ролята на украинската криза

За да се съсредоточи Германия върху ескалиращата криза в еврозоната, Меркел се нуждае от спокойствие на източния фронт. Не е чудно, че тя се отдаде на многобройни безсънни нощи и на непрекъснати пътувания, за да се постигне още едно споразумение в Минск. След няколко дни на боричкания германците (отново чрез своя статус на кредитори, този път на Украйна) принудиха украинският президент Петро Порошенко да приеме реалността на бойното поле и да склони на мирно споразумение. Но дори Германия и Русия да са способни да върнат относителния мир в Източна Украйна, това трудно би довело до деескалация между САЩ и Русия.

Връзката между Украйна и Иран

Въпреки разпространеното мнение на Запад руският президент Владимир Путин не е обхванат от налудничави териториални амбиции. Той гледа географската карта пред себе си като предшествениците векове преди него - той се бори да защити страната си от съседни държави, попадащи под крилото на далеч по страшна военна сила от Запад. Както САЩ напомняха на Москва многократно през последните дни, Белият дом си запазва правото да изпрати тежки въоръжения и смъртоносно оръжие в Украйна. Но заедно с оръжие ще дойдат инструкторите, а с тях и военни части.

Путин вече вижда усилията на САЩ, които задействаха съюзниците си по периферията на Русия. САЩ дори излизат извън границите на НАТО, за да засилят позициите си по руската периферия. Дори краткосрочното примирие да се наложи в Източна Украйна, нищо не изключва варианта САЩ да проникнат по-дълбоко в района.

Това предположение ще мотивира руските действия следващите месеци - Путин разглежда военни варианти, които включват създаването на сухопътен коридор към Крим, амбициозен поход още по на запад с излаз към река Днепър и провокации спрямо балтийските държави, за да се изпробва състоятелността на НАТО.

САЩ не могат да изключат нито една от тези възможности, така че трябва да се подготвят по съответния начин. Но акцентът върху евроазиатския театър предполага първо САЩ да се решат някои проблеми в Близкия изток, като се започне с Иран. Така стигаме до Женева, където държавният секретар на САЩ Джон Кери и иранският външен министър Джавад Зариф се срещнаха отново на 22 февруари, за да преговарят по останалите точки от ядрена сделка. Известно е, че 31 март е срокът, до който американският президент Барак Обама трябва да покаже, че е постигнат достатъчен напредък в преговорите с Иран, за да убеди Конгреса да се откаже от допълнителни санкции срещу Иран.

Ако САЩ разиграват сценарии, според които американски военни сили се конфронтират с Русия на европейския терен, те ще трябва бързо да прегрупират бойни части, които през последните години бяха изпратени да гасят пожари в района на Персийския залив.

За да се облекчи товара си в Близкия изток, САЩ поглеждат към регионалните сили, нищо че те имат конкуриращи си интереси. Така че една американско-иранска договореност ще отиде отвъд въпросите колко уран ще има право Иран да обогатява, какви запаси да съхранява и кои санкции срещу него ще отпаднат, ако ограничи ядрената си програма. Тази договореност ще очертае регионалните контурите на ирански сфера на влияние и да предостави възможности за Вашингтон и Техеран да си сътрудничат в области, където интересите им се покриват. Вече можем да видим това в Ирак и Сирия, където една реална заплаха принуди САЩ и Иран да координират усилията за ограничаване на джихадистки амбиции. САЩ разбираемо ще бъдат предпазливи в публичните си изявление, за да притъпят опасенията на Израел. Но американски официални лица са дали в разговорите си напоследък с ливански събеседници положителни мнения за ролята на "Хизбола" в борбата срещу тероризма. (За еврейската държава "Хизбола" е заклет враг - ред). Това може и да изглежда като малък детайл на повърхността, но Иран вижда в сближаването със САЩ възможност да търси признание за "Хизбола" като легитимен политически субект.

Сближаването между САЩ и Иран може и да не стане до края на март или до края година. Усилията обаче ще продължат и следващата година. Каквито и пречки да възникват, САЩ няма да се откажат от курса за нормализиране на отношенията с Иран.

Но дори и ядреното споразумение да създаде основа за американско-иранско разбирателство, Вашингтон ще продължи да разчита на такива регионални сили като Турция и Саудитска Арабия, за да сдържат иранската сфера на влияните. Така Вашингтон ще подтиква естествените регионалните съперничества, за да формира регионалния баланс на силите за един дълъг период от време.

Кръгът се затваря

Германия се нуждае от сделка с Русия, за да е в състояние да регулира кризата в еврозоната. Русия се нуждае от сделка със САЩ, за да ограничи американските посегателства в своята сфера на влияние. САЩ пък се нуждаят от сделка с Иран, за да пренасочат вниманието си към Русия. Германия и Русия могат да намерят начини за уреждане на различията си, същото могат да сторят САЩ и Иран. Няма обаче да бъдат преодолени нито продължаване на кризата в еврозоната, нито недоверието на Русия към американските намерения в нейната периферия.

И двата аспекта дават възможност на САЩ да се върнат обратно в Евразия. Една объркана Германия ще принуди САЩ да отидат отвъд границите на НАТО, а обкръжат Русия. И Русия ще намери начин да отговори, дори икономическото й състояние да е тежко, не се съмнявайте в това.

---------

Анализът е публикуван в "Стратфор".

Вашингтон / САЩ