/Поглед.инфо/ Телефонните разговори между относително нископоставени дипломати са нещо нормално и обикновено не са новина. Но разговорът в понеделник на помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд и руския заместник-министър на външните Григорий Карасин за врящия конфликт в Украйна е изключение.

Двустранната природа на разговора и времето на провеждането му на фона на нарастващите твърдения за нарушаване на прекратяването на огъня от украинското правителство и сепаратистите го прави уникално значителен. Нещо повече, той препотвърждава, че еволюцията на украинския конфликт – дали към уреждане или към ескалация – ще бъде най-много насочвана не от Киев, а от действията и отношенията между Москва и Вшингтон.

Откакто украинската криза започна преди близо 18 месеца, два формата на преговори се открояват най-много сред многобройните разговори и срещи. Първият са разговорите в Минск между представители на украинското правителство, проруските сепаратисти и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), които разглеждат конфликта на тактическо ниво. Другият са Нормандските разговори между представители на Украйна, Русия, Германия и Франция, на които конфликтът се обсъжда на по-широко, политическо ниво. Забележимо е отсъствието и от двата вида разговори, на Съединените щати, въпреки че в Украйна и в по-широкия сблъсък Русия-Запада те са основен играч в политиката, икономиката и сигурността. Вашингтон е дипломатически активен в конфликта, но представители на САЩ и Русия са се срещали в различни времена само на специални случаи.

Въпреки това практиката изглежда се промени през уикенда, когато шефът на президентската администрация на Русия Сергей Иванов заяви в интервю, че Русия и САЩ за постигнали споразумение за въвеждане на "специален двустранен формат" на разговори между двете страни – разговори, в които ще участват Нюланд и Карасин. В пояснения за огласяването на формата Иванов каза, че разширяването на Нормандския формат с включването на САЩ просто ще бъде прекалено "рисковано", и допълни, че двете страни ще координират разговорите за Украйна двустранно "засега". По този начин телефонният разговор между Нюланд и Карасин се проведе за обсъждане прилагането на споразумението от Минск и процеса на конституционни реформи в Украйна, и е вероятно да има обсъждане и в бъдеще.

Украинският конфликт по своята същност е конфликт между два геополитически императива. Русия иска да защити вътрешността си, използвайки заобикалящите я територии за създаване на буфер. САЩ искат да предотвратят възхода на регионалните сили, които потенциално могат да се превърнат в предизвикателство за американската хегемония. Тези категорични изисквания се сблъскаха в Украйна, която има най-голямо стратегическо значение за Русия сред всичките страни от бившата съветска периферия. Ако Украйна подкрепи Запада, Русия ще стане уязвима и отвътре, и отвън. Движението Евромайдан от февруари 2014 г. преобърна руската позиция от първата към последната. Москва отговори като анексира Крим и подкрепи сепаратистките бунтове в Източна Украйна в опит да подкопае или неутрализира прозападното правителство в Киев.

Засега руският план е неуспешен. Украйна се обвързва все по-тясно със Запада като следва увеличаваща се икономическа и политическа интеграция с Европейския съюз и повишаващо се сътрудничество с НАТО в сферите на сигурността и военното сътрудничество. Украинските близки връзки с НАТО са особено обезпокояващи за Русия, която отдавна се тревожи от приближаването на военния съюз до нейните граници. Москва е предприемала многократно усилия да държи настрани влиянието на НАТО, оказвайки, например, дипломатически натиск върху Грузия през 2008 г., когато Грузия декларира своя съюз с НАТО. Нейната загриженост от НАТО беше показана още по-драматично в конфликта в Източна Украйна. И от всички натовски страни САЩ имат най-силната военна и най-настоятелна политика на предизвикване на Русия чрез бившата съветска периферия.

Отколешното подозрение на Русия за американско влияние по нейната периферия прави решението за започване на редовни двустранни преговори решителна стъпка. По някакъв начин тези две страни притежават по-голяма власт за оформянето на политическия и военен изход в Украйна, отколкото украинците и сепаратистите. Но воденето на такива разговори не означава задължително , че предстои разрешаване или дори деескалация на конфликта. Редица въпроси разделят двете страни, особено какъв вид автономия трябва да даде украинското централно правителство на бунтовните региони.

Всички важни участници в украинския конфликт подкрепят някакво ниво на децентрализация или предоставяне на по-големи права на регионалните правителства. Несъгласието е по времето на изпълнение и обхвата на процеса. Русия вижда в децентрализацията начин за поддържане на буферна зона на изток извън директния контрол на Украйна, докато Украйна вижда в него възможност за компромисно, но все още ефективно задържане на контрола върху цялата страна. Украйна иска да види сепаратистите да прилагат споразумението от Минск и да сложат оръжие, преди официално да промени конституцията си за гарантиране на повече регионална автономия на източните територии. Но сепаратистите искат първо конституционните промени и искат роля в определяне на тези промени. Само тогава, казват те, те могат напълно да приложат временно примирие.

Общо казано САЩ подкрепят позицията на Украйна, Русия – на сепаратистите. Въпреки това по време на наскорошното си посещение в Украйна и проведения разговор с Карасин Нюланд претегли украинския законодателен дебат за конституционни допълнения. Нюланд призова Украйна да даде на източните региони противоречивия и широко обсъждан "специален статут" със закон. Политиците не включиха терминът в проекта за допълнение на конституцията, но натискът на САЩ да допринесе повече по чувствителния въпрос би могъл да се разглежда като реверанс към Русия.

Но действията на Нюланд могат да бъдат също така по-нюансирани усилия за помагане на Украйна. Колкото по-съществени и безупречни са реформите на конституцията, толкова по-малко възможности ще останат за Русия и сепаратистите да критикуват промените и да оправдават своите собствени нарушения на временното примирие. Вашингтон приглася на Киев в исканията сепаратистите да се придържат към примирието, заплашвайки Русия с още санкции и – според някои детайли от изтекла информация – ограничения на достъпа на Москва до кредити, ако сепаратистите нарушат споразумението от Минск.

Руските реакции също са смесени. Кремъл изрази малко оптимизъм по процеса на реформите, но Русия все още влияе на бойното поле в Украйна докато настоява за повече политически отстъпки за сепаратистките територии. Също така Русия търси американски отстъпки за Украйна за своята помощ при уреждането на ядреното споразумение с Иран. Москва и Вашингтон се опитват да постигнат приспособяване, и в същото време запазвайки възможностите си за заплаха. Ако се стигне до още разговори между Нюланд и Карасин, еволюцията на украинския конфликт и процесът на политически реформи ще бъдат истинска проверка на ефективността на този нов двустранен диалог между Русия и САЩ. /БГНЕС

---------

Анализ на агенция "Стратфор".

Вашингтон / САЩ