/Поглед.инфо/ В потока от мнения и коментари за събитията в Украйна на фона на противопоставянето между Русия и Запад двама актьори остават незабележими – ООН и БРИКС. Да подчертаем, че в това обединение влиза самата Русия.
Кризата с Украйна може да окаже съществено въздействие на тези две структури с оглед на геополитическия характер на конфронтацията. Особено интересни са както преките, така и косвените последици за БРИКС. Съмненията относно укрепването на БРИКС като геополитическа сила съществуваха и преди, а събитията в Украйна и Крим само ги засилиха.
БРИКС е ревизионистка платформа, в рамките на която се прокарват идеи за реформа на глобалното икономическо управление. Ако се отчете съставът на групата, геополитическият й подтекст е очевиден. Затова в световната общественост възникнаха определени очаквания. Но противоречията вътре в БРИКС са толкова сериозни и болезнени, че превръщането на групата в реална политическа сила е малко вероятно. Много е показателно решението на Китай да се въздържи при гласуването на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за Украйна, на която Русия наложи вето, както и сдържаната и неангажираща реакция на другите членове на БРИКС (реакцията на Китай съответства напълно на неговата "политиката на сдържаност").
С други думи БРИКС като колективна платформа дава на "петорката" свобода да маневрира в преследването на стратегическите цели в съответствие с националните интереси – макар че това усложнява съществуването на групата. При това БРИКС като икономически полусъюз не е способен да се сплоти в случай на геополитически конфликт. Украинската криза ясно демонстрира това.
Подем РИК?
Не е изключено при затягането на финансовите санкции срещу Русия да се очертаят и пределите на банковия механизъм на БРИКС. Ако обаче БРИКС бъде разглобен на геополитически компоненти в северна Евразия, ще бъде открита твърде интересна динамика, по-специално в дипломатическите контакти в триъгълника Русия-Индия-Китай (РИК).
По закона на диалектиката при махането на Русия от Г-8 и втвърдяване на Г-7, увеличава се вероятността, че поне тактически Русия, Индия и Китай могат да разиграят картата на тристранна интеграция вътре в БРИКС. По инициатива на Москва това може да бъде отговорът срещу мобилизацията на Запада, насочена към изолиране на Русия в международен план. Индия и Китай (както Бразилия и ЮАР) няма да отидат към изолиране на Москва.
В същото време реакцията на Китай и Индия на предложението на Русия ще бъде подчинена на прагматични съображения – да използват за своя изгода напрежението в руско-американските отношения, доколкото двете държави се стремят към сближаване както с Москва, така и с Вашингтон.
Азиатските гиганти вероятно ще се опитат да побързат, докато се задълбочава кризата в Украйна. Русия има голям стимул да създаде по-тясно сътрудничество с двете страни в енергийния сектор. Това важи най-вече за оста Пекин-Москва, където нещата се запънаха в цената на транспортирания газ в Китай. Сега обаче положението може да се промени.
Това ще доведе до нарастване на взаимните инвестиции в промишления и енергийния сектори между Русия и Индия, а също между Русия и Китай. В резултата независимо от по-нататъшните отношения на Москва със САЩ и Европа, в рамките на БРИКС ще се появи северно-евроазиатска интеграционна основа. В този случай съпротивата срещу затягането на антируските санкции може да накара и Запада, и Русия да отидат на определен компромис.
Шест урока от кризата в Украйна
Украинската криза ярко демонстрира линиите на разлома по границите на формиращия многополюсен ред, а също погрешните стъпки на съперничещите си лагери, които го изграждат. Регулирането на конфликта между Москва и Запада около съдбата на Украйна може да стане ендшпил на Студената война, която на практика така и не е завършила. В момента се оформят поне шест извода от възобновилата се конфронтация между Изтока и Запада (в предишното политическо схващане).
Първо, кризата в Украйна и анексията на Крим показаха, че Студената война, която мислихме, че е приключила, всъщност се е намирала в ремисия. Триумфът на Запада начело със САЩ и обединението на Германия на фона на краха на Варшавския договор и разпада на Съветския съюз попречиха да се стигне до по-дългосрочно регулиране на голямата конфронтация. НАТО не се разформирована, а на мястото на НАТО и на Варшавския договор не възникна нова единна архитектура на мира и сигурността.
Поляризацията вътре Украйна (една част за ЕС, друга за Русия) отразяваше замразените, но не и разрешените проблеми от времето на Студената война. Това е вторият извод.
Споразумението между ЕС и Киев за асоциирано членство на Украйна и подписаният от Путин закон за присъединяването на Крим закрепван разделението на региона. Така ние стигаме до третия извод: борбата за геополитическото прегрупиране в междудържавните отношения в Евразия ще въздейства на трансформирането на световния ред.
В центъра на протичащите събития е съдбата на Руската федерация, затова президентът Владимир Путин проявява такава агресивност в своите гамбити. Налага му се да координира подкрепата за режима на Башар Асад в Сирия, защото силите на джихада заплашват да нанесат ответен удар в мюсюлманските райони на Северен Кавказ, поставяйки под въпрос стабилността на Русия.
Тук трябва да се добави изтеглянето на САЩ и НАТО от Афганистан, към което Русия се отнася нееднозначно. Ако талибаните вземат властта в Кабул с подкрепата на Пакистан, това ще засили геополитическата експанзия на ислямския фундаментализъм в Централна Азия или до руските граници.
Плюс това не бива да се изключва сближаването на САЩ и Евросъюза с Иран като последица от споразумението по иранската ядрена програма. Отношенията между Москва и Техеран ще станат нееднозначни, ако се отчете изострянето на конкуренцията на енергийния пазар, което ще е изгодно за Европа, тъй като ще й помогне да отслаби зависимостта си от руския газ и нефт. Да не говорим за задаващото се на хоризонта навлизане на Америка на пазара като голям трансатлантически износител на енергоресурси. Тези варианти Путин може да отчете при ответните стъпки на Москва, които биха затруднили преговорите за ядреното бъдеще на Иран, ако Западът засили икономическия си натиск срещу Русия.
Ако се вземат пред вид всичките тези фактори, украинската криза напълно се вписва в геополитическата матрица на руското разбиране за сегашните заплахи: отзвукът от гражданската война в Сирия, нестабилността в Афганистан след изтеглянето на войските на САЩ и НАТО, нормализацията на отношенията с Иран и по-активната му роля в геополитическата икономика на Евразия. Това дали и как Путин ще преодолее това минно поле, до голяма степен ще определи успеха или провала на проекта му за възстановяването на традиционния имперски статут на Русия в Евразия и ще го отърве от натрапващата се идея за "катастрофалния" разпад на СССР.
Оттук и четвъртият извод: статута на велика сила от гледна тока на Русия означава запазването на регионалната й хегемония в близката чужбина. То ще осигури буферите на стратегическата дълбочина, гарантиращи защитата от проникването на американското глобално превъзходство в руската "сфера на влияние" чрез разширяването на НАТО. Недалновидното изявление на американския вицепрезидент Джо Байдън за липсата на "сфери на влияние" удари десетката и само потвърди представата на Путин за лицемерието на Америка и Запада. И тъй като някои смятат целия свят за американска сфера на влияние, изявлението на Байдън носеше дъх на триумф, с който Русия не желае да се примири, тъй като според нея Студената война би трябвало да завърши иначе.
Предложенията на Москва за архитектурата на сигурността след Студената война, включваща сътрудничество между НАТО и Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ), бяха пренебрегнати, макар необходимостта да се сподели отговорността за стабилността в Евразия чрез подобна система отдавна да бе назряла. За да бъде системата надеждна, тя едва ли би трябвало да бъде изграждана на базата на натовското доминиране, особено като се отчете нежеланието на европейците да се охарчват заради военния потенциал и на НАТО.
Бремето на отговорността легна върху плещите на САЩ, въпреки че Германия може да осъзнае отговорността си и да отдели повече пари на фона на значителното съкращаване на военните разходи от страна на Вашингтон. По такъв начин кризата около Украйна е последица от западното високомерие. В продължение на десетилетия Русия се чувстваше унизена. Затова на фона на глобалното доминиране на Запада начело със САЩ Путин предпочете връщането към биполярността.
Тук възниква още един проблем: на Москва ще й се наложи да си поели властта с Пекин, доколкото Китай започва да оспорва доминирането на Русия в Евразия. Путин не иска да свири втора цигулка в отношенията с Вашингтон или Пекин, макар че тясното руско-китайско стратегическо партньорство позволи създаването на Шанхайската организация за сътрудничества (ШОС). Именно затова консолидацията на Евроазиатския съюз е жизнена важна за плана му по възстановяване статута на Русия.
Следва петият извод: глобалната тенденция по създаване на регионални интеграционни общности и геополитическата конкуренция съдействат за формирането на друга многополярна архитектура.
Подобно на Германия, която започна да играе главна роля в ЕС, опитвайки се да не допусне разпада му .и в същото време да го изведе на ново наднационално равнище, така и Путин има свой интеграционен проект. Той се стреми към стратегическа автономия между ЕС и ШОС, където доминира Китай. И тук ние стигаме до шестия извод. Русия иска да съхрани статута на регионална държава в условията на променящата се конфигурация на глобалния ред, в която се отразява регионализацията на многополярността.
Нов подем на ООН?
Въпреки конфронтацията между Русия и Запада заради Украйна, общата картина в Евразия и съседните региони на Близкия изток и Югозападна Азия говори повече за съвпадение, отколкото за разминаване на интересите между Москва, от една страна, и Вашингтон и Брюксел – от друга.
Но конфронтацията заради анексията на Крим може да бъде превъзмогната, ако генералният секретар на ООН Бан Ки Мун излезе с дългосрочна посредническа мисия с участието на Германия, за да започне диалог между Белия дом и Кремъл. Първо трябва да спадне градусът на конфликта, а после да се съдейства за прокарването на нова архитектура на сигурността в Евразия – да се организира съвместна работа на НАТО, ОДКБ, ШОС под егидата на Съвета за сигурност на ООН. По такъв начин ще се реализира идеята на Франклин Рузвелт, който смяташе, че ООН трябва да се гради върху триумвирата САЩ, Русия и Китай, който би гарантирал световния ред.
Симетричността на противопоставянето между Вашингтон/Брюксел и Москва идеално подхожда ООН да влезе в ролята на посредник за гарантирането на мира и сигурността в момент, когато САЩ и НАТО приключват мисията си в Афганистан. Заради острата необходимост да бъде спряна гражданската война в Сирия, посредническата роля на ООН ще позволи да се възроди статута й на арбитър в глобалната система за сигурност и дори да открие път към реформирането на Съвета за сигурност в хода на регулирането на взаимно обвързаните регионални проблеми в Евразия.
Една среща за евроазиатската сигурност по егидата на Секретариата на ООН, свикана заради изтеглянето на войските на САЩ и НАТО от Афганистан, ще помогне вниманието на Русия, САЩ и ЕС да бъде превключено на по-значими регионални проблеми. Към тази работа може да бъдат привлечени Китай и Индия.
Една от възможните последици е "финландизацията" на Украйна (не е изключено също на Грузия и Молдова). Това ще позволи да бъдат създадени буфери на стратегическата дълбочина около Русия и окончателно да се приключи със Студената война, с което ще се укрепи цялостната система на глобално управление. Трябва да бъде фиксиран и официалният отказ от експанзията на НАТО в близката чужбина на Русия в рамките на всеобхватен пакт за ненападение, защитаващ съседните държави в сферата на руското влияние.
Ангажиментът за мониторинга по спазването на пакта може да бъде поет от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Подобен сценарий, задействан от Секретариата на ООН и подкрепен от Общото събрание, трябва да бъде одобрен от Съвета за сигурност на ООН. На този процес не би противоречало и включването на 5-те постоянни страни-членки за реформирането на Съвета за сигурност, за да стане работата му по-прозрачна. Кулминацията на този процес може да стане връщането на Русия в Г-8, където тя по същество е мост между Г-7 и страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка).
Кой знае, възможно е от този вариант в крайна сметка да спечелят всички – това ще бъде задействан от ООН преход към постзападен многополярен ред. За Америка подобен амбициозен сценарий ще означава не само разрешаване на кризата около Украйна като ендшпил на Студената война, но и в по-широк смисъл гарантиране на мира и сигурността в Евразия сред изтеглянето на САЩ и НАТО от Афганистан. Ще се наложи сближаване между САЩ и Иран, а също мирно регулиране между Израел и Палестина.
В тази логика се вписва и умората на американското общество от ролята на "самотния рейнджър", която са поели САЩ (или на световен полицай) в момент, когато основната борба за власт се разгръща между небелия електорат на Демократическата партия и невъзприемчивия към промени, намаляващия, по все така влиятелен бял, реакционен електорат на радикалното крило в Републиканската партия.
Да наречем това политическа гражданска война за "сплотяване на нацията", породена от демилитаризирането на продължаващото глобално доминиране на Америка. Това може да действа като механизъм на противовесите в рамките на многополярността. От тази гледна точка разрешаването на конфликта в Украйна е само върха на айсберга. /БГНЕС
------------------
Франсис Корнегей е водеща изследователка на Института за глобален диалог към Университета на Южна Африка и служителка на Център Уилсън във Вашингтон. Статията е публикувана в "Россия в глобальной политике".