/Поглед.инфо/ Днешното дългоочаквано заседание на КСНС приключи.
На нашето внимание беше представен Заключителния документ от заседанието на КСНС.
Заедно с адресираните на заседанието редица важни, актуални рискове и направените предложения за тяхното минимизиране, държа да отбележа следното:
В Заключителния документ на КСНС нито дума не е казана за такива фактори и проблеми, които генерират рискове пред нашата национална сигурност, като рекордната безработица, обедняването на хората, задълбочаващата се социална диференциация, липсата на жизнена вътрешна икономика и бизнес.
Повече от очевидно е, че политическия дебат даже и на най-високо равнище е неадекватен на реалностите в страната.
Когато заетостта, доходите и съдбата на близо над 1 милион и 700 хиляди български граждани, намиращи се на границата на оживяването и мизерията, не се счита като риск за националната сигурност, то тогава очевидно нещо е дълбоко сбъркано в разбирането на нашенските политици по отношение на същността на категорията национална сигурност.
За всеки грамотен гражданин е ясно, че последствията от нарастващата двуцифрена безработица са изключително тежки за България: спадащо производство, спадащо потребление, нарастващи социални разходи, намаляващи данъчни приходи, намаляващ растеж, дехуманизация на немалка част от населението, засилване на криминалната и друга престъпност; увеличаване на тежките социални драми.
Социалното и икономическото неравенство у нас достигна до равнища, които много трудно могат да се отнасят до една европейска социална демокрация. Евростат отдавна бие тревога за всички тези показатели, за които говоря, подчертавайки, че България следва по петите изпадналите в най-дълбока икономическа, социална и дългова криза Гърция и Испания.
Дългосрочната безработица, обедняването и социалното неравенство са днес едни от най-силно дефинираните и драматично увеличаващи се в България рискове за националната ни сигурност.
Жестоката ирония е, че тези рискове не бяха даже забелязани от членовете на КСНС.
Силно се надявам, че много скоро в България ще имаме в такъв истински национален политически дебат, който да бъде достатъчно откровен и достатъчно рационален, за да се занимае комплексно с всички, а не само с някои национални рискове; дебат, който да може да намери национално консенсусни и конструктивни решения за изваждане на България от една от най-големите ни национални и ситемни кризи, в които сме попадали в нашата история.
Лондон, 20 ноември 2013 г.