Позиция на Кристиан Вигенин – депутат от Европейския парламент, изложена пред дискусионен клуб „Възраждане” на 26 януари 2012 г.
Бих искал да споделя вижданията на Европейския парламент и на левицата в Европейския парламент, на левицата в Европа за това, което се случва в икономически, финансов план, за решенията, които се предлагат. Оттам да проследим българската гледна точка, това как България стои на този фон и какви са българските позиции, ако изобщо ги има.
Хубаво е, че най-после и може би за пръв път от много време, мнозинството в Българския парламент реши, че има нужда от дискусия по въпроса за участието на България в т.нар. Пакт за фискална стабилност и тази дискусия ще се състои утре /27 януари 2012 г./. Нашата парламентарна група беше подготвила искане за такава дискусия, но се оказа, че са ни изпреварили малко и вече са предвидили такава. Това според мен е една малка победа и на левицата тук, защото ние от много време критикуваме ПП ГЕРБ, че няма дебат дори по най-важните въпроси, свързани с нашето участие в Европейския съюз, взимането на решения там, позициите, които отстояваме. Най-после едно подобие на дебат ще има. Надявам се само да не протече като някои предишни дебати, в които Бойко Борисов излиза, с мърморене и сричане изчита някакъв предварително подготвен текст и нещата се изчерпват дотам.
Какво става в Европейския съюз?
Наскоро ме бяха поканили студенти от Нов български университет да изнеса лекция на тема - „Ще се разпадне ли Европейският съюз”?
Аз им казах, че това е много провокативна тема и насочва към негативно мислене. По-скоро обратното трябва да бъде - „Ще излезе ли Европейският съюз по-силен от кризата?”. Това ми звучи по-добре. Но както и да се зададе темата, същността на дискусията е една и съща.
Да започна от факта /нищо, че може да изглежда тяснопартийно, леко теянополитическо/, че Европейският съюз се управлява от десницата. Десницата в продължение на няколко години, от началото на кризата, т.е. от 2008 г. , не е в състояние да даде адекватен отговор и решение на това какво да се прави в Европейския съюз, как Европейският съюз да излезе първо от икономическата криза, след това вече и от дълговата криза, в която една след друга попадат важни страни, а някои от тях - с мащаби, които могат да повлекат цялата еврозона и целия Европейския съюз към икономически и финансов хаос.
През цялото това време, т.е. преди финансовата криза през 2008 г., Партията на европейските социалисти се занимаваше точно с проблемите, които бяха вече много видими, а именно надуването на финансовия балон, спекулативното натрупване на финансов ресурс. Една година, преди да започне финансовата криза с първите фалити в Америка, бяхме подготвили документи, които специално третираха хеч-фондовете – големият балон, който се наду до такава степен, че може да се спука всеки момент.
Тогава даже и ние не вярвахме, че може да се стигне до тези последици и тогавашният председател на ПЕС - Расмусен, който водеше този дебат създаде работна група, която много активно се занимаваше с тези въпроси, опитваше се да ни убеди, че това е много фундаментален въпрос и Европа трябва да реагира на надигащата се вълна на фалити. Той беше сигурен ,че ако не може да убеди партньорите от САЩ , то поне Европа трябва да е готова за това, което предстоеше да се случи.
За съжаление, преди да успеем да убедим европейските институции, даже преди себе си да убедим, че има нужда от бързи и спешни решения, от регулиране на тези пазари, кризата започна и един след друг започнаха и фалитите. След което съвсем не пазарному, точно десницата стана пръв привърженик на идеята, че държавите през своите бюджети трябва да спасяват банките. И много банки бяха всъщност национализирани, изкупени от държавата, за да бъдат спасени и естествено, за да бъдат спасени и спестяванията на хората. Европейската десница не беше толкова загрижена за спестяванията на хората, а беше загрижена за банките, за банкерите и за това, че ако не бъде овладяна финансовата криза, ако започнат тези фалити на банки, това неизбежно ще окаже огромно влияние върху икономиките и бизнеса.
Не искам да противопоставям интересите на работниците, на малките спестители срещу големия бизнес и собствениците на банки, но в края на краищата беше много видима разликата в отношението. И какво се случи малко след това?
Връщам се към 2008 , защото и тук, в България, продължават спекулациите, че едва ли не левицата е докарала тази криза и че левицата е виновна за тези високи дългове на част от страните - членки на Европейския съюз.
Интересното е, че след като в продължение на година - година и половина държавите през своите бюджети първо спасяваха банките, а след това създаваха стимули за бизнеса така, че той да не пострада от рязко намалялата икономическа активност. Естествено това доведе до още по-високи бюджетни дефицити, до още по-трудно обслужване на външните дългове, до още по-голяма задлъжнялост на част от страните - членки и накрая - до тази дългова криза и до проблемите, които започнаха в Гърция и в половината от страните в ЕС .
В началото на кризата европейската десница в хор твърдеше , че е нужна по-силна регулация, че не може в едни пазари, в които се въртят ежедневно десетки милиарди долари, да няма никаква регулация, че не е необходим данък върху тези транзакции – предложение на европейската левица, по което впрочем се спекулира и до днес. Защото не става въпрос за парични преводи на гражданите, с които си плащат тока, парното, примерно, или пращат пари на семействата и на родителите си. Става въпрос именно за това спекулативно трансгранично движение на капитали, което е в основата на тези дисбаланси. Всъщност говорим за една минимална сума, от която приблизително около 200 милиарда ще бъдат, по наши изчисления, приходите в бюджета на Европейския съюз. Ако се въведе такъв европейски данък с тези 200 милиарда, които са една минимална сума на фона на парите, които се правят по този начин, ще бъде съпричастен към възстановяването на европейските икономики. Тези 200 милиарда, които биха били генерирани допълнително, могъщо да бъдат използвани за създаване на стимули за икономически растеж, създаване на работни места, инвестиции в нови технологии - нещо, от което Европа, включително и България, има крещяща нужда.
Вече трета година, така както в началото на кризата, така и сега, всички говорят като социалисти. Но след като отмина първата вълна на финансовата криза и се спасиха банките, мениджърите пак започнаха да си взимат милионните бонуси, нещата се понаместиха, интересът към повече регулация, към повече отговорност и прозрачност рязко спадна и левицата отново стана тази, която единствена продължи да говори системно, че това е нужно. Хубаво е все пак, че европейските институции - прави чест и на самия Барозу, председателя на Европейската комисия и на самата Европейската комисия като цяло, че продължава да отстоява тази идея и може би в края на краищата тя ще бъде реализирана, въпреки че Великобритания е една от страните, които категорично, по ред причини, отказва да бъде въведен данък в рамките на Европейския съюз. Те казват - ако има изобщо такъв данък, той трябва да е на световно равнище. Но нали разбирате, почти невъзможно е за такъв данък да се съгласят всички страни.
Другото, което е интересно и е пример за наглостта и алчността на финансовите спекуланти са онези американски банки, които с дадената им държавна помощ, за да бъдат спасени, спекулираха срещу американския долар. Това, първо, показва колко е важно да има регулация изобщо, и второ, показва колко безскрупулни и безпардонни са тези хора и не може да очакваш без една активна намеса на държавата чрез регулиране на тези пазари, и то не само на една държава, а на европейско равнище, тъй като тези институции далеч надхвърлят мащабите и възможностите на една отделна държава, и тук бих казал, че ако изобщо нещо може да се направи, е именно в рамките на Европейския съюз. Това е възможност и за самата България. Защото много често ще чуете и премиерът да казва колко стабилна финансово е България. Това е доста измамно, като се има предвид мащабът на нашата икономика и нашите възможности като държава. Ако някой реши, че по определени причини може да бъде срината финансовата система на България, това може да стане буквално за часове, и механизмите за това са много добре известни . Просто да се молим да не попаднем на мушката на финансовите спекуланти, така както впрочем стана с Гърция. Там, където усетят слабост, веднага се нахвърлят като лешояди, бих казал. И това в някакъв смисъл е нормално за характера на този бизнес. Неговата единствена цел е печалбата и няма никакво значение какво се случва с държавата, с хората, със спестяванията, с работните места. Минават, унищожават една страна и се прехвърлят след това на следващата.
Какъв може да бъде отговорът?
Освен решенията, които могат да се вземат за регулиране на тези пазари, както някои половинчати мерки бяха взети в една или друга страна в този период, пак казвам, половинчати, които не решиха проблема, това, което всъщност доведе до разширяване на кризата, беше неспособността на европейските лидери и особено на водещите страни, управлявани от европейската десница, да вземат навременни и адекватни мерки срещу нея.
И това доведе, първо, до срива в Гърция, след това в Ирландия, след това в Португалия. Слава Богу, Испания оцелява, защото Хосе Луис Сапатеро - тогавашният премиер- социалист, беше принуден да вземе доста радикални мерки, които естествено след това му костваха загуба на изборите за ИСП . Но поне страната беше спасена и съдбата на Гърция не беше повторена. От тази гледна точка исках да подчертая, че в една такава среда, която се задава от центъра, в една такава ситуация, която се диктува от финансовите пазари, срещу която не може да се изправи адекватната политическа воля от европейските лидери, е много трудно да се реализира истинска лява политика - такава, каквато ние декларираме , такава каквато ние си представяме.
И дори сега, с Фискален пакт, който ни се предлага, всъщност се задава една рамка в политиката на Европейския съюз, която, искаме или не, България и всяка една страна - членка ще бъде принудена да следва, защото отклоняването от нея означава тя отново да стане жертва - от една страна - на спекулантите, от друга страна на правилата, които в момента се създават.
Ето защо в Европейския парламент, който впрочем е единствената пряко избрана от европейските граждани институция, и в него заседават хора, които ясно осъзнават, че са там, за да представляват интересите на гражданите, много често дори представители на десницата - сред тях има и разумни хора, които виждат, че начинът, по който се решават проблемите, задълбочава кризата, създава нови дисбаланси, убива икономическия растеж, убива заетостта. За това те самите ще понесат своята отговорност на едни следващи избори. Затова Европейската комисия е окуражена от парламента, подеха кампанията на социалистите и все по-често започнаха да говорят за нуждата не само от финансова стабилност, от фискална стабилност, от редуциране на външните дългове на страните, от нисък бюджетен дефицит, но и от нуждата от икономически растеж, стимули за икономически растеж и, особено важно, за стимули за създаване на заетост. Защото безработицата в Европа и в България расте и това е голямата обществена тема в много държави на континента . В България, обаче не съм чул от премиера или който и да било друг от правителството да говори за това, че безработицата е проблем и че са нужни някакви мерки. Напротив, всички мерки, които някога прилагаше предишното правителство в тази област , на практика бяха прекратени.
И което е интересно, миналата година например Европейската комисия стартира програма за насърчаване на младежката заетост в Европа, която тук не намери никакъв отзвук или коментар от страна на правителството или пък на социалния министър. Тук единственото, за което се говори, е финансовата стабилност, с която сме толкова горди.
Само че финансова стабилност - „на гол тумбак, …”, грубо казано, не топли никого в България. И това, че ни плашат със ситуацията в Гърция, може да изглежда в очите на част от българските граждани приемливо, особено като се гледат някои репортажи за уж трагедията, която цари в Гърция. Да, не е лесно в Гърция, но все още там минималната заплата е 3-4 пъти по-висока от тази в България и след всичките кризи тяхната криза се отразява на гражданите като цяло по-добре, отколкото нашата стабилност вече няколко години. Което абсолютно не означава, че българските социалисти и европейските са против тази стабилност, но ние искаме да видим и нещо повече от това.
Какво направиха с Гърция, която беше опитното зайче, докато полека-лека, с времето се видят проблемите, които възникнаха след мерките, които бяха наложени на Гърция? Гърция има твърде голям външен дълг, който беше укриван доста време. Много голям дефицит, който беше скриван от предишното дясно правителство, което като видя, че не може да се справи, свика предсрочни избори. След тях на власт дойде ПАСОК, дойде Папандреу и завари бюджетен дефицит, който , да не сбъркам, трябва да проверя - вместо 4-5% се оказа около 15%. Нива, които са непосилни за която и да е държава. И като се има предвид, че това е състояние от години, изведнъж се оказва, че Гърция е в доста по-тежко положение от прогнозното .
Наложиха на Гърция много рязко и много бързо да приложи мерки за орязване на държавните разходи, за икономии, което като резултат доведе до това, че икономиката започна да се свива. Така от една страна се правят икономии, за да се намали бюджетният дефицит, да се намалява задлъжнялостта, но това в същото време води до намаляване на брутния вътрешен продукт. Като резултат от всичко това съотношението брутен вътрешен продукт - външен дълг се влошава. И така една година, две години и това е една спирала надолу, по която продължава да се движи Гърция, и докато се стигне до идеята да се опрости част от външния дълг - нещо, за което впрочем говорихме още от самото начало, че е може би единственото разумно решение, и сега продължават коментарите, че явно с тази политика Гърция няма да може да се справи и се иска ново опрощаване на дълговете . Не искам да навлизам в тази тема. Само искам да кажа, че очевидно политиката, която се налага от Европа /най-драстичният случай Гърция/, не дава резултат. Тя може да даде резултат само ако това орязване на разходи и намаляване на дефицити е съчетано с допълнителни мерки за насърчаване на икономическия растеж, на конкурентоспособността. Нещо, което не присъстваше доскоро в речите на европейските лидери.
Пактът за фискална стабилност, който от наша гледна точка и от гледна точка на Европейския парламент като цяло в голяма степен е излишен, защото той на практика е едно междуправителствено споразумение, предложено от Меркел и Саркози , в което целите, които си поставя, на практика присъстват в огромната си част във вече съществуващите договори за Европейския съюз, за изисквания и правила, които просто в предходни периоди не са били спазвани.
Впрочем, като говорим за еврозоната, нека припомним, че в нея бяха включени страни, включително и Гърция, които просто не отговаряха на критериите, които самата еврозона си беше заложила преди да бъде създадена. Допускам, че причината е в идеята повече страни да се включат в общата валута от самото начало, да се създаде усещането за по-голям мащаб, за повече стабилност. Но компромисът, който тогава беше направен с част от страните, след това не доведе до стриктни мерки, които да принудят тези страни стъпка по стъпка, малко по малко да влязат в тези критерии, на които те не отговаряха в самото начало, и в края на краищата малко по малко допринесоха ние да стигнем до сегашната ситуация.
Този Фискален пакт на практика - от моя гледна точка , е един опит да се покаже на финансовите пазари, от една страна, и на европейските граждани, от друга страна, че европейските лидери са много загрижени и са намерили механизми за контрол върху кризата.Това замества реалните действия, реалните мерки, смелите стъпки с едни - бих ги нарекъл - повърхностни договорености, които всъщност не решават основния проблем .
Неотдавна А. Меркел призна, че Фискалният пакт може да даде резултати след години, ако последователно се спазват изискванията в него, но към този момент той всъщност не решава въпроса с икономическия растеж, не решава въпроса със заетостта и въпроса с проблема на част от страните - членки, най-вече на Италия в момента, които не могат да финансират големия си външен дълг. Тоест не могат да наберат средства, с които да покрият плащанията, които имат да направят сега, тоест не могат да вземат достатъчно нови заеми, с които да си платят старите заеми . Или ако могат да ги вземат, те са с такава лихва, че постепенно става невъзможно да бъдат обслужвани.
Европейските лидери отказват да дадат възможността на Европейската централна банка да издава евро-облигации - една от идеите, за която ние говорим от година и половина усилено, а всъщност по нея имаме позиция още отпреди това. В края на краищата една валута трябва да има и нормална централна банка, която да може да я подкрепя. Възможностите на Европейската централна банка от самото начало са доста ограничени, пак по ред причини, включително политически и лидерите не биха искали това да се прави.
Аз имам едно подозрение - ще го споделя с вас - на финалът вероятно ще се стигне до посочените по-горе решения, но вероятно германският канцлер първо иска да затегне финансовата и фискална дисциплина в рамките на еврозоната и особено в засегнатите страни - членки, за да са сигурни, че ако се дадат тези права на Европейската централна банка, няма да се повтори същата ситуация. Защото ако това стане възможно, тези страни ще могат по-евтино да взимат заеми и да си финансират външния дълг и дефицитите. Но ако това не е съчетано с разумна фискална политика, това означава да трупат нови дългове и накрая да сринат и това, което е останало. Допускам, че така ще стане, но това не оправдава бавните стъпки, с които то се прави.
И като говорим за Фискален пакт, в него има две глави.
Едната - дял ІІІ, е „Фискален пакт”, който предвижда ограничения в бюджетния дефицит, ограничения за външния дълг и други неща, които са свързани с финансовата и фискалната политика, на които нашият финансов министър и нашето правителство са големи привърженици, защото в някаква степен то не изисква от тях някакви особени усилия. Ние, така или иначе, се придържаме, даже сме по-католици и от папата в това отношение, но нашето присъединяване към тези правила се разглежда от това правителство и от министър Дянков като възможност да се получи и европейска легитимация на политиката, която той провежда от 2009 г. насам тук, в България.
Вторият дял обаче - дял ІV, се нарича „Координация и конвергенция на икономическата политика”. В него се говори, включително за икономическа политика, насърчаваща растежа чрез засилване на конкурентоспособността, подобряване функционирането на икономическия паричен съюз и други действия и мерки, целящи насърчаване конкурентоспособността, повишаване на заетостта, допринасящи допълнително за устойчивост на публичните финанси, и т. н.
Тоест позициите към този момент, които знаем от нашето правителство са, че България, въпреки че не е в еврозоната и не е длъжна да изпълнява тези изисквания, е готова сама да се присъедини, да се поеме ангажимент към дял ІІІ, за който ви казвам, за бюджетния дефицит, но смята да се въздържи от присъединяване към този дял ІV, който говори за икономически растеж и заетост. Защото това щяло да лиши от възможност правителството да провежда независима икономическа политика. А какво значи това? - Ще ги принуди или ще даде възможност на нас като опозиция да казваме - добре, ето сега като сте в този пакт, кажете какво правите за заетостта, къде ви е икономическият растеж ? И ще ми бъде много интересно утре как ще обосноват своята позиция.
Между другото, ако изобщо съществува този въпрос - пак казвам - за икономическия растеж и заетостта в този пакт, то е благодарение на европейската левица, благодарение на активността на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, към която постепенно се присъединиха и други групи, и нашият постоянен натиск от много време насам върху Европейската комисия и върху председателя на Европейската комисия Барозу, който в края на миналата година (споменах в началото), започна да говори за нуждата от такива мерки.
На 30 януари ще бъде взето решение по окончателния текст на този договор. Голяма роля играе и датското председателство на Европейския съюз в момента. Всъщност не знам дали помните, миналата година датските социалдемократи спечелиха изборите в коалиция с още две партии. Но така или иначе, министър-председателят на Дания, една млада социалистка, в рамките на своето председателство сега, за тези 6 месеца, пое ангажимент все пак тези въпроси да бъдат високо в дневния ред на Европейския съюз, доколкото на нея това й е възможно.
И другият важен въпрос е изборът на председателя на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Мартин Шулц за председател на Европейския парламент. Не искам да давам негативни оценки на предишния председател, който беше от десницата, бивш полски министър-председател Йержи Бузек, но мисля, че в момента имаме председател на парламента, който е наясно какво иска да постигне, наясно е от какво имат нужда европейските граждани, наясно е, че начело на важна институция, която е реален играч и има реална тежест, и тя ще бъде използвана от председателя на Европейския парламент, а и е човек, който от самото начало пое ангажимент този парламент да се обърне към проблемите на хората и да ги отстоява в европейския дебат. Мисля, че е много важно и той получи много широка подкрепа, защото е добре познат на десницата в Европейския парламент, често е бил остър към нея, но тя го подкрепи не само защото по принцип имаше такова споразумение между двете най-големи политически сили в Европарламента, но и защото това беше чуто във всички коментари, защото знаят, че той е човек, който ще направи тази институция наистина важна и ще поставя най-острите въпроси по достатъчно аргументиран и убедителен начин.
Много от вас са го чували, чели са негови интервюта. Той е човек, който много е помагал на България, на българската левица, и това според мен е шанс. Шанс за Европейския съюз и шанс за европейската левица с оглед на идващите избори през 2014 г. за Европейски парламент, и шанс и за БСП. Защото всички знаете, че Станишев е председател на Партията на европейските социалисти, на него сега ще му е много по-лесно. Независимо как се казва, на председателя на Партията на европейските социалисти ще му е много по-лесно да прави видими позициите на европейската левица, когато начело на Европейския парламент е социалистът Мартин Шулц. И впрочем шанс е, че тези първи шест месеца начело пък на Европейския съюз, председателството, също е от социалист. Това много отдавна не беше се случвало и наистина е голям шанс за нас, дано успеем да го използваме.