/Поглед.инфо/ Може ли да се очаква, че след толкова много провали, още една международна конференция за климата, проведена в Париж следващия ноември, ще се справи с предизвикателствата на глобалното затопляне? Всъщност това би било едно твърде лошо начало.

Първо, няма консенсус по използваните механизми: За някои причината е предимно слънцето и ние не можем да променим нищо в него. За други човешката дейност е предизвикала проблема, и, в частност, емисиите на парниковите газове; и има много неща, които могат да бъдат направени. И, на последно място, за други не е имало увеличаване на глобалната температура от над 10 г., лошото е свършило и няма причини за безпокойство.

Второ, няма консенсус дали има нужда от избягване на затоплянето, ако то се случи: За някои хора климатичните промени не трябва да се използват като извинение за забавянето на икономическия растеж, защото растежът е по-необходим днес, отколкото във всяко друго време, за да се борим срещу бедността и политическия безпорядък; още повече, то ще доведе до голяма промяна, защото много големи райони в Канада и Русия, които сега са замръзнали, ще станат достъпни за култивиране и живот. Напротив, за други хора забавянето на глобалното затопляне е фундаментално, защото то е заплаха за самия живот: увеличаването на средната температура в световен мащаб с 2 градуса по Целзий би довело до особено значително увеличаване на честотата и интензивността на циклоните, наводненията и сушите, което пък ще доведе до унищожаването на от 20 до 30% от всички растителни и животински видове.

Така че какво може да се очаква от СОР 21? Според действащи дипломати и преговарящи, необходимо е решение за доброволно отказване на добива на 80% от известните ни въглища, половината от природния газ и една трета от петрола чрез авторитарни мерки за разпределяне или с данък върху въглеводородните емисии. Постигането на такава цел е абсолютна илюзия и трябва да спрем, за да измислим нещо друго. Никой дори няма да приеме да има достъп до съкровище от енергийни ресурси и въобще да не ги използва.

И, все пак, според сегашните тенденции тази конференция ще създаде в най-добрия случай морализиращ, кратък и неясен доклад, обещаващ значително намаляване на въглеводородните емисии към 2050 г., до което време, да го кажем меко, всички преговарящи отдавна ще са се пенсионирали. Е, може би най-доброто ще бъде в приложението да има малко финансиране за иновации.

За да постигне реален успех СОР 21 трябва напълно да промени своята цел и начина на преговаряне. Тя трябва да се превърне в конференция, която да постави началото на глобална позитивна икономика, т.е. една икономика, която ще служи на бъдещите поколения. Като страна, поемаща председателството на СОР, Франция трябва точно сега ясно да заяви, че нейната цел няма да бъде преговарянето за стандарти и квоти, което е напълно нереалистично. Вместо това трябва да насочи бизнеса и консуматорите по нови пътища на производство и консумация. За което трябва да бъде осигурено крупно финансиране за конкретни проекти – например колите и въздушният транспорт да преминат на електрически източници от ядрена енергетика; да се организират транспорт на дълги разстояния със слънчева енергия – например от Гърция до Германия или от Близкия изток до Индия, но преди залез слънце; стимулиране развитието на енергоспестяващи технологии и замяна на информацията за енергия /такава като за 3D принтери и икономика на сътрудничество/. С други думи и най-общо разбирането на алтруизма е най-ефективният начин за справяне с въглеводородните емисии и сътрудничество за развитието на улавящи тези емисии техники; превръщането им в карбонати; отглеждане на гори на сушата и на фитопланктон в моретата, като и с двете се абсорбира чрез фотосинтеза въглеродният диоксид. И още повече да посмеете да си представите как да отразите слънчевите лъчи, за да предотвратите приноса им към глобалното затопляне, чрез модифициране на отражателната способност на земните повърхности, като се изпращат огледала в космоса и се разпръскват частици от морска сол в морските облаци, за да бъдат направени те по-ярки.

Прекрасни проекти, стига да посмеем да се придвижим от наказателна екология към позитивна икономика.

--------

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развити. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език.

Париж / Франция