/Поглед.инфо/ Всички се отчайват пред лицето на безработицата или пък ни препоръчват рецепти, които никой никога не се осмелява да приложи, без да е убеден, че това ще е възможно, ако наистина го иска, а именно да разреши проблема по конкретен и социално справедлив начин.

Най-радикалният начин за справяне с този проблем, както вече го направиха някои страни, е да се орежат масово помощите за безработица, като бъдат ограничени до 6 месеца нивото на нетната заплата и до 2 месеца нивото на минималната заплата /МРЗ/, като се улесни уволнението чрез премахване на единния срочен трудов договор, като се премахне огласяването на статистически данни за безработицата и платената безработица и работата на непълен работен ден, а младите хора без образование да получават заплата, по-ниска от МРЗ. Тези мерки позволиха да се съкрати масово безработицата във Великобритания, Германия и САЩ, но за жалост не бяха предложени от никоя партия във Франция.

Нека не вземаме пример от тези държави в политиката за заетостта, защото никой в нашата страна не е готов да го стори. Освен това, противно на пламенните изявления на крайната десница, никой няма да изключва всички бежанци от пазара на труда, защото това веднага ще доведе до лишаване от работа на милиони бежанци особено на онези, които нямат законен статут. Що се отнася до хората, търсещи убежище, в сила са международните конвенции, които Франция прилага крайно рестриктивно.

Всъщност моделите на Германия и САЩ не са приложими във Франция. Нашата страна предпочита високо платени безработни и ниско платени работещи. Именно срещу този принцип трябва да се води борба – дали да го продължим мълчаливо, или да го премахнем? Без да въвеждаме споменатите по-горе мерки, трябва да се ограничи значително и много бързо масовата безработица без допълнителни разходи. За тази цел би трябвало да се прибегне до следните съпътстващи реформи:

1. Всеки безработен без образование, нает от дадено дружество, трябва да получава около 80% от МРЗ, като останалата част бъде плащана от бюджетите за професионално усъвършенстване.

2. Безработният не трябва да получава помощи за безработица повече от една година. Те не трябва да бъдат по-високи от три пъти размера на месечната МРЗ и то само ако търсещият работа получава професионална квалификация, финансирана от същия фонд. След изтичането на една година обезщетението се продължава с още 6 месеца само ако безработният получава професионална квалификация, плащана от същия фонд.

3. Всеки безработен трябва да получава професионална квалификация и стимул да създаде предприятие. Ако проектът му заслужава доверие, трябва да му се предложи финансиране.

4. Всяко обезщетение, платено от работодателя при уволняване, не трябва да бъде по-високо от 6-месечната месечна МРЗ и изцяло да се приспада от по-нататъшните плащания за безработица.

5. Всяко предприятие или лице, което работи "на черно", трябва да бъде глобявано.

Ако тези мерки бъдат прилагани постоянно и ефикасно при национален консенсус, безработицата бързо ще спадне, без това да струва и едно евро на данъкоплатците. Всичко това обаче няма да бъде направено, защото ще бъдат замесени много противоречащи си интереси. В същото време трябва да бъдат приложени и други необходими реформи. Но тъй като във Франция намаляването на безработицата не е приоритет, страната предпочита да живее в бавен упадък и да подтиква младежите към безработица, отчаяние, емиграция и безбройните форми на екстремизъм.

------------

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развити. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език.

Париж / Франция