/Поглед.инфо/ Човек не може да не се възхити на виртуалното колективно съзнание, което е спотаено в социалните мрежи. В момента, в който избухна скандала с това, че хората откриваха ЕГН-ата си в предизборни подписки, в които не са участвали, творческото начало избухна като атомна бомба над Хирошима. "Мълчанието на егенетата свърши", написа един. Друг направо подходи епично:

"Ако до всяко ЕГН

застанат поне още две

реформатор до реформатор велик

и имаме подписка в ЦИК".

Трети пък обяви, че май е време в България да се направи предизборна борса за ЕГН-ата, защото така пазарът щял да си каже тежката дума и да определи най-накрая подходяща цена за всяко елитно ЕГН, което е шетало по телевизионите студия. Четвърти с тъга съжали, че никой не е изпиратствал ЕГН-то на Лили Иванова, защото чрез него най-накрая щяхме да разрешим една от великите мистерии на българския преход - била ли е тя съученичка с Филип Тотю или е била в малко по-долния клас.

Вън от шегата обаче, драмата около подписките в ЦИК наистина си струва да бъде изследвана внимателно, защото тя разбива поне няколко мита за българския политически живот. Коментарите, които са в посока за това дали личните данни на хората у нас са добре защитени, също имат смисъл, но в този текст ще оставим този проблем настрани. За него се знае отдавна, само преди седем години медиите гърмяха, че във Варна на пазара се продава диск с личните данни на 350 хиляди души от Морската столица. Което като минимум показва, че една от шегите по-горе е почти истинска - очевидно има пазар за такива неща, но той е изцяло в сивата икономика и не желае да бъде изсветлен качествено.

Само за 2 дни над 250 жалби бяха подадени в ЦИК и то все от хора, които с изумление са намерили личните си данни в подписките на партии, за част от които едва ли са подозирали, че съществуват. Убеден съм, че олигархът Николай Банев едва ли е имал идея, че съществува организация Съюз на комунистите, която си е присвоила подписа му. Както и Ани Салич почти сигурно не е подозирала, че в страната съществува политическа формация с помпозното име Българската национално-патриотична партия, в подписката на която тв-водещата успя да намери името и ЕГН-то си. Сред партиите пирати на гласове се оказаха още Реформаторският блок, "Глас народен", ГЕРБ, както и много други. Единствено БСП и ДПС не бяха обвинени, че са играли като дилъри на сенчестия пазар за лични данни.

Тази информация ни води до извод номер 1. Парадоксално е, но точно партиите, които ден и нощ се упражняват срещу статуквото, всъщност се оказаха замесени в аферата с ЕГН-тата. Тези, които искат да твърдят, че са алтернатива, показаха качества на изпечени крадци и сенчести дилъри. Това говори за системен проблем в политическия език. Очевидно живеем във всеобща криза на идеологически ценности и политически морал. След като най-кресливите говорители на "новото" се оказаха омазани до ушите в кал и нечистотия, очевидно нещо страшно е станало с цялото политическо пространство. Ние сме свикнали априори да заклеймяваме големите и утвърдени партии като продукти на сатаната, но сега се разбира, че малките партийки също са сключили своята сделка с дявола.

Моя позната, член на БСП от 20 години, щеше да получи удар, когато намери името си в подписката на Реформаторския блок, както и на сина си, и на съпруга си. Само за 5 минути тя успя да изрече такива думи за Радан Кънев, Меглена Кунева и сие, че ако се осъществят дори и една трета от тях, мисля, че Слънчевата система ще се види тясна на "автентично" десните. Мошеничеството на Реформаторския блок трябва да бъде разнищено в дълбочина. Обикновено от тях слушаме мелодраматични хълцания, че те са единствената алтернатива на олигархията и партиите, които сега се били окопали във властта. Да, но най-големите от тези партийни формации не са си позволили да слагат купени ЕГН-та в своите подписки, а реформаторите са тръгнали по този път. На тях им се събират много прегрешения спрямо морала. Окрадоха Спилбърг за своя мотивационен клип за гласуване, сега са посегнали и на подписите на нищо неподозиращи хора. РБ се опитват да предложат себе си на политическия пазар като нещо ново и неопетнено, но действията им издават яка закалка на дама от крайпътно шосе. Чрез измами ли смятат "умните и красивите" да се борят с олигархията? Или смятат калташките номера за легитимна част от битката?

Разговорът по темата за политическия морал веднага се разводни със странични подозрения, защото точно тази тема е важната. Реформаторчетата и кръжащите около тях политически атоми веднага се опитаха да вдигнат шум за това дали работодателите не се в състояние да проверят работниците си за политически пристрастия и почнаха да вдигат обичайния банален шум за технологията на процесите. Това обаче е опит за димна завеса. Най-голямата драма в аферата с ЕГН-ата е разкриването на факта, че алтернативите са по-гнусни от статуквото. И че вероятно алтернативи съвсем няма, защото са проядени от нечисти помисли и сенчести схеми.

Започна да се говори за това дали изобщо подписки са необходими, не трябва ли да се променят правилата, има ли смисъл от повечето документация, но страничните детайли не променят основното. Извънпарламентарната опозиция масово се издъни на теста за почтенност, а и част от парламентарната - говорим за ГЕРБ. А след като цяла година слушахме как битката била за морал, честност и ново отношение, е отвратително да видиш как сектата на Реформаторския блок е готова да прости мошеничеството в името на елементарния реваншизъм. Ето защо десният електорат е мутация на морала. За тях моралът е просто начин да кряскат докато не си изплюят сливиците, но просто не са в състояние да го разпознаят. Ако имахме наистина морална десница в дните около Разпети петък, Радан Кънев щеше да опознае мъките на спасителя заради това, че е кривнал в сенчестите коловози на обществото.

Ами ГЕРБ? Бойко Борисов и компания са много добри в даването на палави интервюта пред парламентарните репортерки, но ми е чудно как ще обяснят присъствието на фалшиви подписи в техните документи? Пак ли Сергей Станишев им ги е пробутал? Или дългите лапи на бившата тройна коалиция? Оказа се, че понякога в един проблем се крие голяма доза просветляваща истина за политическата ситуация у нас. Кресливите моралисти бяха изобличени и заради това изведнъж те започнаха да говорят за някакъв общ проблем. Не, проблемът не е общ. Проблемът е конкретен. Партиите, които са се възползвали от ЕГН-та на неподозиращи хора, трябва да отговарят пред обществото. Вярно е, от прокуратурата казаха, че щяло да е трудно да се установи истинският извършител на престъплението. Което не е причина да не се търсят морални отговорности. От най-кресливите. И от най-запенените.

Този скандал обаче веднага повдига и друг остър въпрос. Като например - възможно ли е за 10 дни да бъдат събрани 500 хиляди подписа? Защото точно това обявиха от Инициативния комитет, който направи подписка за идеята на президента за промяна на изборните правила. Само един пример - на БСП й бяха необходими близо 2 месеца при изключително засилена кампания за събирането на такава подписка за АЕЦ "Белене". Дружинката на президента обаче дори не си направи труда да разиграе театъра както трябва. Всички хора видяха, че те нямаха пунктове, нито пък положиха някакви усилия за убеждаване и преследване на хора да се подпишат. Вместо това, от Пловдив общинските съветници изреваха, че получават сигнали как кметът Иван Тотев принуждава директорки на детски градини и детски учителки да се подписвата, а изразиха и съмнение, че вероятно недоволен от бавните темпове на "ентусиазма", просто най-вероятно е бръкнал в базата с лични данни на общината. Скандалът с партийните подписки ни дава добро основание да обърнем поглед към "Дондуков"2, където сами знаем, че управлява една ирландска пастирка от предишен живот. Ако се окаже, че в президентската подписка има откраднати гласове, дали Росен Плевнелиев най-накрая ще поеме отговорност за нещо в своя живот?

Драмата с ЕГН-ата разкри, че българският политически живот все още наподобява битпазар от средата на 90-те години. Външното лустро и зализаната либерална патетика не могат да скрият старите интриги, схеми и подлости. Парадоксалното е, че най-големите партии се опитват да се отърват от тях, но малките еднодневки са усвоили всичи уроци от виновното минало без никакви проблеми. А после се чудим защо така жадуваната промяна не се случва? Как да се случи, когато статуквото изглежда като блестяща невинност в сравнение с тези, които искат да го махнат? С какво купувачите на ЕГН-ата са по-добри от търсачите на парламентарни баланси? Покрай ЕГН-ата изплува и кризата на политическия език. Всички, уличени в мръсотията, започнаха да говорят с конспиративните схеми, подлият език на клишетата и нито една партия не намери доблестта да си признае греха. Именно това усещане за постоянна морална истина, от името на която говорят повечето формации, напълно прецаква смисъла. Защото, очевидно, когато се правиш на ангел, а всъщност си велзевулът на ЕГН-атата, няма как каквото й да е различно мнение да стигне до теб.

Едва когато не останат клиенти на битака за лични данни, ще можем да почнем да говорим за някаква промяна. А сега хората псуват, партиите купуват и все едно наистина времето никога не е помръдвало от големия битак в Димитровград, където можеше да се намери всичко на подходящата цена и с подходящите думи, и винаги с дрънчаща наоколо чалга. Да не би пък цялото това време да се окаже просто един сън на човек, заспал на пазара след няколко бири, а?