/Поглед.инфо/ Местните избори през 2015 г. бяха като епична фентъзи битка, където армията на мрака от гаргойли, орки, зомбита, вампири и калинки триумфират тържествено и потопяват страната в отровносиньо.
Да, прави сте, пристрастен съм. Да, не мога да разсъждавам обективно по темата.
Да, прекрасно осъзнавам, че други може да са изживели онези избори като хищен оргазъм на стабилността.
Аз ги възприех като обърнат героичен роман - в крайна сметка лошите тържествуваха и размахваха политическа карта на България, която показваше, че ГЕРБ са пуснали пипалата си в местната власт и са овладели най-ключовите места и големите градове. Разбира се, вече вън от черната шега и пресилената образност партията на Бойко Борисов беше в пика на своята сила тогава, Цветан Цветанов още не беше натирен и прогонен, а левицата влачеше жалко, потискащо и депресирано съществуване.
В онези мрачни дни БСП имаше само 39 депутати, които впоследствие оредяха до 38. С други думи, резултатът беше логичен, макар и срамен и жесток. А перлата в короната на империята, пардон на ГЕРБ, както винаги беше София, взета тогава от Йорданка Фандъкова на първи тур. Срещу нея левицата противопостави социолога Михаил Мирчев, но това нямаше никакво значение. Вероятно БСП дори Майка Тереза да беше издигнала, Фандъкова щеше да я разгроми, унижи и обезличи. Нека да припомним само един дребен детайл, малката капка с катран, която вгорчава този меден разговор за победи, възход и триумфи.
И до днес върху победата на първи тур на герберката лежи сянка на съмнение, защото всички си спомняме заложническата драма в зала "Арена Армеец", където членовете на столичните СИК-ове бяха заключени с дни, без храна и вода, докато си предадат протоколите. Какво се случи в тъмните коридори на залата, как точно изчисляваха резултатите в София - това е ясно само на небесните сили и на Михаил Константинов. Днес, четири години след това, вече е безнадеждно късно да се ровим в мътния канал на историята - това може да донесе само неприятни аромати и странни видения.
Днес се опитваме да върнем лентата назад, за да видим, че май са прави старите китайски философи, които твърдяха, че във върховете на своята сила човек става най-уязвим. Това е трудно за усвояване практическо правило, но то е неотменимо по своята сила. И най-добре можем да видим потвърждението в политическата ситуация в София. Последният мандат на Йорданка Фандъкова, завоюван триумфално, всъщност в много отношения се оказа катастрофален за нейния имидж и изобщо за управлението на ГЕРБ в столицата.
Проблемите със сметопочистването, безкрайните и скъпи ремонти, акулските перки по "Графа", мръсният въздух, корупцията, която наднича зад всеки проблем - всичко това се стовари като чук върху черепа на столичното управление. И така се оказа, че Фандъкова - топшампионът на ГЕРБ по рейтинг, изведнъж стана любимата жертва на псувните на всички софиянци, които виждат как прясно ремонтирана улица се превръща в канал при най-лекия дъждец. Допреди това столичната кметица беше точно като тефлонов тиган - нищо не се лепеше по нея и тя беше сигурен фаворит в много проучвания.
Но гражданската енергия в София се събуди, а наскоро се появи някаква статистика, че в последните две години почти всяка седмица в столицата е имало протест по местен проблем. И понеже политиката не търпи вакуум, всички започнаха да се оглеждат за възможна алтернатива, за някого, който може да раздруса статуквото и да приложи нова политика.
Не се наложи да се оглеждат дълго, защото фигурата беше ясна на всички, които се интересуват от политика - омбудсманът Мая Манолова. Тя даде знак, че не изключва възможно участие на изборите в София още в края на миналата година, когато прехвърли своята адресна регистрация в столицата, точно ден преди да изтече последният възможен срок, след който тя просто нямаше да може да се кандидатира.
С дейността си като омбудсман Манолова натрупа и доста червени точки, защото няма протест, на който да не се е появила, няма кауза на развълнувани граждани, с която да не се е ангажирала. Енергията ѝ в това отношение изглежда практически неизчерпаема. Мнозина твърдят, че това е върховен популизъм, че Мая Манолова прави политически циркове, за да помпа рейтинг, но има и друга достатъчно многобройна група, която смята, че България за първи път има реален обществен защитник.
Всъщност, ако погледнете отстрани, хладно и логично, ще видите, че атаката срещу Фандъкова точно на тези избори беше абсолютна неизбежна. Защото цялото управление на столицата заложи на своята кметица, тя съсредоточи целия образ и имидж на ГЕРБ върху себе си, но това се оказа нож с две остриета.
От една страна, управляващата партия има ясен образ в най-големия град в страната, от друга обаче, можете ли да ми кажете името на поне един общински съветник от партията, без да гледате в Гугъл? Или някое друго популярно лице на столичната организация на ГЕРБ?
Съсредоточаването на целия имидж във Фандъкова, освен сила, обаче я прави основната мишена на всички политически атаки. И подозирам, че видната герберка усеща това. Ненапразно досега тя все още не е потвърдила участие в местните избори и се оказва странно уклончива по тази тема.
Фандъкова би трябвало да съзнава, че лесно може да се превърне в символичната жертва на всички ядосани, които отдавна търсят начин да накажат ГЕРБ. А да станеш знаков жертвен агнец, не е съдба, която някой би избрал доброволно.
Оттеглянето от вота обаче също не е вариант, защото тогава ГЕРБ ще трябва спешно да търсят нов човек, а трудно ще извадят такъв. Разиграваните варианти с популярни национални политически фигури на управляващата партия като Лиляна Павлова или Николина Ангелкова трябва да възприемаме по-скоро като забавен анекдот, отколкото като реалност, защото това ще демонстрира пълното кадрово безсилие на ГЕРБ в столицата, ако Фандъкова бъде махната от уравнението.
Това по странен начин дава сили на фигура като Мая Манолова да пробие, защото тя функционира най-добре там, където има недоволство, където се случват протести, където има гражданско вълнение. А тези избори са най-добрата възможност статуквото на ГЕРБ да бъде разклатено. Което не означава, че задължително ще се случи. Както винаги, българската политическа ситуация е по-сложна и непредвидима, отколкото изглежда на пръв поглед, защото в българските избори има намесени мощни несъзнателни фактори и резултатът често е функция по-скоро на подсъзнанието, отколкото на логиката. ГЕРБ, независимо от слабостта си, не са за подценяване.
Мая Манолова, независимо от набиращата сила, не е предизвестен победител. Манолова твърдо позиционира себе си като кандидат на гражданите и няколко пъти заяви, че е скъсала с "партийната политика". Това звучи добре, но какво точно означава на практика? Защото много партии, особено БСП, ще искат да подкрепят нейната кандидатура. И много хора се питат дали левицата няма да се окаже котвата, която да понесе Манолова към дъното. Или пък нейната близост със Слави Трифонов и партията, която вече никой не знае как ще се казва (промениха името един път, защо да не го променят и втори?).
Политическото и партийно минало на Манолова също може да се окаже пречка, защото то ще бъде вадено отново и отново по страниците на вестниците и електронните сайтове, а в него има какво да бъде намерено. Зад нейната кандидатура започват да се групират изявени интелектуалци от целия спектър, включително и от десния. Те ще приемат ли подкрепата на БСП? Как ще реагират?
Ще може ли Манолова наистина да обедини толкова различни хора и на базата на каква програма ще го направи? Истината е, че пред претендента за върха в столицата също има много нелеки въпроси, а доста хора ще чакат и отговори. Възможно е в късната есен София да има нов кмет, а може той да си остане същият или поне да е от същата партия.
Тази ситуация е вълнуваща, защото поне няма предизвестен отговор, а това, от което се нуждаеше столицата, е реално политическо състезание, защото то може да помогне на избирателите да видят алтернативите. Точно това прави усещането за сблъсъка наесен вълнуващ. Ще имаме автентична битка за бъдещето на столицата и Фандъкова за първи път не е сигурен фаворит. В страна, потънала в безкрайно безвремие и непомръдваща стабилност, трябва да се научим да уважаваме тези малки знаци на демокрацията и да им се радваме като глътка чист въздух насред софийски пейзаж.
Ретро
