/Поглед.инфо/ Избирателите на левицата казаха ясно, че слагат край на компромисите и това дава надежда
Когато един ден някой пише история на българския преход, вероятно в учебниците по история от бъдещето ще попаднат три основни факта за смутните времена в които живеем - Лили Иванова, възходът на попфолка и упоритото повтаряне (обикновено с окултна злоба) на предсказанието, че БСП изчезва буквално след няколко седмици и повече никой никога няма да чуе следа от тези червени боклуци, които развалят съня и храносмилането на толкова много хора.
След тежката загуба на евроизборите гласовете на тъмните пророци отново се появиха, за да ни напомнят по тежък начин, че в България историческото време не помръдва, а българският политически модел по много митологичен начин е заключен в стилистика, фрази и битки, които продължават цяла вечност, че и малко отгоре. Но това е отделна тема.
Сега е важно друго - да разберем какво стана на 25 май. Това е съдбоносната дата, на която една голяма част от левите избиратели отказаха да излязат и да гласуват. Няма как повечето от тях да не са чули многократно призива, че изборите са важни за БСП, че вотът ще бъде разглеждан като вот на доверие на правителството. Целенасоченият отказ от гласуване обаче е изключително важен знак и заради това днес топзадачата на БСП е да разбере какво казаха нейните избиратели. Да повторим отново:
Не ГЕРБ победи, а БСП беше наритана от избирателите си.
Наясно съм, че резултатът от едни избори е като постмодерен роман - всеки може да прочете в него каквото си поиска, но левицата днес няма време да се отдава на свръхинтерпретации, а просто трябва да си отвори очите. Левите хора в България наказаха БСП заради безкрайните години на компромиси с идеологията.
Българският социалист е човек търпелив, кротък, разсъдлив и световен, но не може до безкрайност да превръща душата си в калкулатор, да изчислява политически баланси и никога да не доживее в обозримо бъдеще осъществяването на поне малка част от левите идеи.
Всъщност днес БСП е жертва на идеологическите анализи отстрани, че партията не била достатъчно модернизирана, че все още трябва да работи върху себе си, за да стане стерилна, обикновена, да се превърне в мъничко бижу върху либералната конструкция на неспирния преход у нас.
Всички искаха от БСП да стане социалдемократическа партия, която да преглъща спокойно картините на безобразната приватизация, на разгула на десните икономически умове и на твърденията, че няма никаква икономическа алтернатива.
БСП успя и същевременно не успя да стане такава партия.
Нейният елит за известно време наистина отиде в посока, в която скоро можеха да си стиснат ръцете с Иван Костов и братски да се прегърнат на десния бряг на политическата ръка, но електоратът, ах този така презиран червен електорат, той никога не се отказа от надеждата си, че е възможна една друга България. Именно този електорат спаси БСП от разрухата. Той търпя всякакви обиди за себе си, как ли не бе наричан, но в един решителен миг на 25 май прояви характер и показа, че вече е истинска левица. Край с компромисчетата и разните други шикалкавения.
И в това всъщност е късчето оптимизъм, което може да бъде открито в един доста депресивен евровот. Хората на левицата заявиха своето желание. Показаха го кристално ясно. Сега е време БСП да демонстрира, че го е разбрала. Ако го покаже, бъдете убедени, всички останали проблеми, ще се окажат незначителни и лесно решими.
