/Поглед.инфо/ "Булката-беглец" - имаше един такъв филм с Джулия Робъртс. Няколко пъти почвах да го гледам, но скуката на тази романтична комедия винаги е взимала връх. Единият път заспах, другият път предпочетох пак да си пусна да гледам трилогията (четвъртата част да си я гледа авторът й) "Пришелецът", третият път май просто изпуфтях досадно и изтрих филма. Дотам, докъдето съм стигнал обаче, историята се въртеше около една мацка (в ролята Джулия Робъртс), която бе избягала от всичките си сватби. Около нея се завъртя някакъв пич (в ролята Ричард Гиър) и всички медии се бяха наредили да отразяват сватбата, за да видят дали мацката пак ще повтори виртуозно коронния си номер...Така и не разбрах как сюжетът успява да завърши с хепи-енд, а и да ви кажа честно, не ми пука особено.
Нямаше да се сетя за тази американска боза, ако не беше медийната драма с някаква политическа булка-беглец (в ролята депутатът Даниел Георгиев). Доколкото схванах от задъханите публикации - нейният ухажор (в ролята лидерът на "България без цензура Николай Бареков) обявил, че парламентарната палавница е решила да акостира в неговото партийно пристанище, където ще получи утешение за всички години, изкарани в цветановистка диктатура. После обаче май съпружеското тяло (в ролята или Бойко Борисов или Цецка Цачева) било упражнило влияние върху Георгиев и го отказало от неговото романтично бягство. Тук филмът се заплита до нивото на психария от Дейвид Линч и изведнъж модернистично прескачаме няколко часа, за да стигнем до митинг на ББЦ в Бургас, където булката-беглец, въпреки клетвите си по-рано от деня, все пак се появява до Бареков. След това медийният герой дава обяснение, че бил минал просто от кумова срама, за да си стисне ръката с новия политик. По някое време в романтичната трагикомедия е имало и спомени за разтърсващи откровения. Едно от тях ме впечатли - Бареков го е разказал пред медиите, така че достоверността му трябва да е що-годе прилична: "С комедията спираме дотук. Искам да дойда още тази вечер при теб в Бургас и да застана рамо до рамо с теб в предизборната кампания на "България без цензура". Ако не знаех, че чета политическо писание, щях наистина да го объркам с продукт на комерсиалното съзнание на Сандра Браун.
Четох драмата ред по ред. Отзад-напред също така. Но в нея има толкова силна липса на логика, че човек неволно изпада в конспиративни теории. Знаете ли защо никога не мога да повярвам на Бареков? Това политическо видение не спира да се опитва да прибира депутати от ГЕРБ. Пет пари не давам за партията на Бойко Борисов, но пък именно поради тази причина нямам никакво доверие на кадровите умения на Пожарникаря или на дясната му ръка с ръкавелите Цв. Цв. С други думи - да си търсиш кадри в ГЕРБ, е все едно да си търсиш лекари от Бухенвалд. Дори и целта ти да е да разнищиш партията на Борисов отвътре, това по никакъв начин не оправдава романтичните драми с ухажванията на негови хора.
Вече е очевидно, че парламентарната група на ГЕРБ се състои от хора, които смятат идеите за нещо като "Сексът и градът" - разгул на постоянната смяна на партньори. Заради това конспиративната ми теория не се върти около някакво задкулисие или около серия от моралистични въпроси и късане на коси в стил: "ооо, защо все ги избираме такива?", а с осъзнаването на простичкия факт, че това е надникване в бъдещето, ако се осъществи политическата фантазия на ГЕРБ за страната. Парламентарната игричка на "тука има, тука няма" разкрива за пореден път, че основната опозиционна сила е партия само по название, а има много повече белези на фолк-оркестър, който е останал без певица. Диригентът на оркестъра обаче никакъв не се появи, за да сподели мнение по въпроса. Той е като призрак - в такива мигове се разтваря в безбрежната синева и от него не остава следа, по която да го проследиш. Но тази морална гъвкавост – да простиш предателство, в името на парламентарната бройка, издава много политическото състояние на ГЕРБ. Това е партия, която си е вдигнала лагер на няколко сантиметра от земите на пълната лудост.
Булката-беглец така и не даде смислено обяснение за своите парламентарни страсти и решения. Но още по-интересно бе поведението на ГЕРБ. Те един път излъгаха, че Георгиев не е подавал молба за напускане, но след това, под напора на неизбежната реалност, признаха, че това не било искане. Самата булка сълзливо сподели, че подала молбата, защото някои хора много искали да има такава "входирана" молба. С този политически език човек може да съсече плешка от младо яре, но не и да схване какво точно се случва всъщност.
Вместо да задълбаят с пръст в раната и да обяснят цялата ситуация, ГЕРБ се оттеглиха по терлици от бойното поле и оставиха след себе си цяла купчина трупове на неотговорените въпроси. Например - дали Георгиев е някаква финансово-мотивирана случайност или пък процесът на разпад в ГЕРБ започва отново. Очевидно парламентарните партизани на Борисов изпитват сериозни притеснения за намаляването на тяхната бройка, след като стигнаха до такива действия - да си приберат избягалата булка, без да й задават много въпроси. Това е обратното на морала в политиката - прилича на някакво сенчесто действие, изпълнено с драматургичен заряд на абсурда. Такава парламентарна колизия издава, че естественото състояние на българския хаос е именно стремежът отчаяно да прилича на сапунена опера.
В крайна сметка булката-беглец си оставала в ГЕРБ, но отишла да уважи "България без цензура" в Бургас. А публиката (в ролята българския народ) остава с усещането, че всяко действие, продуцирано от комедийното шоу - ББЦ – ГЕРБ, може да се окаже основен спектакъл поне още няколко месеца напред. Очевидно съм направил много драматична грешка като недогледах филма с Джулия Робъртс, сега поне щях да знам има ли щастлив изход от такава ситуация. Но пък - който и от любовната конкуренция да се уреди с беглеца - халал да им е. Да си го гледат с удоволствие, да му се радват и питки да му месят.
Но пък ето защо предпочитах да гледам „Пришелецът”. В него поне отначало е ясно кой е злодея. А тук всички се оказаха такива.
