Щастието съкращава живота на хората. То е вредно и има тъмна страна. Това са два извода от ново изследване, направено от американски и израелски учени. Изследването удря право в десятката - щастието пречи на всички да се развиват правилно в един свят пълен със социални противоречия, лакоми империи, хищна глобализация и подменени ценности. Защо им е на хората да са щастливи - те трябва да страдат, но с тайното знание, че страданието ще ги извиси и ще ги направи дълголетни!
Идеолозите на световния хаос си знаят работата. Бедните трябва да имат някакъв лъч светлина, защото иначе проявяват досадната склонност да задават въпроси, да се бунтуват, да искат социални осигуровки и нормален живот. Ето как жълтите и пикантерийните страници на огромните машини за промиване на мозъци започват да се пълнят с данни от научни изследвания. Преди около два месеца друга научна разработка доказа, че бедните водели по-здравословен начин на живот. Заради липсата на пари те не изпадали в склонността на богатите да се свръхзадоволяват с всичко и резултатът бил по-крепко здраве.
Много изящна теория. Тя разчита на митологичното съзнание на новия човек, който няма да се попита как така бедните ще бъдат по-здрави от онези, които имат моментален достъп до най-скъпите лекари, най-добрата техника, най-луксозното здравеопазване. И всъщност е подхвърлена, за да бъде като социален транквилант на немислещите. Бедността води до добро здраве, значи няма смисъл да протестираме срещу нищо.
Тези идеологически капани изглеждат смешни и фарсови, но пък честотата на тяхната поява говори за целенасочена политика. Тя постепенно формира усещането, че бедността е нещо като западнал пансион, но с много екстри - добро здраве и дълголетен живот. Вярно е, ако искаш да си столетник не трябва да си щастлив, защото иначе ще си прецакаш социалната карма, но нима при толкова други бонуси някой ще тръгне да се заяжда с това?
Няма как да не забележим, че в голямата политика днес въпросът за неравенството между хората стои прикрит като женски прелести в Средновековието. Да се говори за него се счита за вид политическо табу, защото темата за неравенството бързо отваря голямата тема за сбърканата икономическа политика, която прецаква целият свят. Капитализмът днес си е внушил, че по-голямо статукво отколкото комунизмът преди години. И, колкото повече самовнушението за вечност стои наоколо, толкова по-пародийни ще стават начините по които тази вечност ще се опитва да търси своята легитимация в очите на хората. Чрез шеги, закачки и проучвания за дълъг живот.
Всъщност за дългия живот, трябва да го признаем, учените са прави.
Ако човек прекара живота си в щастие сигурно няма да живее много дълго, ако вярваме на думите на учените цитирани в началото. Това ще е бърз, скорострелен, светъл и лъчист живот. Вероятно някои от щастливците ще умрат от инфаркт млади-млади и трябва предварително да ги ожалваме. Бедните и нещастните обаче също умират млади. Дълголетието им е само една илюзия.
Животът прекаран в мрак и мъчение винаги изглежда дълъг...
