/Поглед.инфо/ "Провалът на рубладжиите" гърми едно заглавие. Това трябва да е анализ на вота. Авторът му - проф. Евгений Дайнов мистично е убеден, че България е казала "да" на Меркел и "не" на Медведев. Как точно е разчел това в изборите е висша тайна като точния брой на пластичните операции на Шер. Освен "Атака", които го направиха толкова имитативно, че от десет километра си личеше, че не вярват в идеята, а просто изпитват нови тактики, нито една друга от по-значимите партии не е поставяла под съмнение европейското бъдеще на България. И ако обичате, заражете конспиративните теории и либералните махмурлуци. Да се обяви БСП за партия на Кремъл, защото, видите ли, десницата не си е допила с правилните питиета, е точно толкова достоверно, колкото аз да се опитам да обявя цялото ДСБ за пациенти на Четвърти километър. Всъщност сега като се замисля - по-скоро моята версия ще мине в съда, отколкото другата.

Спорът "Русия или Европа", или не, по-точно фобията "Тия искат да ни вкарат в Евразия" се появи в българския политически живот инженерно, защото част от анализаторите схванаха, че десницата е в толкова трагично състояние, че прилича на електорална амеба без ясно съзнание. Тази електорална амеба можеше да се задвижи единствено със свръхстимул, нещо като политически ритник в топките и този стимул, както винаги, бе очертан на хоризонта с помощта на дежурните графомани на десницата, които почнаха да чертаят сатанински картини за това как Путин влиза в Министерския съвет и слага снимка на Алла Пугачова на стената. Тъжно е, драматично е, много е меланхолично, но това, което се нарича традиционна десница, е така самокастрирано като идеи, че може да съществува едниствено в екцесивно състояние. Точно заради това трябва да е ясно, че на предсрочни парламентарни избори политическото явление Реформаторски блок като нищо може да изчезне, защото единствената им (нека да повторим - единствената) им кауза е фантасмагорична и бе изхабена за подсигуряване на кариерата на Светослав Малинов. Оттук-нататък Реформаторския блок ще се опита да осмуче докрай своето лакомство, но е ясно, че един път нахапано и нагризано, то трудно ще сработи отново.

Много можем и трябва да си говорим за загубата на левицата, но е добре да очертаем в какво се състои т.нар. "успех" на Реформаторския блок. Вън от прилагателните и пожеланията, че те са нормалните хора, които искали европейска държава, тези политически създания (добре, приемам, говорим основно за костовистката част от РъБъ) не могат да живеят неистеричен живот, дължащ се на сериозни идеологически липси. И заради това основната част от паразитиращите край тях анализатори са заети със задачата да им измислят чудовища, в които да вярват, за да може тази общност да не се разпада, поради силните си терзания, когато е оставена без инженеринг. 2013 година беше абсолютен провал за десните инженери, защото на изборите през май тогава те така и не успяха да измислят чудовище, което да стресира стесняващия се електорат на дясното. Сега се върнаха към любимото си чудовище - митологичният Кремъл и неговите дълги газови ръце. В дясната митология Кремъл трябва да е нещо като Мордор, а душата на българския десен се чувства най-добре в състояние на омраза. Точно заради това днес се появяват статии като цитираната по-горе. Тя трябва да се опита да докаже, че гласуването с омраза е постигнало своя ефект, а газовите пръсти са били отсечени с вота. Култово! Това не е политика, а комикс за възрастни.

Десните всъщност трябва да са благодарни на света, че нищо от мрачните им фантазии не беше вярно. Защото, ако тяхната любима халюцинация наистина беше вярна и изборите бяха някакъв драматичен залог дали на концерта на Нова година ще ни пее Филип Киркоров или Джъстин Бийбър, то тогава това, което може да се каже със сигурност, е, че близо 70 процента отказаха да дадат гласа си, за да решат този драматизъм. Което показва, че абсолютно никакъв геостратически избор не е бил правен, каквото и да говорят анализаторите от десницата. Това си бяха едни обикновени избори. Дори проведени с известна досада.
Авторите на геополитически ангажирани статии обаче вероятно преследват и друга цел. Те ще се опитат с подобен тип триумфалистки текстове да прекъснат всяка възможност за различна позиция на България по кризата в Украйна. Но Украйна вече е лакмус не само за разделение на света, а и за това дали Европа ще съумее да остане съюз с ценности и да не припознава насилието, жестокостта и тиранията като форма на демокрация. Не е ли абсурдно - Майданът доведе дотам, че олигархията се оказа основната крепителна сила на Украйна. Един едър богаташ стана президент, а тепърва ще видим какъв ще му е демократичния проект за страната, която оглави. Най-вероятно такъв напълно ще отсъства. Но за това, разбира се, няма да срещнете нито дума в текстовете на десните анализатори.
Те предпочитат да имат еротични видения с Меркел.