/Поглед.инфо/ Някои може да са го намирали за симпатично. Други за светло. Трети за вдъхновено, макар и заблудено. Хора всякакви. Но, след вчерашния ден, явлението "Ранобудни студенти" напълно се вписа в порочната гнусота на нашия обществен живот. При това го направиха така ловко, манипулативно, интригантски и жълто, че веднага стана ясно - там, където някои са виждали революционна дружинка, днес има само доносници. Носителите на новия морал се оказаха пазители на старите подлости. Цялата видеодрама около снимането на това как двама преподаватели пийват в СУ е снето в духа на жълтия компромат, със задъханата ядовитост на талибана-доносник, който не може да понесе, че някой е изразил съмнение в него и неговата мисия. Естествената тъпота винаги е фанатична до безкрай.
Честно, като чух по новините за това тяхно действие, първоначално не можах да повярвам. Не исках да повярвам, защото смятах, че подобен тип мухлясъл псевдоморализъм е останал някъде в 50-те години на миналия век, когато е властвал заклеймителният термин "морално разложение". Сега, обаче, си имаме нови студенти с манталитета на сковани партийни секретари, които не търпят чуждо мнение. И те са спретнали интрига в духа на цялата ченгесарщина, която на думи така яростно отхвърлят.
Изобщо не оправдавам двамата пийнали преподаватели. В тяхното поведение има проблем, но той не е нищо, в сравнение с доносническия манталитет на отсрещната страна. Която се опитва да скрие зад иронични фрази своето най-голямо падение. Двамата подпийнали преподаватели имат осъдително поведение, но не са извършили никакво престъпление. Никакво. Окупаторите на СУ ги обвиняват, че нарушили правилника на университета. Моля ви - тези, които сложиха вериги на аудиториите, сега се оплакват, че някой друг престъпва правилата, на които те плюха. Това ли ще ни чака занапред? Пълна демонстрация не само на двойни стандарти, но и на подлост и доносничество.
Изобщо не съм убеден, че новият морал идва по пътя на доноса, по пътя на снимането с камера, по пътя на това, с душата на отмъстителна кука да преследваш тези, които са имали върховната наглост да не те харесат.
Не съм наясно дали "Ранобудните" осъзнаха как се самоунищожиха с този компромат. Защото това е технологията на доносничеството - когато тя се появи на бял свят, никой не презира жертвата на доноса, а този, който го е сътворил. Не си спомням някой да е упълномощавал "Ранобудните" да се превръщат в Нравствена полиция. От клипа си личи и друго - провалът на голямата им мисия (да свалят кабинета) е мутирал в злобно желание да се саморазправят с най-гласовитите преподаватели, които не са ги харесвали.
Да превърнеш нравствените си послания в ритането на един обикновен професор, който няма нито медийна мощ, нито сили да отговори равностойно - ето за какъв нов морал говорим тук. България си пада по публичните унижения на безсилните. Окупаторите всъщност направиха точно това - организираха публично унижение на хора, които може да ги дразнят, но с нищо не са заслужили тази изпепеляваща мощ на медийното презрение, което бе стоварено върху тях.
Наскоро един журналист писа нещо за медиите-бухалки и призова за санитарен кордон около тях. А превръщането на една протестна група в бухалка, това поносимо ли е? Това ли е новият смисъл от телевизионното съществуване - да превърнем камерите в камшик, с който несъгласните да бъдат шибвани през лицата.
Тази нова терористична теория - за точкови удари на протестърите, отдавна се върти, но си мислехме, че е само теоритична фантазия на определени среди. Сега се оказа, че същите тези среди са си възпитали псевдоморалистични доносници, които не се спират пред нищо в своята злоба. Дори и в това да наритат жестоко, подло и гадно хората, които не са съгласни с тях.
Ситуацията е още по-зловеща, независимо какво разправят ентусиазираните одобрители на действието, в такава разграждаща среда те всъщност издигнаха видеодоноса като основен инструмент за правене на политика. Не новите идеи, не новите визии, а старите ченгесарски похвати. Очевидно някои разбират под нов морал просто нова дължина на камшика, с който да удрят.
Това е най-ироничната метафора на нашите луди дни. Тези, които се обявиха за алтернатива, се превърнаха точно в тези, които мразят. Ако предположим, че онези другите са останки от виновното и кошмарно минало, защото новите постъпиха точно по този начин. Точно с тази талибанска злоба. Защо избраха доноса от своите инструменти, за да обявят на света, че още не са умрели напълно?
Ситуацията напомня на кошмарния край на "Фермата" от Оруел, в чийто забелижителен край животните гледат през прозореца как хората и прасетата пируват. И книгата свършва с унищожителното изречение: "Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е".
"Ранобудните" просто не разбраха как с един донос се превърнаха точно в тези литературни хора, неотличими от прасетата.
Тяхната дружинка за видео-доноси вече заслужава единствено кротък присмех. След като първоначалният ми яд отмине, вече не възнамерявам да се отнасям към тях по друг начин освен с ирония.
Садистите, които ритат хора, само защото не мислят като тях, заслужават точно такава съдба.
