Тези дни попаднах на едно интервю на великата бюджетна експертка от ГЕРБ Менда Стоянова. Четох го като млад тийнейджър, който за първи път чете книга на ужасите. За мен тези размисли, страсти, заклинания и проклятия прозвучаха като вой на същество от алтернативна вселена, като поток на съзнанието на извънземен разум. Защото още в началото на това интервю, озаглавено: "Бюджет 2014 е бюджет на платената любов", те сблъсква като "Титаник" с айсберга с някаква логика от друга планета. Но, не, колкото и да се напъвам, не мога да го обясня. По-добре да дадем думата на самата Менда Стоянова:
"Ако трябва да характеризирам бюджета с две думи, бих го определила като бюджет на платената любов. Управляващите поеха много ангажименти, които облякоха в конкретни текстове между първо и второ четене с една-единствена цел - да изпълнят част от предизборните си обещания и да потушат спорадично възникващите недоволства, които биха могли да прераснат в пожари".
Прочетете отново тези две изречения. За първи път в политиката имаме толкова тежко обвинение - управляващите се опитват да си изпълнят предизборните обещания.
О, сатани! О, какви чудовища! Какви крупни гадове!
Очевидно в света на госпожа Стоянова предизборното обещание е нещо, което поемаш, за да не изпълниш никога. Не, че всички, които 3,5 години се "наслаждавахме" на утопичното управление на ГЕРБ, не сме подозирали, че е така, но сега го имаме черно на бяло, казано от най-висшата им финансова инстанция. В техния свят е политически грях и престъпление някой да изпълни предизборните си обещания.
Това показва едно особено разбиране за политиката. Значи, предизборната програма се пише за някакви гласуващи балъци, някакъв натровен от романтична литература електорат, който вярва в чудеса, месии и магични явления. Очевидно е, че в този политически свят трябва да четем предизборните програми единствено и само като някакъв опит за фантастика - ето ви красиви обещания, но ние не сме популисти, ние не искаме платена любов и заради това, изроди такива, няма да ги изпълним.
Очевидно, ние, които смятаме, че изпълнението на предизборни обещания е някаква стъпка към нормализацията на налудничавия обществен живот, сме някакви останки от безмозъчното, консервативно и глупаво минало.
Сега вече с други очи можем да прочетем предизборната платформа на ГЕРБ, наречена "България - във вярната посока". След като изпълнението на обещания е просто някакъв популизъм, очевидно тази партия не е възнамерявала да изпълни нито едно от своите обещания. Красиво е да го видиш като признание черно на бяло.
Думите на Стоянова обаче са симптом и за нещо друго. И тук ще се абстрахирам от конкретните идеи на тази власт, както и от обещанията на предишната. Според гербаджийката, ако дадеш пари на хората, е все едно, че си плащаш на проститутка. Значи - по-високите доходи са вид игра на проституция между властта и хората, така ли? Значи цялата идея за социална политика е платена любов, а понеже ние сме моралисти, които ходят на пръсти, дай просто да не правим социална политика.
Тук има нещо, което никога не съм разбирал. Много често съм слушал политиците да говорят с този високомерен, подъл и неискрен речник. Това, което искат хората, все е лошо. Сякаш има някаква невидима, неописвана, скрита институция, която диктува някакви трайни и стабилни интереси и те все са в противоречие с интересите на мнозинството от хора. Този терористичен речник е присъщ и на много от икономическите анализатори. Откакто се помня, все ми говорят за трудни, тежки, болезнени, парещи реформи, които трябва да се направят. Как пък един път не казаха, че след всички унищожени предприятия, след целия геноцид върху хората, след всички замразени доходи, след убийствено ниските заплати, след кошмарната безработици, след предприятията, които не плащат, след непосилните сметки за ток и вода, най-накрая ще дойде времето, когато този народ ще заживее нормално и качествено. Как в речника на тези хора страданието винаги е за останалите, а социалната политика им намирисва на платена любов?
Съвсем не се опитвам да кажа, че това, което прави новата власт е най-вярното. Дори е по-вероятно да се окаже точно обратното. Твърде дълго съм живял в несвършващ преход, за да стана политически оптимист изведнъж в най-налудничавата му част. Но пък няма да се откажа от идеята, че политика, която не правиш в името на по-добрия живот на обикновените хора, не само не е платена любов, а е точно обратното - това е път към връщането на смисъл в любовта.
Можем с часове да дискутираме трябва ли да се взимат заеми, колко трябва да се вдигат доходите, но всяка стъпка в тази посока е неизменно правилна и добра, защото иначе ще дойдат пак адептите, за които всичко е платена любов и с гнусливите си носове ще почнат отново да се държат като носорози, които гледат на предизборната си програма като на фантастика.
Ако социалната политика е наистина платена любов, то аз почвам да гледам с внезапно уважение към проститутките.
Простичко и ясно.
