Човек дори и да търси принудителна емиграция от медийната истерия и безумие, все пак няма да успее да избяга от образа на един от "ранобудните студенти" Манол Глишев. Тези дни тази млада звезда дефилира по всичките телевизии да се оплаква над едва ли не чудовищни репресии над него и семейството му, защото полицията го е потърсила на адреса му. "Има много евтин психо-тормоз срещу студенти, протестиращи и окупиращи", орева света Глишев пред журналистите. Безправието разтърсвало демократичната му душа, той се чувствал жертва, страдал в името на каузата си.
Всичко това щеше да мине, ако човек нямаше представа кой точно е Глишев. Бунтът срещу репресията може да е автентичен, когато идва от истински демократ, осъзнал ценностно това политическо състояние.
Лицето Глишев (ще разберете защо не го наричам гражданин или господин след малко) е отрицание на всичко, което демокрацията представлява. Неговото присъствие сред "Ранобудните" е като гнойна рана, която може да произвежда само политическа смрад.
В края на месец юли тази година, когато уличните протести вървяха към затихване, спихване и изчезване, Манол Глишев, тази жертва на полицейски произвол, написа един текст, който озаглави "Заключителна рекапитулация". В него величественият демократ и носител на нов морал проповядва: "тепърва се налага нормалните да се научат да налагат себе си над останалата, дебилна част от обществото". Значи имаме сред нас небесен гений, който така презира останалите, тоест дебилните, че търси начини постоянно да им се налага.
Как може да стане това налагане? Жертвата на репресия Глишев има отговор: "В късната есен, когато пари няма да има, разходите ще растат и наглостта на правителството, "Народното" събрание и полицията ще е още по-голяма, всички ние ще бъдем длъжни да мятаме камъни, да потрошим сградите на Парламента, да пребием няколко полицая и депутата, да приемем, че нашите глави също ще пострадат и масово да не се подчиняваме на полицейски разпореждания".
Прочетете отново - той иска да троши черепи. Дори не му пука, че ще бъдат трошени черепите на съмишлениците. Те, нормалните, са готови да минат през море от кръв, но в момента, в който полицията реши да им потърси сметка, изведнъж станаха невинни жертви, кротки агънца на демокрацията, едва ли не образи на преродения Ганди, който проповядва световен мир и разбирателство.
Жертвата на "психотормоза" Глишев като черен проповедник в тази статия иска БСП, ДПС, "Атака" да бъдат забранени и се обяснява в любов на Реформаторския блок.
Ето това е голямата перверзия в ситуацията. Този, който мечтае на глас за строшени глави, морета от кръв и разрушения, сега се жалва с тънко гласче и се оплаква, че правата са му нарушени. Какви права може да иска идеологът на строшените глави?
Каква репресия може да има срещу този, който вербализира насилието?
Какъв безпартиен ранобуден е този, който иска да забранява партии и да се налага над дебилите?
Ако това е лицето на новите правила, значи ни предлагат не различно общество, а диктатура на палките.
Глишев го потвърждава с всяко свое изявление.
