/Поглед.инфо/ Миналата седмица в поетичната софийска зима налетях на последните остатъци от протестърското движение. Понеже всички знаем, че дори в най-големия си пик този взрив на енергия беше толкова нарцистичен и фиксиран в собствената си богаташка прелест, че основният ми интерес беше не дали ще успее, а дали ще го дават по телевизията. Когато медиите престанаха да правят задъхани репортажи, бях позагубил следите на това явление. Групичката от 30 души с два тъпана, три вувузела и няколко знамена се мотаеше край централата на БСП на "Позитано" 20, но бе охранявана само от двама или трима полицаи. Протестърите повикаха меланхолично "Червени боклуци", опитаха се в хор да креснат "Оставка", но не постигнаха консенсус, защото една част от тях реши да заложи на вика "Мафия" и понеже вятърът се усили до тревожни стойности, протестът се разпадна като сбъркан желиран десерт на Ути Бъчваров. Групичката размахваше и знамената с юмрука на "Ранобудните студенти", макар че, след като се плюха, обиждаха и напускаха, вече никой не е наясно кого представлява това движение от размирната 2013 година. Гневът на протестърите бе предизвикан от новината, че депутатите увеличават своите заплати. Ако беше септември 2013 година, протест на такава тема сигурно би събрал поне хиляда души, а професор Калин Янакиев би написал гневно богословско есе на тема, че душите на социалистите-сребролюбци ще се пържат в адския казан за атеисти, докато специално обучена дружина от дяволи им чете избрани моменти от поезията на Едвин Сугарев.

Къде ли изчезнаха хората от улиците?

Какво се случи с недоволството?

Къде останаха трубадурите на протестърите с блеснали погледи, които не оставиха телевизионно студио непосетено?

Отговорът на тези въпроси би осенил всеки, който е гледал новини. Само седмица след като президентът Росен Плевнелиев обяви идеята си, че трябва да има референдум за това как да се гласува заедно с евроизборите, се пръкна инициативен комитет, който да почне да организира подписка в подкрепа на това начинание. Проявата бе обявена гръмко пред много журналисти и саморъчно написан списък с учредителите, блестящ с няколко професори, актьори, спортист, студенти и свободни електрони. Очевидно във вълнението от шумотевицата нечия професорска ръка бе изписала заглавието така: "ИницЯАтивен комитет", но кой ти гледа дребни подробности като правописа, когато на карта са заложени съдбините на отечеството и честта на съпруга на първата дама на държавата.

Създаването на този комитет е интелектуален крах на една основна теза на протеста. Нали те през цялото време ревяха, че тройната коалиция БСП, ДПС и "Атака" е съставена от несъвместими партии и това била безпринципна договорка. А къде е принципното в това костовистът Калин Янакиев, екссоциалистът Георги Близнашки и бойковистът Христо Мутафчиев да са в една организация? Твърдят, че имали обща цел - да се чуел гласът на народа и изворът на властта - хората да кажели своята дума. Значи, когато имат общо цел несъвместимите, те могат да работят заедно - защо тогава това да не важи и за една управленска коалиция.

Но това е само страничен детайл. Другото е по-важно, когато човек види компанията в Инициативния комитет, очевидно подбирана внимателно от президентските пиари и кръговете, които витаят като призраци край Плевнелиев, веднага може да разбере защо на улицата не са останали хора. Театърът на протеста вече не е необходим. Той беше нужен да изстреля в стратосферата определени хора, да им създаде граждански ореол, въпреки партийните им закваска , да им изгради политическа легитимност, а после стана вкупом непотребен.

Вече наблюдаваме някакъв лабораторен протест 2.0, създаден спешно, след като стана ясно, че уличните вълнения не само няма да съборят кабинета на Пламен Орешарски, но дори и не могат да създадат усещането за приближаващ апокалипсис у мнозинството от хората, които с досада наблюдаваха телевизионните истерии и превключваха на футболен мач всеки път, когато протестър, обучен от пиарка, се появяваше на екрана и кривеше драматично лице, че путиновата Евразия дебне зад ъгъла, а Цветан Василев стои в Борисовата градина и преджобва млади ученици за последните им жълти стотинки. Уличният протест разду балон, който се разпадна от непоносимостта на собствената си лъжа. Кабинетът на Орешарски е пълен с проблеми и грешни решения, но с това той прилича на всяко друго управление, което тази страна е имала. Нищо по-особено и драматично, а обикновената банална картина на една власт, която в повечето случаи не е наясно какво точно трябва да прави. Но пък, която е с пъти по-експертна от милиционерския кабинет на Бойко Борисов, чиято демонична карикатура на управление просто не бива да бъде забравяна.

Протест 2.0 обаче, понеже осъзна, че витае в розови облаци, които са от друг свят, официално подписа индулгенцията на Борисов. Първият лидер, с който новосъздадените "иницЯАтори" се видяха, беше именно председателят на ГЕРБ. Той ги увери, че щял да им осигури необходимата логистика за събирането на подписи, а те го похвалиха, че гледали в една и съща посока. Очевидно това беше целта на Росен Плевнелиев от самото начало - да пусне идеята за референдум като така необходимата инженкция адреналин в разпадащото се политическо тяло на ГЕРБ, а след това да прати "гражданите", които да обявят триумфално, че партията на Борисов е модерна, европейска, разкаяна и вече мисли за интересите на хората. Някой политически технолог много си е играл да напасне цялата тази схема, защото като всеки лабораторен продукт и над нея виси възможността да се разпадне в най-неудобния момент. Но като цяло - хвърлената примамка свърши работа. В България нищо не е по-лесно от това да отклониш вниманието от големите теми, раздувайки като голям проблем нещо незначително. Пускаш фалшивото балонче със задължителното и електронното гласуване и изведнъж Мишо Бирата, подозренията за тайни срещи с Първанов остават далеч назад в мъглата на миналото, а от блесналите погледи на протест 2.0 изплува фигурата на някакъв Бойко Борисов като митологичен борец за правото на всеки да пусне бюлетина. "Съвестите" на нацията изведнъж клекнаха на един пожарникар, а той ги потупа палаво по главичките и приглади поизпотените им перчеми. Направо идилия!

Перверзното тук е, че интелигенцията, която наесен се кле, че никога няма да направи компромис с нищо, сега демонстрира точно обратното - че знае да се държи като компаньонка на повикване и да флиртува с маската на невинност. И за пореден път обезсмисля себе си, понеже оставя да бъде използвана в една игра, в която няма невинни и не е ясно дали изобщо има добри. Българската политика отдавна е деградирала до обикновено надцакване с интриги, но именно покрай този референдум и съпътстващите го триумфалистки речи и възклицания става ясно, че театърът скоро няма да спре.

В книгата "Кръстникът", когато мафиотските кланове тръгват да воюват, те казват, че "излизат на дюшеци", защото бойците на Коза ностра си наемат отделен апартамен, който превръщат в боен щаб и спят там по земята, за да не би семействата им да станат жертва на пукотевица. Ходовете на протест 2.0 показват, че те също се опитват да излязат на дюшеци срещу властта, просто вече сменят стратегията и тактиката. Сега се опитват да уязвят сегашното правителство като ударят партиите, които го подкрепят на европейските избори, вдигайки изкуствено активността им. Принципно в този подход няма нищо нелегитимно, проблемът е, че истинската цел отново се замазва с един тон розова гражданска патетика, която вече дразни като песен на Криско по радиото.

И това е част от обичайното българско блато, за което можем да говорим оттук до края на четвъртия сезон на "Под прикритие". Подлостите ни се представят за висш политически пилотаж. Измамата за почтенност. Интригата се възприема за последователност, а безкрайната лъжа за абсолютна святост.

Време е протестърската интелигенция да признае, че излъга своя протест като започна своя собствена игра, като се подчини на машинациите на "Дондуков" 2 и се вписа перфектно и напълно в статуквото, с което твърдеше, че се бори. Пред очите ни се ражда една непризната коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок, която е толкова немощна и слаба, че е наясно, че не може да спечели никакъв вот, ако не промени по някакъв начин изборните правила в своя полза. Всички се бяха втренчили в управлението и неговата леко измамна крехкост и заради това пропуснаха да видят, че опозицията също не пращи от политическо здраве. Вероятно това е причината да се стигне до тези многоходови комбинации, в които пак са намесени референдуми, граждански викове и интелигенция, която търси чий ботуш да оближе с радостно вълнение.

Заради това очаквайте продължение на сериала. Още от тази седмица вероятно задъханите репортажи от немирните улици ще се сменят с репортажи за това как народа се тълпи да се подписва във величавата подписката на иницЯАтивния комитет. Ще вземат мнение на студент-протестър, който ще заяви, че подписвайки се, той е усетил как рита олигархията в топките, а в далечината е дочул одобрителното пляскане на няколко еврокомисари. Калин Янакиев ще обяви, че сънувал пророчески сън за това как Христос слиза от небето по време на пролетното равноденствие, за да обяви от върха на планината, че всеки, който плюе Борисов, е от легиона на демоните и е пратил видение, че Радан Кънев ще стане силов вицепремиер в бъдещия кабинет на ГЕРБ. Протест 2.0 няма да оцелее нито миг без тази патетика, така че още отсега се гответе за рязък скок на кръвната ви захар, защото бг-интелигенцията е неспособна на политически разговор, ако не влезе в ролята на романтична гимназистка, влюбена за първи път.

А остатъците от уличните протести?

Те сигурно ще си направят още няколко обиколки на опустяващите площади, несхванали промяната на правилата на играта и новите социални задължения на умните и красивите. Винаги така става - пехотинците последни разбират, че войната е минала в нова фаза. Тези от тях, които навреме усетиха, че ветровете се променят, решиха да емигрират из необятното фейсбук-пространство и да заложат основно на постинги с критични анализи за тоалетните в Сочи. Защото българският протестър разбира от всичко - кеф ти от референдуми, кеф ти от канализация...