/Поглед.инфо/ Любителят на книги в 21 век в България е същество наплашено, подозрително, отстрелвано, вечно безпарично и почти с митологична аура. Как да не си наплашен, когато всяка втора книга у нас е нещо по практическа психология със заглавия като "10 стъпки да подобрим вътрешното си фън-шуи" или произведение на Хорхе Букай, след което искаш да се нагълташ с отрова. Да не говорим, че твърде често пищният избор от заглавия в книжарниците всъщност е фалшив, защото човек влиза вътре, а на практика няма какво да си избере, ако не харесва трилъри или пък, ако не си пада по шумни рекламирани книги, чиято единствена полезна стойност е да трепеш хлебарки с тях. А за безпаричието - какво да си говорим за него? Цените на книгите в България къртят зъби, но ако човек е отдаден фен, ще преглътне отчаяно това, защото в крайна сметка колко други начини за емоционално опознаване на вселената знаете, а?
Тези дни обаче видях, че този идиличен свят е бил поразен от извънземно нашествие. Как се случи това?
В софийската зима старият репортер вървеше по столичен булевард, когато видя на витрината на една книжарница новоизлязлата книга на Орхан Памук "Безмълвният дом". Влетях бързо в книжарницата като американска дивизия в арабска страна с петрол, проклинайки изтънелия си портфейл и веднага се сдобих с ценното произведение. И точно тогава направих едно меганеприятно откритие. Установих, че има някаква инициатива "Препоръчано от ПроКредит банк". В началото не можах да повярвам на очите си. Така де - книжарниците са свят на меланхолични души, мечтателни авантюристи, поетични натури, въздухари на свободна практика, мечтатели на цял работен ден, звездобройци по душа. В нашия свят банките са като алтернативна вселена, зловещи конструкции на паралелна реалност. Човек използва книжарницата като миг за бягство от угнетателната реалност (скапвана именно от такива неща като банките), но инвазията е стигнала и до нашите обетовани земи. Аз лично нямам нужда някой шибан банкер да ми препоръчва какво да чета. Дори обратното - ако видя, че някоя финансова акула харесва нещата, които аз чета, бързо ще преговоря себе си, за да видя дали не съм направил лош завой без да го осъзнавам. Толкова се възмутих от инвазията в моя свят, че дори не си направих труда да видя какви книги препоръчват от финансовата инстутия. Дори не се сдържах и изпуфтях пред книжарката, че тия (разбирай гадните капиталисти) са нахлули дори и тук. Мисля, че в отговор получих само съчувствен поглед.
После поразрових да видя какъв е смисъла от тази пиар-акция. И на сайта на банката попаднах на величествено изречение: "„Препоръчано от ПроКредит Банк” е поредната инициатива, с която банката се стреми да изгражда и укрепва имиджа си на отговорна институция, заставаща зад непреходни ценности в живота". Идваше ми да се разпсувам. Да си чистиш имиджа през книгите е ужасно нещо. Ако наистина банките разбираха "непреходните ценности в живота", нямаше да се държат като акули, пуснати в басейн с цаци в нашата страна. Нямаше да променят произволно лихви, да тормозят хората докрай, да ги подлагат на телефонен тормоз. Истинските ценности в живота винаги се въртят около хората, а не около шибаните кинти, на които са символ банките. Как ли съм живял досега без "ПроКредит банк" да ми кажат, че "На изток от рая" е хубава книга? Или пък да ми препоръчват "Малкият принц"? Благодаря много, и без банките съм наясно коя литература е качествена и коя не. Или пък може банките да искат да дават кредит на хората, които си купуват книги? При тези цени това съвсем не е някакво литературно преувеличение да ви кажа.
Излязох от книжарницата и пуфтях като парен локомотив. Защо са се намърдали в книжарниците? Ако банките се чувстват толкова отговорни - нека да финансират издаването на българска литература, нека да спонсорират млади писатели, но да не си правят пиар на гърба на четенето. Четенето е небанкерска дейност. Четенето е инвестиция в душата, а там банките нямат никакво място, мамка им. Зачудих се защо ли съм толкова ядосан? С какво ми пречи присъствието на банкови реклами в книжарниците? И стигнах до един неочакван отговор. Не вярвам в хуманната страна на финансовите институции. Там дори и хората почват да говорят като извънземни, като някаква създания от мрачен фентъзи свят. Наскоро чух някой да ми се оплаква, че един от тормозещите го банкови чиновници му изстрелял фразата: "Вие сте нелоялен към банката!". Ако този разговор ставаше на четири очи, вероятно бих накарал човек с подобна реплика да си изяде телефона. Банките никога не са лоялни към хората, независимо в какво се опитват да ви убедят телевизионните им реклами. А сега те очакват от хората едва ли не да ги гледат с благодарни искри в очите и да им се кланят доземи. Какво ви говоря? Понеже с книгата на Памук ми напъхаха и едно списание за книги, видях, че в него има интервю на някаква шефка на отдел в "ПроКредит банк" - тя дори говореше в множествено число. Ние в "ПроКредит банк" това, ние в "ПроКредит банк" онова, сякаш индивидуалността там е заличена и е останало някакво колективно същество, което като паразит се примъква към сфери и дейност, в които няма никакво място. Капитализмът е удивителен със своите подлости.
Повървях по зимната улица и неочаквано се успокоих. Знам, че тази земя на отвлечените романтици няма да бъде превзета лесно. Банките нямат никакъв шанс пред литературата. Може би се опитват като вампири да изсмучат нейната вечност, но просто няма да им мине номерът. истинските книги ни учат на това, че един ден, може би, ще живеем в свят, в който банките няма да са необходими. И с този новооткрит оптимизъм в себе си ускорих крачка, за да се прибера и да чета Памук. Напук на банките. А и на целия капитализъм всъщност.
