/Поглед.инфо/ Нека да използваме машината на времето на спомените и да се върнем три години назад. Датата е 19 октомври 2012 година. Революционното време в България предстои. Десницата не познава своето върхово психиатрично проявление Реформаторски блок и съществува парламентарно под забравения маркетингов блясък Синя коалиция. Властта на ГЕРБ изглежда непоклатима, а това винаги настройва психодясното да се отдаде на своя любим демон - престъпленията на комунизма, дъвкането на баналното като паве клише "преоценка на миналото" (все едно преоценката може да бъде приватизирана от няколко лумпена). Заради това, вероятно, точно навръх 19 октомври, когато в СУ "Св. Климент Охридски" се провежда конференция, посветена на Людмила Живкова, на нея нахлуват групичка мощни десничари и започват любимото си - да стенат, охкат, кряскат и скандират. "Людмила Живкова не е будител, а комунист".
Любим момент - същата групичка вдъхновени, разпалени и крякащи десничари носят и плакати срещу Бойко Борисов, отбелязвайки според тях нещо скандално - Б.Б е бил бодигард на Тодор Живков, Людмила Живкова е дъщеря на Тодор, а, следователно, в цялата конференция прозира пръста на тогавашния и настоящ премиер. Обичам да си спомням за антибойковата десница. Откакто я няма, светът стана по-тъжен.
Но да се върнем на историята. От мненията, които харддесницата дава, става ясно, че те възприемат самото споменаване на Людмила Живкова за обида, а, следователно, провеждането на конференция се разглежда от тях в мистичен дух. Все едно нейният призрак се завръща и се опитва да ги накара да разглеждат изложба на Николай Рьорих. В изявленията на десните става ясно, че те виждат своята мисия като борба с миналото, фигурите от миналото и така нататък, няма да ви пресъздавам докрай баналните дрънканици на психодясното. Само като вещ социален психиатър ще вметна, че понеже природата не е измислила начин халоперидол да се даде колективно на една бойна група от съскачи, то официален етикет към тях е да не спираме да се шегуваме, защото лудите, знаем, че са любимци на Аллах, много мразят някой да измисля вицове за тяхната шизофрения.
В случая обаче вицът не съм го измисли аз, а самата подла природа на българските политически реалности.
Тези дни премиерът (по ирония на съдбата пак същия Бойко Борисов, но целият намацан от реформаторски пъпки), преди да реши да се заеми с големите въпроси на съдебната реформа, колективно сподели, че неговия кабинет е осъществил мечтата на Людмила Живкова - изложба в Лувъра. И дори го спомена в един, така да се каже, позитивен план. Четох стенограмата, четох я отново, очаквах след тези думи представителите на Реформаторския блок да вдигнат шум до небето и ужасено да напуснат заседанието, коалицията, а дори и България, понеже са споменали името на една комунистка по този начин. Ама, греда! Никой дума не обелва, всички си налягат парцалите, гледат умно и няма кой да нададе поне един реформаторски вопъл на протест. Тишина. Тишинаааа, само тя ми остана след теб...
Зачудих се къде ли са бойните хунвейбини от 2012 година? Дали преживят тъпо пред екраните, слушайки как техният коалиционен партньор възкресява мечтата на тяхната "любимка"? Дали един от тях е свил безпомощно юмруци и е извикал към тавана: "Раданееее, това не се търпи, Раданеее!". Дали някой от тях поне написа протестен статус, за да заяви опозиционно отношение? Къде изчезнаха талибанските бригади за саморазправа с миналото? Къде изчезна полицията на мисълта? Нима онези разпалени смутители на дискусии оставиха единствено своя квартален идиот Манол Глишев да ходи да се бие с паметниците и да се прави на герой, белким някоя дясна мацка му се върже? Но пак тишина.
Какво се оказа? Всички дрънканици на Реформаторския блок за преоценка на миналото се оказаха един прост рекламен плакат. Една залъгалка за психо-избиратели. В момента, в който надушиха властта като пирани кръв, реформаторите плюха на идеи, идеали и разни други незначителни неща и вероятно биха простили на Борисов, дори и той да разкрие, че има татуировка на Тодор Живков на бицепса. Следващият път, когато чуете реформатор телевизионно да стене, че е носител на небесен морал и слънчеви принципи, просто му припомнете това. Не само преглътнаха Бойко Борисов, те преглътнаха и Людмила Живкова.
Очевидно това е големият смисъл на реформаторството - да плюеш всичко, в което си вярвал, защото просто властта го изисква. Какви времена, пееше техният бард Георги Минчев, който дори не успя да види своята собствена политическа лудница в най-големия й блясък.
Ето защо похожденията срещу паметниците не са страшни. Защото се правят от хора, които не следват идеи, а портфейли. За тях вече няма принципи. Което може и да подсказва, че не са луди. Лудите все пак са принципни в своя алтернативен поглед към света. Тези се оказаха просто безгръбначни.
Заради това внасям официално предложение Рефоматорският блок да бъде прегръстен на ЦДГ "Людмила Живкова". И, да, знам, че няма да има против.
Те все пак осъществиха мечтата й.
