/Поглед.инфо/ Има мигове, в които човек наистина може да заприлича на герой на Достоевски и дори да е в състояние да изпита съжаление към звяра. Това е неизменна част от литературната природа на всеки от нас, а тази литературна природа не подлежи на никакъв политически контрол. Така всеки, който носи сърце, а не парче закалена стомана, няма как да не е изтръпнал от леко съжаление, когато е видял в какво състояние излиза от съдебната зала бившия шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов. Новината, че ще трябва да лежи 3,5 години в затвора му се беше отразила като диета на манекенка със склонност към анорексия. Той просто не приличаше на човек, очите му бяха пълни със сълзи, нервните му движения издаваха почти наближаващ пристъп на тежка депресия, а смазаната стойка на тялото му говореше за абсолютен душевен крах.

Разбира се, когато човек се задълбочи в причините за това наказание и най-дребното му съжаление може да се изпари като линийка кокаин под ноздрата на начинаещ бизнесмен. Златанов, хардпартиен кадър на ГЕРБ, нашумя с прословутото си тефтерче, в което той чинно бе отбелязвал всяка една политическа поръчка да дискредитира чрез комисията си хора, неудобни на властта на Бойко Борисов. Случаят стана парадоксален и с това, че прокуратурата искаше само условна присъда, но Софийски градски съд не се съобрази с това и му наложи ефективен затвор. Защото, за разлика от много други случаи, където има само тежки подозрения, но не и доказателсва, при Златанов е точно обратното. Неговото тефтерче, където той прилежно си бе записвал поръчките от хора с инициали И.Ф, Ц.Ц, Б.Б, стана не само легендарно, но и се превърна в най-яркия знак за това по какъв начин ГЕРБ са разбирали правовия ред и европейските практики.

Но в рухването на Златанов, след произнасянето на присъдата, има нещо още по-показателно. Можем да разгледаме този ексгерберски началник като символична фигура, която, под натиска на съдебната система, най-накрая е осъзнала действителността. Златанов със сигурност е живеел с усащането за това, че ще бъде защитен, защото в крайна сметка той не е извършил нищо, което "не трябва" и едва ли се е отклонил дори на сантиметър от партийните повели. Спрямо този мафиотски кодекс на упражняване на власт, той дори е отличник, защото, в името на подмазването на големите шефове, не е рискувал паметта да го подведе, а си е водил правоверни бележчици, за да е сигурен, че нито един враг на ГЕРБ няма да бъде подминат. Златанов, най-вероятно, е бил убеден, че трябва да се действа точно така, точно по този начин, точно с тези сенчести похвати, а винаги е болезнено, не друг, а съдебната система да разруши основното кредо на твоя кариеризъм. Но трябва ясно да го осъзнаем - проблемът съвсем не е в Златанов. Той е просто едно винтче в цялата демонична технология за осъществяване на власт. Фиксирането единствено и само върху него по никакъв начин няма да ни помогне да разплетем тази паяжина, която бе оплела България в продължение на четири години и се канеше да създаде механизъм за вечното си стоене на власт.

Златанов рухна, защото осъзна, че затворът няма да му се размине, а и че вече няма кой да го защити. Кръстникът емигрира в Банкя, мярка се в парламента, колкото да даде интервю по всички възможни световни теми, а пък и кога ли някога Бойко Борисов е защитил някого? Присъствието в мафията ти дава добри икономически изгоди, но когато си във възход, а камората не е известна с добрата си социална политика към изпадналите зад борда. Така се получи почти литературна ситуация. Пионката на ГЕРБ именно в съдебната зала схвана за първи път, че вече не е винтче на никого, че неговите бивши другари ще предпочетат той да бъде изяден от акулите, само и само да не бъде повече свързван с тях. Именно пред лицето на неумолимата Темида и нейните затворени с превръзка очи, страничният зрител можеше да схване, че всъщност има начин схемите на ГЕРБ да бъдат разплетени, защото не прочетем ли черната им книга докрай, никога няма да можем да изпитваме светъл оптимизъм за бъдещето заради опасността, че авторитаризма на тефтерчетата може да се завърне като демон от фентъзи-роман.

Сълзите на Златанов, след произнасянето на истината - "виновен"! - не са от разкаяние. Няма да се опитвам да ви изпълвам със съчувствие към него. Господарят на записките трябва да си получи наказанието. Това бяха сълзи от страх и те не вещаят хубави дни за инициалите, които станаха известни. Спомняте си нали - ако питате произволен депутат от ГЕРБ какво ли може да означава Ц.Ц, той би ви отговорил всичко друго (централен цирк, цици за ценители...), но никога няма да спомене, че дори за момент подозира, че зад тези две букви стои реален човек. Само че пуснатият на акулите Златанов едва ли вече е изпълнен с обич към своите бивши приятели и автори на политически поръчки. След като го оставиха да се дави и да поеме цялата горчилка от блатото на тяхното управление, той сега едва ли им е длъжен с нещо. Омертата в ГЕРБ започна да бъде нарушавана все по-често и си мисля, че крайният разказ ще бие поне с две обиколки романът "Кръстникът" на Марио Пузо.

Само че случаят "Златанов" отваря повече въпроси, отколкото е възможно да осмислим наведнъж. ГЕРБ в зала обикновено са много активни, и донякъде с основание, по казуса на Христо Бисеров и неговото светкавично изчезване от политиката, а малко след това и вълната от разкрития за афери. Дори настояваха, макар че после депутатите от опозицията я напуснаха, за специална комисия по този случай. Но защо тогава си мълчат за внезапното излизане на Искра Фидосова, митичната И.Ф. от парламента. Скоростта на нейното отлитане, при цялата поетичност на това сравнение, бе не по-малко шокираща и внезапна. Нещо повече. И.Ф. потъна в такъв медиен мрак и нелегалност, че човек ще си каже, че е получила изрични наставление да стои далеч от очите на журналистите. Което е странно, защото всички си спомняме, че Фидосова бе политическия бич в групата на ГЕРБ, класната, която трябваше да организира депутатите-анонимници и да балансира между техните и своя собствен икономически интерес. Именно покрай началото на случая "Златанов" тя бе заточена по вътрешнопартиен начин, а днес гербаджиите са направо в амнезийно състояние по отношение на нея. А казусът "Фидосова" е точно като проблема "Бисеров" - и двата създават усещане за сериозно вдигане на димна завеса около случаи, които иначе могат да осветят цяла мрежа от зависимости. Ама истински зависимости, а не тези, които протестърите се опитваха да си изимслят цяло лято, за да повярват по-надълбоко в красивия си филм.

Присъдата по случая "Златанов" отново отваря и въпроса за президентската институция и за държавния глава Росен Плевнелиев. Един от основните проблеми там е дали бившият шеф на комисията не е прикрил конфликт на интереси при обитателя на "Дондуков" 2. От президентството миналия юли в специално изявление се възпротивиха на такива тълкувания, но сега вече имаме съдебно решение, което задължава Плевнелиев да не се държи като преродения Марсел Марсо, ами да даде ясно обяснение за това какви точно са били неговите отношения със Златанов. На всички ни е ясно, че преродената ирландка е в състояние с часове да говори по безсмислени теми от типа: "Трябва ни повече НАТО" или "НАТО ни направи по-добри", но винаги, когато става дума за нещо конкретно, за обяснение на поредния гаф, за анализ на истински проблем, държавният глава започва да се държи като човек с тежка деменция или най-малкото с остър проблем с паметта. Случаят "Златанов" обаче е нещо твърде реално, за да може Плевнелиев да си позволи поредната порция шикалкавения. Все пак да припомним - в интервю пред ББС наскоро той със странна усмивка се самообяви за "президент на ГЕРБ" (спомняте си, че имахме още един такъв, който изкряка, че е седесар). Следователно, президентът се чувства част от тази система на упражняване на власт, която залага на тефтерчето като основен смисъл на управлението и на политическата поръчка като единствена форма на демокрация. Отговор, поне пред себе си, дължат и всички онези, които се възторгваха по разлигаванета патетика на Плевнелиев и ни го даваха като пример за демократичен държавник с бойка западна ориентация. Сега трябва да се сблъскат с неговата мрежа от влияния и участие в задкулисието. Винаги става така - тези, които най-много говорят за задкулисие, всъщност са част от инженерната група, която го е създала.

И не на последно място, присъдата на Златанов е поредния юмрук в стомаха на кандидат-диктатора Бойко Борисов. Защото нима някой се съмнява, че цялата тази политическа машина е създадена от него. Нали сам той се е хвалил, че неговата дума се чува в цялата му партия? Сега именно митологичният Б.Б трябва да дава много отговори, което е абсолютно неприсъщо на неговата природа. В типичния си стил, най-вероятно, той ще се опита да се направи, че тази случка е станала в някаква далечна галактика и по никакъв начин не го засяга. Наскоро със среща на софийския актив на ГЕРБ обаче Б.Б случайно и то в една дълга психоаналитична беседа разкри, че няма начин да не е виновен. В политическо ръмжене за това, че новата власт разследва полетите на авиотряд 28, той направо каза следната фраза: "Аз съм го правил това, защото това ми се е струвало правилно". Ама, братче, почакай. На Хитлер сигурно също му се е струвало правилно да построи Аушвиц, което съвсем не означава, че политическата му позиция е защитима. Това разбиране, че цялата власт произтича от твоето собствено усещане за правилност е началото на всяка диктатура по тази земя, защото е радикална отмяна на правилата на демокрацията. Демокрацията - това управление на процедурите. Диктатурата - управление на едно его, което единствено тълкува кое правилно и кое не.

Очевидно е било правилно да пратиш поръчка на Златанов, за да оневини президента и да смазва тези, които пречат. Очевидно е правилно да изсипеш цялата вина върху протежето си и да го оставиш разнебитен в съдебната зала пред безпощадното око на камерите. Очевидно е правилно да прикриваш следите си по всякакъв начин, все едно си дон Корлеоне от Банкя. Очевидно е правилно да искаш да се върнеш на власт по всякакъв начин, за да си свършиш докрай работата по заличаването на улики. Борисов живее с учудващото усещане, че всичко му е позволено и заради това днес той просто не е в състояние да види каква България остави на новия кабинет. Институции, превърнати в политически полиция, тефтерчета, където се сетиш и където не, демокрация, натикана в килера и магистрали, които стават на вълни при първия дъжд. Заради това, ако наистина имаше исторически справедливост в съдебната зала, заедно с Цветанов, сълзи трябваше да лее и лидерът на ГЕРБ. Това е истинският автор на тефтерчето на Златанов. Това е инженерът на мракобесието.

Казват, че у всеки мъж има женска страна.

Борисов може да открие своята.

Един ден в затвора.

Дума