/Поглед.инфо/ Системното натякване за някаква величествена, мистична и всеобхватна руска дезинформационна война в европейски мащаб е най-налудничавото нещо, което някога евроинституциите са произвеждали като обяснения за собствените си политически провали. Половината евробюрократи по-скоро ще се гръмнат или ще се хвърлят от по-високите прозорци на Еврокомисията, отколкото да признаят, че масовото стържене на зъби на европейците не се дължи на медийна промивка на съзнанието, а на очебийните дефекти на водената от Европа политика. Подобно признание обаче ще е морален фалит за чиновническо-политическото съсловие и заради това европейската общност отново и отново е заливана от митологията за "хибридната война" и руските тролове, които контролират нета едва ли не от Лисабон до Рига и от Лондон до Атина. Самото прибягване до такава очевидна и очебийна фантастика трябва да настрои подозрително всеки човек, който не е изгубил мозъчни клетки вследствие на системна злоупотреба с алкохол или прекаляване с четене на текстовете на български десни шамани.
Пуснатата опорна точка за информационната война е в яростно противоречие с повечето неща, които ЕС твърдеше доскоро за себе си, но това е дребен проблем на фона на пералнята за мозъци, която е пусната на високоскоростни обороти.
Нека да изброим противоречията, защото те са велики. От една страна, половин година сума ти хора в ЕС тържествуваха, че руската икономика се срива, рублата се обезценява, а Путин си спестява вече по едно ядене на ден, а изведнъж се оказва възможно същата тази страдаща Русия да отделя космически суми за информационна война, която излиза достатъчно солено. Всеки, който се е занимавал с медии, знае това. Дори поддържането на митичните батальони от виртуални тролове изискват финансиране, което е чудно как една фалирала страна си позволява.
Ако Русия не е фалирала обаче и има тези възможности, веднага се пита - нима европейските медии, които като питбули дъвкаха кокалите на руската икономика, са заблуждавали, лъгали и пускали дезинформация. И не е ли това хибридно военно действие? Тогава дори в задачата се пита -нима Европа не е толкова невинна, колкото представя себе си, когато хленчи като жертва на мощни посегателства срещу себе си.
В една статия за Естония налетях, например, на новината, че след много дебати, най-накрая Естония решила да създаде рускоезичен канал, за да отговаряла на недоволните настроения сред руснаците в страната. Новината трябва да подейства шокиращо за хората, които още не са с промито мислене. Близо 25 на сто от населението на тази страна са руснаци и досега те не са имали канал на руски и то държавен. Какво говори това за политиката на естонското правителство спрямо най-голямото малцинство в родината им? Не е ли това знак, че дълги години естонските бастуни във властта всъщност са се отнасяли към руснаците като ненужни хора, с по-малко права и сега реват, че тези руснаци слушат други новини и кимат със съгласие. Виновното минало на прибалтийските републики ги настига с бързи темпове. Те не напразно са най-активните в идеята за създаването на европейски рускоезичен канал. Да, пак Европа трябва да им вади въглените.
Създаването на такъв канал също е много проблематично, защото за първи път в своята история ЕС ще трябва да създава идеологически тип телевизия. И тук веднага идва въпроса. А какво точно ще опровергава този канал? Това, че в Киев на власт не е хунта? Много искам да видя доказателствата по този въпрос. Какво точно ще оборва бъдещата телевизия? Това, че няма изгорени хора в Одеса, това, че няма война на олигарсите, това, че няма платени от олигарсите батальони от главорези, които вилнеят в Източна Украйна?
Формулирането на митичната руска информационна заплаха плъзва ЕС в една авторитарна плоскост. Защото оттук-нататък всеки бюрократ ще може да твърди, че антиевропейското говорене е резултат от руска намеса и влияние, без да се види, че голяма част от недоволството всъщност е социално мотивирано. И какво говори за журналистите това, че една голяма част от тях написаха напълно нечетивни текстове за информационната война и руското влияние като подкрепят тезите си не с някакви данни, а само с усещания.
Давам ви пример и за една друга типично българска подмяна. Десните капути у нас, които принципно се изживяват като величествени титани на демокрацията, вече не са в състояние да търпят това, че губят битката за обществените настроения заради традиционната за българия русофилия, която не е продукт на хибридна война, а просто на историческа памет. И заради това повечето от тях тръгват да се активизират по темата, но с изцяло авторитарни прийоми. В една статия видях изявление на депутата от ДСБ Борис Станимиров, принадлежащ към сектата, които сутрин и вечер стават с темата за престъпленията на комунизма, вече твърди следното: "Вече не става дума за свобода на словото, а за сигурност и мерките трябва да се мислят в този порядък". С това той се записва в позорния и мрачен списък на мракобесите, но забележете тенденцията. На едно реално обществено настроение той иска да се отговори със сила и с миризливия ботуш на цензурата. Защото той смятал, че руските канали трябвало да бъдат спрени на територията на целия ЕС.
Не е ли величествено да видиш как един продукт на закъснелия костовизъм започва да говори като Леонид Брежнев и да хълца за ограничаване на руските медии? В романтичните си представи аз дори си фантазирам как тези като Станимиров изпълняват демоничните си идеи. Тогава хората дисидентски ще дебнат в нета, за да видят какво са казали руснаците. Защото иначе какво - и интернета ли ще филтрират, за да не допуснат някой да чуе другата гледна точка.
Самият факт, че вече призоваваш за ограничие, издава едно нечистоплътно мислене и най-малкото подсъзнателно знание за това, че позициите ти са незащитими с истинаата. Истината щеше да е много мощно оръжие, но само ако Европа е на страната на истината. А как да кажеш, че си на страната на истината, когато в Украйна лудите националисти системно избиват хора. А като казахме Украйна - как е там положението със свободата на словото? Дали Европа, увлечена да се бори с митология, ще провери какво точно прави правителството с журналистите, които не са съгласни с провежданата политика?
Зададените тук въпроси нямат никакъв отговор. И това вече е политически проблем. ЕС за първи път в своята история стига до ситуация, в която огромни групи от граждани в повечето страни на Съюза отказват да вярват на налаганата отгоре една-единствена истина. И заради това, преди да се мисли за официална телевизионна промивка на мозъците на гражданите, е добре европейските медии да се замислят за собствената си роля в помощ на големите лъжи. Напоследък в някои от медиите започнаха да си пробиват път по-рационални и интересни коментира за случващото се в Киев, включително и да се направи разследване за това кои бяха снайперистите на Майдана. И резултатите от тези разследвания показват в повечето случаи, че Русия не води информационна война, а се опитва да се защити, защото тоновете с помия, с които бе залята една държава, е новост в медийната действителност. Информационните битки съществуват в действителност, но европейските медии (американските просто няма да ги броим) се оказаха в тежка засимост от политическите опорни точки. И сега, когато махмурлукът идва като проклятие, може да се види какви са размерите на поражението. Руската пропаганда върви, защото вече никой не вярва на официозните медии в Европа. Това някъде другаде дали сте го чели като извод? И дали някой се е питал - защо хората не вярват? Защо?
Само след отговора на тези въпроси може да се говори за всичко останало.
