/Поглед.инфо/ След като чух новината, че моят любим траш-метъл вокал Манол Глишев, кандидат за трошач на полицейси черепи, несполучил окупатор на свободна практика и истеричен антикомунист, ще издава стихосбирка, реших, че не трябва да съм егоист, а да споделя с всички вас тайните на успеха при писането на модерна поезия. Попих този опит с години четене на поезия от възвишените десни умове. В процеса на това четене, гарантирам, не пострада никой друг, освен мозъчните ми клетки. Писането на модерна поезия е занимание изтощително и е свързано с пиенето на много алкохол, така че преди да пристъпите към писане, убедете се, че мокрият бар е зареден добре. Модерната поезия е палаво заиграване с интелекта, така че не можем да си позволим банално заглавие като "Есенна вечер". Модерната поезия изисква заглавия от типа "#щедухашли?", защо не и "Психопат на зазорявяне", а в краен случай може да се мине с "Флуктоация номер 7", например. Тоест заглавието трябва да носи послание към публиката, че авторът е неподражаем естет, който прелива от толкова мозък, че се чуди какво да го прави и като минимум е изчел поне четири изречения от Клод Леви-Строс. Заради това, в името на този пътеводител, ще озаглавим стихотворението "Дискурс". Сега вече може да изпием първото малко, да втренчим поглед в стената на стаята като немски философ към наденичките си с кисело зеле и да се замислим. За начало ни трябва някой шокиращ образ. Например:
Онзи ден в кенефа четох Бодрияр
Схващате ли - задължително трябва да има четене на нещо ерудитско, но същевременно да се покаже на света, че авторът е човешко същество със своите нужди. След това тръгваме към геополитическото обобщение на ситуацията в света:
Почесах се по дясната топка
и усетих цялата болка на Украйна...
Тук ясно се демонстрира, че авторът не е някакъв си пропаднал пияница, а насред шума на кръчмите успява да се интересува от световните събития и душата му стене от ужас.
После си опиках обувките
и се изпълних с цялото безсмислие на земята
Скачаме на по-високо ниво. Трябва да разбъзикаме мозъка на читателя и да намекнем, че натурата ни е сложна. После пак се заиграваме с политиката и я обвързваме с екзистенциалното страдание на телесността:
Пръднах леко, но дори и тогава
все едно казах "Оставка"
Вече трябва да се ориентираме към финал, защото изчерпваме философските функции на тялото, а това в модерната поезия е явен знак, че цялото ни послание се изчерпва. А докато стигнем до този момент, има вероятност цялото пиене да е свършило и да сме останали без странични основания за антикомунизъм. Заради това слагаме поантата:
Написах с жълто че съм млад и умен,
въздъхнах с облекчение като приключих
а Бодрияр го забравих в кенефа
Схванахте ли - с финалната поанта демонстрираме една палава незавършеност и оставяме отворена вратата за опус, наречен "Дискурс 2", в който ще разгромим с модерна словесност деградиралите комунисти и ще ги изправим за разстрел пред стената на историята.
След написването на този стих е задължително да си уредите участие в сутрешен блок, където да отидете с шалче, вместо с вратовръзка и да убедите вселената, че заслужавате държавна издръжка, понеже болезнено изострената ви съвест няма да търпи никаква форма на принудителен труд за олигархията. На този процес помага и ако сам се обявите за ходещия морал на вселената. Ако някой се усъмни - пратете го да прочете стиховете ви.
Той така или иначе нищо няма да разбере от тях...
