Дали има бог на бирата? Ако той съществува някъде там сред безкрайните полета от хмел или сред сградите на бирените фабрики, които нагло рекламират напитката си, със сигурност е имал хиляди поводи да отмъсти на Михаил Михов, станал медийно популярен като Мишо Бирата. Този бизнесмен не само създаде лошо име на горчивата напитка, той сътвори усещането, че бизнесът с радостта на народа е порочно оплетен с властта подобно на лепкава паяжина.

Не е ясно дали боговете на бирата могат да убиват. Но е факт, че Мишо Бирата почина мистериозно като в криминален роман и то само два месеца и половина след като стана национално известен.

Ало, здрасти. Абе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак. В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там некаква акция. Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент...

Това са думите, които обезсмъртиха Бирата. И те не са изречени от кой да е – техен автор е лично премиерът на България Бойко Борисов, човек, който не е известен с изящна словесност, а по-скоро с непукизъм към езика и изказа. Още тогава, когато тези думи се прочуха в национален ефир, много хора заподозряха, че те ща са и думите върху некролога на бирения бос. Защото изведнъж от мътилката на станалите публично достояние СРС-ата изплува потресаващият факт, че главата на изпълнителната власт в страната е лобист номер 1 на Републиката.

Няколко месеца по-късно Михаил Михов бе открит мъртъв в хотелска стая в Правец. Официалната диагноза: масивен инфаркт. Точно, защото официалната диагноза е така невинна, никой в България няма да й повярва.

Цялата мутренска логика на управлението сочи, че Бирата не е умрял от естествена смърт. Дори и да е истина, дори и наказанието да не е от ръка човешка, а от ръката на бога на бирата – пак никой няма да повярва. Ние живеем в свят отровен от полуистини, интриги, хулиганска лексика, герберска наглост и тъмни далавери. В тази атмосфера истината никога не е постижима, нито възможна.

Когато името му нашумя покрай СРС-скандала, Михов веднага побърза да изпълни обществената си роля. Свика пресконференция и опроверга записа. Каза, че никога не е искал услуги.

После Бойко Борисов на правителствено заседание дръпна цяла тирада по случая. Днес, в контекста на това, че Мишо Бирата скоропостижно напусна този свят, е зловещо да препрочетем някои от фразите на премиера тогава. Защото те донякъде могат да дадат интересна интепретация на мистериозната смърт.

През цялото време пред министрите душата на министър-председателя се гърчи от факта, че някой му плете скандали и удрят кабинета му по най-силната част – антикорупционните действия (това, разбира се, трябва да го отнесем към света на халюцинациите - вече е съвсем ясно, че това правителство никога не е се борило с корупцията, то се е борило просто за различна корупция). И тогава в миг на гняв и откровение Борисов извива глас – тъмните сили искат: „да ме направят колеблив и не на последно място, да ме подчинят или направят зависим”.

Това не е гласът на чист политик, можем да разчетем в думите гнева на мафиота. Той мрази идеята, че могат да го рекетират. И какво би направил тук един човек, трениран в ковачницата на кървавия преход? Това е само литературно предположение, а не обвинение, но един-единствен човек държи ключа към зависимостта на Борисов. И този човек, за негово огромно съжаление, има уста и език, които биха могли да се развържат преди изборите при подходящи условия и политически климат.

Същият човек, спортист, богат бизнесмен изведнъж умира от масивен инфаркт на 47 години. Коварната здравна система дори не е била в състояние да се намеси. А в литературен контекст – премиерът вече няма смисъл да се гневи душевно, че искали да бъде зависим. Независимостта е дошла чрез един мистериозен сърдечен удар. Съдбата май много обича премиерите....

„Аз съм силен, когато съм уверен”, казва още Борисов пред министрите си в разгара на СРС- скандала. Дали сега би повторил същите думи? Защото вече трябва да е изпълнен с увереност.

Здравното министерство трябва да започне разследване. И то веднага. Да, точно здравното. Нещо предизвиква масивен инфаркт у хората – или пиенето на бира „Леденика” (без лиценз) или разговорите с премиера. Едно от двете предизвиква скоростен край на живота и е медицинска задача да открият кое точно. Ако е бирата – има лесно решение на въпроса, минаваме на друга марка. Обаче, ако са разговорите с министър-председателя – сигурно всеки споменат в скандалните СРС-ата ще приеме темата много вътрешно. Дали младото митничарче с исхемична болест на сърцето, което рита по обед мачле с премиера, не се е препотило три пъти вчера при неочакваната вест за кончината на Мишо Бирата? Аз на негово място бих пролял повече пот от Искра Фидосова като участник в Ню-Йоркския маратон. Сигурно това е страничен ефект от убийствения чар на министър-председателя.

„Така че искам или да сме силни и спокойни, или война като на война. И ние влизаме в окопите” – още един цитат от премиерските излияния. Ех, ако знаехме тогава, че дните на Михаил Михов са преброени – щяхме да тълкуваме думите по съвсем друг начин. Бойко Борисов не е сложен литературен герой. Достатъчно е да отворим тънката книжка за неговото интелектуално развитие, за да направим културната референция към книгата „Кръстникът” (всъщност към филма, едва ли е чел книгата). Там мафиотите при опасност излизат „на дюшеци”, тоест минават в бойни действия. Кой е казал, че окопите не се намират в хотелските стаи на магичния Правец?

Смъртта на Мишо Бирата показва, че ни чака много истерична година. И ме е страх, че от мътилката на това управление ще изплуват още трупове.

Защото премиерът иска да е сигурен, той трябва да е убеден, че никой няма да го подхлъзне по пътя към изборите.

Трябва ли да си припомняме годините в които Борисов беше главен секретар на МВР, а всъщност счетоводител на трупове. Нито едно разкрито знаково убийство, но снимки на местопрестъплението, където падаха всички известни мъртъвци.

Това е България. Не можете да я разберете със сърце, не можете да я схванете с разум, трябва да я мислите като гангстерски роман. И да имате бира в ръката като знак за принадлежност съм сюжета.

На Мишо Бирата вече едва ли му пука за делата земни. Ако на небето има комисия за оценка на живота на всеки – сигурно няма да получи най-отличната характеристика. А на небето – поне така се надяваме – няма на кога да звъннеш да ти извади небесните митничари от големия процес, ще трябва сам да си понесе отговорностите и всичко останало.

Ние обаче сме тук и трябва да живеем при правителство, което управлява като мафиотски клан. Кабинет като Коза ностра. Със спокоен премиер, който дори не пожела да коментира смъртта на този, който обезсмърти завинаги в политическата история на България. Борисов каза само: „Защо ме питате? Аз какво да направя”. Думи на човек, който определено е възвърнал душевното си спокойствие. Нали така?

Когато читателят стигне до края на тирадата на премиера пред министрите в онзи студен януари от зимата на нашите СРС-та, може да се натъкне на едно последно откровение, което идва като кулуминация на страстта в политически смисъл: „ българският народ трябва и този път да си понесе това, което сме си избрали и си избираме за български политици”.

Звучи толкова мъдро сякаш не го е казал Борисов. Може би точно тук бирата му е помогнала да изрази себе си.

И мафиотите имат добри попадения.

Жалко за всички останали.