/Поглед.инфо/ Това е един коментар, който записах за сайта на Иван Гарелов. Няколко мисли за левицата в България отдавна ми се въртят в главата и дълго време се чудех дали да систематизирам на едно място моята теория.
В този кратък запис видях шанс да почна да говоря по тема, която смятам от жизнено значение за левицата - къде има нови избиратели за нея, кой може да изрази техните идеи, каква трябва да бъде природата на новата левица.
Знам, че е модерно БСП да бъде сатанизирана и обругавана, но аз смятам, че времето за нейната промяна не е закъсняло. Фрази от типа "БСП не може да се промени" според мен издават единствено кариеристично разочарование, но не и реален процес. БСП не може да бъде сведена само до своето ръководство, защото това означава с лека ръка да бъдат зачертани едни партийни низини, които са изначално социалистически.
Промяната може да дойде, когато почне да се говори по тази тема. Истината е, че днес БСП става жертва на периода на дългото мълчание за самата себе си, а една левица не може да си позволи това. Заради това аз почвам един незлобен и вдъхновен разговор. Няма да се учудя, ако остана самичък в него, но пък поне ще съм спокоен пред своята съвест на социалист, че не съм мълчал.
Не смятам за дефект това, че можеш да инвестираш вяра на сляпо в една идея, това е необходимост, когато се бориш за идея, която иска по принцип да промени света.
И така - това са моите мисли за актуалното състояние на левицата. Не са организирани, разхвърляни и хаотични са, но ви гарантирам, че са искрени.
